Всички затаяват дъх в очакване на новия повей в „Джемини“. След поредица от срещи с другите ЛГТБ организации в търсене на помощ, на „Джемини“ такава не им е оказана, поради простичката причина, че новите не са склонни да се влеят кадрово и организационно в Джемини, а това е разбирането за помощ от тази организация: „От нас средствата – от вас дейности и кадри, но под наша шапка и ръководство“. Вариантите за помощ предложени от другите организации пък са отхвърлени от „Джемини“. Следва познатото ни вече:

– срещи в Пловдив, Бургас, Варна и Добрич – отново посред лято и в служебна командировка, като на една от тези срещи „Джемини“ се срещат с „Представител на група от над 20 хомосексуални, които по една или друга причина не се появиха“ – цитат от официалната информация на сайта на организацията.

– обявяване на „Отворени петъци“ в които „Джемини“ посрещат в офиса си хора на кафе и набират членска маса. (тук възниква въпроса дали останалите дни са били затворени и хората не са били посрещани?)
– лятна отпуска, когато момичетата, заети с укрепването на замразената „Джемини“, отиват да съберат топлина по плажовете на българското черноморие.

Не са пренебрегнати и задграничните пътувания, макар и този път скромно, колкото да не се губи тренинг. Петдневно посещение в Амстердам – Холандия, за… обсъждане на подробности по нов проект за финансиране на „Джемини“.

От „Джемини“ не изчаква този шестмесечен период, а насрочват ОС за 14.08.2004г. – в разгара на летните отпуски. Колко членове са присъствали на това ОС не е известно. Не е известен и броя на членовете на „Джемини“ по това време. На молбата ни за информация и по този въпрос ни бе отговорено с познатото „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада.“ Това извънредно ОС има за цел да размрази дейността на „Джемини“, да избере временен УС на организацията и да насрочи ново ОС в началото на Октомври. Десислава Петрова запазва своето място на Председател на УС на организацията, а във временния УС за приети още Павлин Стойчев*, Иван Иванов, Величка Баджева и Свилен Иванов*. Решава се временния УС на „Джемини“ да подготви промени в Устава и да насрочи ново Общо Събрание. А защо е това бързане става видно, когато се погледнат последващите събития. Предстои Конференция на IGLYO в София, която е ясно, че не може да бъде проведена от една замразена организация. Донорите настояват „Джемини“ да премине от Частна в Обществена полза, за да разглеждат вероятни проекти за ново финансиране. Междувременно дейностите в организацията отново никакви ги няма. Обявява се от сайта на „Джемини“ Equality Walk – поход за равенство по улиците на София, на която са поканени привържениците на 01.11.2004. Това е първата масова проява на организацията, предназначена за ЛГТБ обществото. Което не пречи двете организаторки да си припомнят за какво са в „Джемини“ и да заминат… в чужбина. На конференция на ILGA в Будапеща, която се провежда от 27.10.2004 до 31.10.2004г. Похода очаквано не се състои поради неясни причини и след време новината изчезва дори от архива на събитията на сайта на организацията.

Завръщайки се от конференцията на ILGA, където им се поверява провеждането на годишната конференция на ILGA в София през 2006г, те провеждат в София конференцията на IGLYO от 31.10 до 06.11.2004г. за която дори не дават информация на сайта си. Само я съобщават.

Ден след приключването на годишните международни конференции се състои поредно – трето за годината ОС на „Джемини“, на което се случват много важни неща:
– ОС решава организацията да премине от Частна в Обществена полза
– приема се нов устав на Джемини (според непроверени данни, подписан от 19 човека)
– приема се нов управленски орган – Изпълнителен Директор
– приема се назначаването на платен административен персонал по осмотрение на УС, като членовете на УС остават доброволни.
– прехвърля се отговорността за оперативната работа на „Джемини“ от УС на Изпълнителния Директор
– приема се оставката на досегашната Председателка на „Джемини“ – Десислава Петрова
– приема се нов Управителен Съвет, в който влизат Павлин Стойчев, Валентина Василева, Димитър Митов, Драгомир Йорданов и Анжела Минкова. За Председател е избран Павлин Стойчев а за зам. Председател – Валентина Василева. И двамата със само дву-тримесечно членство в „Джемини“. Аксиния Генчева е предложена за член на УС, но си прави самоотвод, което е разбираемо с оглед последвалите събития.

Разбира се и за това ОС не се знае дали е имало нужната представителност. На запитването ни за броя на членовете на „Джемини“ към този момент – сами се досещате какво ни беше отговорено. Та първата работа на новия УС е да се събере и да назначи на платената длъжност Изпълнителен Директор отказалата членство в УС на доброволен принцип Аксиния Генчева. УС не забравя и бившата си доброволна Председателка и създава за нея специална платена длъжност – Връзки с обществеността и международни отношения – на която я назначава. По непотвърдени данни са гласувани брутни заплати от порядъка на над 800 лева за всяка от двете длъжности (от Джемини не уточниха предвидения размер на заплатите, но потвърдиха, че са предвидени такива).

Назначенията минават без конкурс, без да се разгледат подадени от други желаещи кандидатури и без да са очертани параметрите на отговорностите на заемащите тези длъжности. Веднага след това новата служителка на Джемини по Връзките с обществеността и международните отношения заминава в Хага – Холандия на тридневно посещение от 19.11 до 21.11.2004г. на среща с политици, изследователи и служители в НПО сектора. Дългът към българската ЛГТБ общност я зове неудържимо. „Джемини“ задължително трябва да си осигури новото финансиране, за да продължи да съществува като проектна организация с всичките му там последици за управляващите я.

НПО сектора има крещяща нужда от своите лидери. Хора, способни да загърбят личното и да поведат тази общност към нейното бъдеще. Хора, които ще работят за да дадът нещо на тази общност, а не да вземат от нея. Хора, реализирали се в обществения и личния си живот, с популярност и имидж в ЛГТБ средите, които ще държат да защитят тази популярност, а не да я търсят тепърва. Хора, които са доказали, че могат да поемат и най-вече да носят отговорност. Хора с идеи, с кауза, с хъс и дори – защо не – с жертвоготовност. Хора, неподвластни на Златния Телец. Хора открити. Не от финансирани от чужбина проекти – а от Лидери се нуждаем!

Къде ще ги открием – не знаем, но ТРЯБВА да ги открием!

За да ги последват и другите. За да излезнем от там, където ни натикаха, от задимените и скрити ъндърграунд барове, от таваните и мазетата, от мръсните стаи със затъмнени прозорци. И да разберем простичката истина, че само ако излезнем навън и вдигнем главите си – само тогава ще видим Слънцето!

Ние сме сигурни, че нашата ЛГТБ общност ще дочака своя Ахмед Доган. И тогава може би ще осъзнаем наистина какво е значението на думичката PRIDE! Тази думичка, която лидерите на „Джемини“ са произнасяли гордо седем дни в Лисабон и която така и не намериха време да ни научат и нас тук какво означава… цели 12 години.
Нас ни има… и ние сме тук. И само малко ни нагарча, че сме тук не „защото“ а „въпреки“. Но ще ни бъде! Ей Богу – ще ни бъде! Въпреки.

Назад

Разбира се това е валидно само за територията на България. Решили проблемите на българското ЛГТБ общество, близките контакти на младите активисти от „Джемини“ с политици, посланици и прочие политически лица, заразяват тези млади сърца с една позната на всички ни болест: Задграничните командировки!

Тук не можем да не признаем, че активистите от „Джемини“ постигат завидни международни успехи. Ще опитаме да ги отразим хронологично в рамките на тези 17 месеца, като само припомняме, че за всички тези пътувания се полагат пътни, дневни, храна, настаняване, понякога културни мероприятия и перо „други“. Предварително ще подчертаем, че за всички тези „дейности“ би трябвало да има някакви отчети с резултатите от тях, с приложимостта на наученото там в България, но на молбата ни да се запознаем с тези отчети ни беше отговорено по вече втръсналия ни начин: „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада… Смятаме, че на ЛГТБ общността и обществеността не следва да се предоставя половинчата информация и в името на коректността е наложително да изчакаме окончателното събиране и систематизиране на данните.“

Да ги изброим с наличната информация от отчета за дейността на „Джемини“

1 – Тимишоара – Румъния – четиридневна работна среща през март 2003 г. на тема Хомофобията в Югоизточна Европа, организирана от „Център за Демокрация за Европейския регион“ Резултатите от тази работна среща според „Джемини“ е: „срещи с други НПО, открити възможности за обща работа и формирането на интерактивна мрежа за обмяна на информация и опит.“

2 – Охрид – Македония – през май 2003 – трима представители участват в обучение за превенция на СПИН (отново СПИН, но не може да не отбележим, че съобразявайки се с дейността на „Джемини“ в България, това очевидно е била най-полезната за организацията командировка)

3 – Будапеща – Унгария – двудневна конференция през юни 2003г. на тема „Граждански диалог и социална политика в новия Европейски съюз“. Ползата според „Джемини“ е в „Развитието на капацитета на НПО в присъединяващите се към ЕС страни и предоставянето им на възможност да увеличат своята мрежа“

4 – Хамбург – Германия – Проучване на тема „Проституция на мъже по интернет“, в края на Юни 2003г. „Джемини“ си задават официално в отчета, един „много съществен“ за ЛГТБ обществото в България въпрос: „Що е то мъжка проституция и има ли почва у нас?“ Начина по който „Джемини“ отчита тази конференция е поразителен, затова тук ще си позволим да го цитираме изцяло и да направим коментар:

„Проституцията на мъже по интернет“ – детайлно проучване, изготвено от БГО „Джемини“ – Хамбург
Що е то мъжка проституция и има ли почва у нас? Само нова мода или добър начин да се изкарат лесно пари е предлагането на секс услуги чрез интернет от мъже за мъже? Все още не може да се даде точен отговор на този въпрос, поради простата причина, че никой не е изследвал това явление в неговото многообразие и развитие. Развитието на техниката доведе до предизвикателства към провайдърите в областта на предлаганите услуги от мъже, предлагащи секс. От 90-те години интернет е разширяващ се пазар за мъже, предлагащи сексуални услуги срещу заплащане, например в ескорт сайтовете и в чатовете.

Първият опит да се изследва мъжката проституция, която се осъществи с помощта на интернет (в Европа, за да не се използва думата проституция е приет терминът male sex workers – преведено буквално мъже-сексуални работници) бе под формата на конференция в края на Юни в Хамбург, наречена „Internet conference on MSW/male sex workers/“ посветена на предлагането на платени сексуални услуги от мъже чрез Интернет. Участниците в нея обмениха опит в това сравнително ново поле на предоставяни услуги. Сред 45 участници от 14 държави имаше експерти от Централна, Източна и Западна Европа, а също и от САЩ, които разясниха методите за достигане на целевата група по посрещането на нейните нужди. Бяха представени резултатите от изследвания в Интернет, консултации, здравни и социални съвети, както и собствени уеб страници, направени от и за мъжката проституция.

БГО Джемини израти свой участник на тази конференция, който представи своето изследване за мъжката проституция в българското уеб пространство. Конференцията дискутира въпроси като: Трябва ли провайдърите да подпомагат мъжката проституция, като изграждат техните сайтове и 8-те представители на мъжката проституция от различни държави се увериха, че провайдърите наистина са събрали информация за тази „невидима“ част от целевата група и нейните нужди (например даване на информация относно възможностите за ХИВ тест чрез e-mail, оказването на подкрепа по интернет и др.)

Изграждането на идеалния уеб сайт за мъжка проституция на конференцията в Хамбург подчерта различието от въпроси, определени като важни – уеб страници за мигриращи мъжки проститутки, за разглеждането на здравни проблеми, за финансови въпроси и за умение за водене на преговори. Обобщени данни от това изследване, първото подобно за България, бяха публикувани в бюлетина и уеб сайта на организацията. Джемини препоръчва на българските интернет провайдъри изграждането на специален сайт, който да публикува обяви на мъже, предлагащи платени секс услуги.“

Това е пълният текст и не може да не си зададем някои много важни риторични въпроси:

– Докато „Джемини“ се чуди дали това е само мода или добър … забележете – ДОБЪР – начин да се изкарат лесно пари, можем да се попитаме това ли е грижата на организацията за социална реализация на нейните членове? Да бъдат „мъже-сексуални работници“??? Защото лобиране от страна на „Джемини“ към друга професия не сме забелязали.
– Как точно трябва да се разбира израза „Участниците в конференцията обмениха опит в това сравнително ново поле на предоставяни услуги“??? В какво се е изразявала тази обмяна на опит? Кой колко взима? Кой какви сексуални техники ползва? Нови пози? Какво точно? И на това „услуги“ ли му се вика?

– Какво ще рече израза „Сред 45-те участници имаше ЕКСПЕРТИ от Централна, Източна и Западна Европа а също и от САЩ“ ЕКСПЕРТИ??? Експерти по мъжка проституция? Това да не са сутеньорите? Тях ли имат „Джемини“ предвид?
– Какво ще рече „финансови въпроси и умения за водене на преговори“? Това как да се пазарим с клиента за тарифата ли е?
– Що за препоръка има правозащитната ГЕЙ организация Джемини към интернет провайдърите?! Да изградят специален сайт за предлагане на мъжки проститутки! Да подпомагат мъжката проституция?!
– И накрая – това изследване на „Джемини“ за мъжката проституция в българското уеб пространство част от дейността на организацията ли е?

5 – Гърция – Камена Вурла – осемдневен фестивал на международния съюз на социалистическата младеж IUSY през Юли 2003г. (в разгара на лятото) под мотото „Действие за мир“. Джемини отчитат участие в работна група по проблемите на ЛГТБ, които могат и трябва да де разрешават чрез… политиката, където се е разглеждало сътрудничеството между ЛГТБ организации и политически партии! И работна група посветени на хомофобията в които се е изследвал термина „хомофобия“ – откъде произлиза и в какво се изразява този термин.

6 – Глазтоу – Шотландия – 5 дневна конференция на ILGA през Октомври 2003г. С основна цел „Засилване на контактите между НПО, работещи в областта на ЛГТБ, правата на човека, HIV/AIDS, както и възможносттите за бъдещо сътрудничество“ Като резултат от тази Конференция за ЛГТБ обществото в България, се отчита „проведена конференция на тема антидискриминация в София и покана за участие в Public hearing on sexual orientation discrimination в… Европейския Парламент в Брюксел“

7 – Лисабон – Португалия – седемдневна конференция на ILGYO през Октомври под надслова „Гордостта в активизма“ като в отчета ни се описва много детайлно каква е била програмата, но няма нито дума целите и заключенията от нея.

8 – Брюксел – Белгия – Публично изслушване на тема дискриминация на база сексуална ориентация – в Европарламента през ноември 2003г. Обсъждало се е етапа на прилагане на Европейските директиви за антидискриминация в осигуряването на заетост.

9 – Париж – Франция – Семинар на тема „Comming Out for Gay Rights“ през ноември 2003г. където е представен доклад от „Джемини“ за ситуацията на ЛГТБ общността в България.

10 – Букурещ – Румъния – Консултации с румънската гей организация ACCEPT – партньор на „Джемини“ по Балканския Триъгълен Проект, за изготвяне на стратегически план.

11 – Амстердам – Холандия – познавателна десетдневна среща с представители на местните групи, на която присъстват четири представители на Джемини. Целите на това „опознаване“ са били „Подобрение по отношение на умения, компетентност и лично развитие на представителите на различни групи, спомагане на тяхната работа е улеснение между местните/регионални групи и доброволците, които искат да работят за Джемини, насърчаване на младежки програми и международен обмен на проекти, както и интегрирането …

Това е в резюме проекта в тази му част, която касае „Джемини“. Парите по първия транш пристигат от Холандия по сметката на организацията през февруари 2001 г. и с това приключва началния период на „Джемини“. Приключва също така и Ерата на цветята, розите и носталгичната идилия от първите стъпки. Проекта и заложените в него дейности и цели, трябва да се изпълняват и постигат. Започва втория период от съществуването на организирано ЛГТБ общество в България и съответно на Организацията-майка „Джемини“

Средата: март 2001 г. – април 2004 г.
Джемини е готова да стартира своите дейности на деветата година от своето съществуване. Пари по сметката са постъпили, наема се офис и започва неговото оборудване. Започва и подготовка за новото Общо Събрание, на което трябва да се попълни Управителния Съвет на „Джемини“, което е насрочено за 9 септември 2001г. – или точно на деветия Рожден ден на организацията. На него кандидатурата на Моника Писанкънева е елегантно отклонена с обяснението, че хората просто не са я избрали. (истината според Моника е съвсем друга: Писанкънева си позволява да пише протестни писма до донорите от СОС, че не е държана в течение за постъпилите и разходвани средства по проекта, което й „изяжда“ главата)
В новия УС на Джемини вече фигурират седем човека, трима от които представляват организацията. Това са: Генко Генков – Преседател на УС, Десислава Петрова – зам. Председател на УС, Иван Владимиров – зам. Председател на УС, Трайко Стоилов, Радослав Луканов, Магдалина Генова и Илиян Костов – членове на УС. Приема се и нов Устав на „Джемини“, съобразен с новия тогава „Закон за юридическите лица с нестопанска цел“, като в него се указва, че организацията е в ЧАСТНА полза, и който устав е подписан от… точно 14 човека.
На официално запитване колко са били тогава членовете на „Джемини“, за да можем да преценим доколко е имало кворум на това ОС и доколко легитимни са били неговите решения, тъй като това не е отбелязано в Протокола на ОС, от „Джемини“ ни отговориха, че тази информация ще може да получим след – забележете – „завършването на доклада по изпълнението на Балканския Триъгълен Проект“ и е необходимо първо да се събере и систематизира информацията.
Дейността на организацията в последващия период тъне в мъгла. Плътна мъгла! Липсва какъвто и да било отчет за дейността на Джемини за това време – периода от ОС на 09.09 2001г. до извънредното ОС на 16.11.2002г. На запитване дали може да ни се предостави такъв отчет, от „Джемини“ ни отговориха същото: „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада…“
След усилени проучвания не можахме да намерим каквито и да било данни или свидетелства за каквато и да било дейност на „Джемини“ през този период. Щедро финансирани в продържение на повече от една година, „Джемини“ отварят и оборудват офис и това е всичко. Самият факт, че при запитване за това каква е била тяхната дейност през този период, се отговаря че в края на 2004-та г. все още „събират и обобщават“ тази информация и нямат готовност да я предоставят, говори достатъчно ясно.
През този период има само едно интересно и любопитно събитие около „Джемини“. Редовно Общо събрание, насрочено за 14 септември 2002 г. Няма никакви данни за това ОС. Няма и Протокол. Тук за отбелязване е и един факт, който се оказва любопитен в последствие. Това е подадена кандидатура за член на УС на „Джемини“ от Павлина Найденова. Доколкото ми е известно, поради процедурно нарушение това събрание не може да се проведе и ОС взима единственото решение да се насрочи ново, извънредно ОС. Само шест дни след това – на 20 септември 2002 г. УС на „Джемини“ взима решение за свикване на извънредно Общо Събрание за 16-ти Ноември 2002 г.

На извънредното Общо събрание булото на мъглата се повдига леко за тези, които могат да откриват причинно-следствени връзки. Наколко неща се случват.

– На първо място се оказва, че липсва кворум. Според Устава началото на ОС се отлага с един час и се провежда с наличните хора – без значение колко са те. В случая членовете са 13, според Протокола от това ОС.
– На второ място тихо и безропотно си подават оставките от УС на „Джемини“ – Председателят Генко Генков, членовете Радослав Луканов, Илиян Костов и Трайко Стоилов, а зам. Председателя на УС Иван Владимиров, който е пропуснал да си подаде оставката и не е присъствал на Общото Събрание е изключен. Отсъстват също така и членовете Радослав Луканов и Илиян Костов. Причините за този катаклизъм е неясен и се опират само на мълвата, затова тук няма да ги разглеждаме. Това, което се знае със сигурност е, че констатациите от одитна проверка от страна на донора са довели до натиск за извършване на тези промени. За тези констатации можем само да гадаем какви може да са, щом са довели до оставката на четири от седемте члена на УС на „Джемини“, воглаве с Председателя, и изключването на пети член на УС – зам. Председател. В УС остават двете жени – Десислава Петрова и Магдалина Генова
– На трето място е избирането в УС на нови трима члена – Ивайло Цонев, д-р Михаил Околийски и Павлина Найденова. Това го отбелязваме поради факта, че в УС на „Джемини“ е избрана Павлина Найденова, чиято молба е била подадена на предишното ОС, а на това тя дори не присъства. Интересен прецедент е, че към момента на приемането й за член на УС, Павлина Найденова дори не е била приета за член на организацията. д-р Михаил Околийски също не присъства на това ОС и никой не знае той поне бил ли е член на Джемини. Съответно научилата по телефона, че е избрана за член на УС – Павлина Найденова, депозира още на първото сбиране на УС своята оставка, като половин година по-късно същото прави и Магдалина Генова, а д-р Михаил Околийски не присъства лично на нито едно от заседанията на УС на „Джемини“, като според наша информация протоколите му се носят за подпис в дома му от Ивайло Цонев. Както можем да се досетим – за Председател на „Джемини“ е избрана Десислава Петрова, а новия член на УС – Ивайло Цонев е зам. Председател.
– На четвърто място – Приет е нов Устав на Джемини, подписан този път от 15 човека (което както и да го погледнем, си е с един повече от приелите предишния Устав), което разбира се не пречи Протокола от ОС да бъде подписан от 18 човека, при наличието на кворум от 15, според същия този Протокол.
– На пето място – приема се отчет за дейността на „Джемини“ за периода 09.09.2001г. – 31.08.2002г. На наше писмо с което молим „Джемини“ да се запознаем с този отчет, ни се отговори същото: „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада… Смятаме, че на ЛГТБ общността и обществеността не следва да се предоставя половинчата информация и в името на коректността е наложително да изчакаме окончателното събиране и систематизиране на данните.“ Какво са приели тогава е въпрос извън нашия умствен капацитет. Ще отбележим тук и факта, че никъде не се и споменава за отчет на дейността за периода 31.08.2002 г. – 16.11.2002 г. Явно такава не е имало.

Веднага след това извънредно ОС на „Джемини“ донорите от Холандия намаляват сумите, отпускани по проекта, според наша информация „поради заложени в първоначалния проект нереално високи цели“. Какви са реалните цели, какъв е размера на това намаление, какво е било нереалното във първоначално заложените цели – на запитването ни от „Джемини“ отговарят по познатия ни вече начин: „Смятаме, че на ЛГТБ общността и обществеността не следва да се предоставя половинчата информация и в името на коректността е наложително да изчакаме окончателното събиране и систематизиране на данните.“

Възродената „Джемини“ започва „на чисто“ и в интерес на истината трябва да подчертаем, че от това извънредно ОС на „Джемини“ дейността на организацията става далеч по-видима, по-достъпна и по-прозрачна. Данните за следващите стъпки на „Джемини“ са публикувани в техен отчет за дейността* за периода ноември 2002 г. – март 2004 г., публикуван на официалния им сайт.
За този период може да се каже, че кипи усилено… нещо. Или „нещото“, наречено от Солженицин „тухта“**

На първо място „Джемини“ в лицето на своята Председателка Десислава Петрова и своя зам. Председател Ивайло Цонев се впускат в поредица срещи, семинари и …

Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в развиващите се страни. Ентусиазирани от „Джемини“ установяват контакт със „СОС“ и ги молят за съдействие да бъдат включени към подобен проект. От „СОС“ изпращат „изследователска мисия“, която трябва да провери обстановката в България, да се запознае с „Джемини“ и да уточни какво искат от „Джемини“ да има в проекта. Дискусиите са многократни и дълги, като в тях и в изготвянето на цялостната идея за проекта участват Николай Георгиев, Генко Генков, Ивайло Георгиев и Моника Писанкънева.

Първоначалните искания на „Джемини“ са: финансиране за организационно укрепване, създаване на „безопасна територия“ – така наречените safe house, офис на организацията, библиотека, създаване на регионални структури, издаване и разпространение на бюлетин, организиране на групи за подкрепа, организиране на публични събития от рода на обучителни семинари и други. Подготовката за този проект продължава около две години и междувременно Николай Георгиев, Ивайло Георгиев и Николай Войсков заминават за Америка, където се установяват за постоянно. Тук като единствен представител на „Джемини“ остава Генко Генков, който притиснат от обстоятелствата представя пред „СОС“ доброволката Моника Писанкънева като член на УС на „Джемини“ без тя да е била такава, според свидетелствата на самата Моника Писанкънева. Двамата успяват да наберат членска маса, не много активна, но достатъчна. Генко Генков и Моника Писанкънева (която впрочем не е непозната за холандците, тъй като е завършила Gender Studies в Амстердам и има публикации в Холандия), успяват да ги убедят, че в „Джемини“ има потенциал и от „СОС“ включват организацията в така наречения Балкански Триъгълен Проект, според който на „Джемини“ се отпуска финансиране от около 320 000 (триста и двадесет хиляди) холандски гулдена**** за тригодишен период. Парите са отпуснати по програмата МАTRA на холандското външно министерство, като се дават от NOVIB, а „COC Netherlands“ се явява страна по проекта и гарант за неговото успешно изпълнение.

Проекта съдържа краткосрочни и дългосрочни цели и в частите му касаещи „Джемини“ четем следното:

Дългосрочни цели:
1. Развитие на гражданско общество чрез създаване на застъпническа организация за защита правата на лесбийките и гей мъжете в България
2. Осигуряване на психологическа подкрепа и консултиране на хомосексуалните хора с психологически нужди
3. Създаване на „safe house“ за лесбийки и гей мъже в България, където те да могат да се събират и да дискутират проблеми, които имат отражение върху живота им.
4. Образоване на обществеността относно хомосексуализма, предоставяне на вярна информация за хомосексуалността, както и подобряване на комуникацията между „Джемини“ и гей и лесбийската общност в България
5. Повишаване на нивото на публикациите и аудио-визуалното отразяване за начина на живот на лесбийките и гей мъжете, културата, движението за еманципация, и да се документира историята на гей и лесбийското движението (или накратко – образоване с цел подобряване живота на общността)

Краткосрочни цели (задачи към проекта само за „Джемини“)

1. Да се утвърди силна, професионална и демократична „Джемини“ като застъпническа организация на лесбийки и гей мъже. Това включва налагането на определени принципи в организационната работа, основно в полето на вътрешната и външната комуникация и развитието в стратегически план, който да послужи за политическите цели на „Джемини“. „Джемини“ има за цел да се развие като демократична организация, която да бъде призната като такава от българските гей и лесбийски общности, а също така от медийното и гражданското общество

2. Да се създадат групи за (само)подкрепа за гей мъже и лесбийки, който да позволяват на участниците да обсъждат лични проблеми, да изградят позитивно отношение към себе си и да имат по-здравословно личностно развитие.

3. Да се организират редовни социално-културни дейности, които да бъдат популяризирани в месечната програма на организацията

4. Да издават ежемесечен бюлетин, който да бъде разпространяван широко в гей и лесбийската обкщност, в прес-агенциите и в гражданското общество

5. Да се създаде библиотека и документационен център, специалицирани по гей и лесбийски проблеми. Проекта предвижда документиране и архивиране на статии и материали за „Джемини“ и за начина, по който хомосексуалността се представя в българските медии и други международни публикации.

За ментор на тези цели на „Джемини“ и дейностите, чрез които трябва да бъдат постигнати, е определена руманската ACCEPT, една от трите страни по Балканския триъгълен проект, която поема следните задължения:
„Да обучава и подпомага „Джемини“ по различни начини в изгтраждането на професионален екип.“

За постигането на горните цели, според проекта отпуснатата сума от около 300 000 ДМ (или около 150 000 евро) се разпределят по пера както следва:

За наем на офис: 800 DM максимум месечно (28 800 DM максимум за 3 годишния период)
За офис оборудване: 23 546 DM за 3 годишния период
За оперативни разходи: 84 475 DM за 3 годишния период
За staff (платен персонал в офиса): 43 243 DM за 3 годишния период (тази сума се увеличава с 20% инфлация годишно според проекта)
За групи за подкрепа и safe house: 21 235 DM за 3 годишния период
За библиотека: 22 293 DM за 3 годишния период (като в тези пари влизат и такси за доставка, копиране и др.)
За издаване на месечен …