Българското законодателство в близкото минало съдържаше дискриминационни текстове, които поставяха хомосексуалните хора в неравностойно положение. Един от тях беше текста, в който се определяше възрастовата граница за даване на съгласие за секс. За хетеросексуален секс тя беше 14 години, а за хомосексуален секс беше 16 години. Под натиска на международната общност (Резолюцията А3-0028/94 на Европейския съюз за равни права на хомосексуалистите и лесбийките в Европейската общност – февруари 1994г.; Доклада “Рот” – 17 юли 1993 г.; Поправка към чл.13 от Амстердамския Договор от 1997 г. за борба с дискриминацията на базата на сексуалната ориентация; Препоръката на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа относно правото на убежище и емиграция на лесбийките и хомосексуалистите в държавите, членки на Съвета на Европа – 25 февруари 2000 г.;Възрастова граница за даване на съгласие за секс – позиция параграф 9 на резолюцията на Европейския парламент за България (A5- 0258/2001), приета на 05-ти Септември 2001г. който „обръща внимание на българското правителство да премахне текстовете от наказателния кодекс, които са дискриминационни срещу хомосексуалните мъже и жените – лесбийки; параграф 158 на резолюция на Европейския Парламент относно разшряването на ЕС (A5-0190/2002) приета на 13-ти Юни 2002г.) и според мждународните спогодби, подписани от България, (Глава 13 от Договора на Европейската общност изисква съответните действия в борбата срещу дискриминацията, а Глава 21 от Европейската харта за основните права на човека съдържа забрана на дискриминацията, като и в двете са включени хората със специфична сексуална ориентация. Също така според политическите критерии от Копенхаген за членство в Европейската общност от страните кандидатки се изисква да гарантират човешките права, които включват еднакво третиране на всички хора, включетилно тези със специфична сексуална ориентация.) законодателството ни трябваше да се промени, като границата за даване на съгласие за секс да се изравни за хомосексуалния и за хетеросексуалния секс.
Това стана факт, но за всеобщо учудване вместо тази граница да се уеднакви на 16 години, депутатите решиха тя да се уеднакви на 14 години. Тъй като педофилията е непознато явление сред лесбийките, в началото ние само се
зачудихме, без да реагираме. Но очудването ни премина във възмущение, когато стожери на хомофобията публикуваха статия изразяваща тяхното възмущение със заглавие „Свежа плът за хомосексуалистите“. Никой от тях дори за миг не се замисли, че границата за даване на съгласие за секс е изравнена на 14 години от един 240 членен парламент, в който хетеросексуалните депутати са поне 15 пъти повече. Упрека, че лобито на хомосексуалните си е гласувало свежа плът за нас звучи перверзно и умилително наивно. Истината е не, че хомосексуалните са си осигурили свежа плът, а че хетеросексуалните депутати не се лишиха от свежата плът и вместо да се лишат, предпочетоха да я поделят.
Никой не поиска нашето мнение, от организацията защитаваща правата на хомосексуалистите по това време – си замълчаха, затова ние искаме сега – макар и посфактум да изразим официално нашата позиция по този въпрос:
„Каква трябва да бъде границата за даване на съгласие за секс?“
Нашата позиция
Границата за даване на съгласие за секс да се вдигне поне на 16 години. Като допълнение на това във възрастта между 16 и 18 (докато човек навърши пълнолетие) съгласие да не може да се дава пред пълнолетно лице (навършило 18 години).*** Настояваме и да се уточни в закона какво се разбира под „секс“ и да бъде упоменато, че става дума за вагинален, анален и орален секс.
Нашите аргументи
Ние не търсим популизъм. Разбира се съзнаваме напълно, че за любовта няма възрастови граници. Но нека не бъркаме секса с любовта. Емоционалното с физическото. Духовното с телесното. Ние не отричаме, че любов може да има и в различни възрастови граници, но мислим, че ако наистина има любов между двама човека, то те ще могат да почакат да се достигне пълна зрелост и от двамата, за да могат да пристъпят към сексуални отношения. Сексуалните отношения освен любов са и отговорност. Следствие на сексуални отношения могат да бъдат забременяване или венерически болести, които да се отразят пагубно върху един все още развиващ се женски организъм, и върху една все още неукрепнала женска психика.
Годините между 14 и 18 са години, в които младото момиче получава своето сексуално възпитание, когато организма му преминава от момичешки в женски и когато емоционалното състояние на момичета прескача пуберитета и преминава в зрелостта. Психически момичетата лесно могат да попаднат под зависимост на една силна пълнолетна личност и да се окажат лесно манипулируеми, като с това могат да бъдат употребени за нечисти цели: порнография, проституция, сектантство и др.
Може да се стигне до нежелана бременност, при която, ако не се прекъсне, младото момиче съвсем неподготвено да се наложи да бъде майка или да изостави детето си.
Физически младия организъм, който все още се развива, може да бъде сериозно стресиран от вероятен аборт или от последиците на една венерическа болест.
Емоционалните последици от тези възможности могат да бъдат пагубни за личността на тези момичета и да доведат до сериозни емоционални сътресения и отражения.
До нашите уши достигна информация, че се създава парламентарно лоби, което се стреми към промени на тази възрастова граница. Ние изрично заявяваме нашата подкрепа за вдигане на възрастовата граница за даване на съгласие за секс, като разбира се настояваме тази възрастова граница да остане еднаква и за хомосексуалните и за хетеросексуалните отношения.
Ние отправяме искане към парламентаристите в България да уточнят какво означава „секс“ и да включат в ограничението и даване на съгласие за орален и анален секс, което също ще подкрепим.
Настояваме и лице ненавършило пълнолетие, да не може да дава съгласие за секс пред пълнолетно лице.
В допълнение:
Смятаме, че е крайно време младите хора да започнат да получават пълно сексуално възпитание в училищата и настояваме в часовете по сексуално възпитание те да бъдат запознавани и с хомосексуалните, наравно с хетеросексуалните отношения между хората. Убедени сме, че това ще допринесе много за правилното израстване на младия човек, за разчупване на стереотипите, насаждащи хомофобия и за отношението към тези, които са хомосексуални.
България само след две години ще стане член на голямото европейско семейство. Ние сме убедени, че заслужаваме да бъдем приети като равни от другите, като разбира се запазим своята идентичност на българи. Но преди да искаме да бъдем равни с другите, ние трябва да се научим да бъдем равни помежду си и да приемаме равнопоставено различията между нас.
