На източният (ЛГТБ) фронт – нищо ново!

0 commentsПозиции

Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в развиващите се страни. Ентусиазирани от „Джемини“ установяват контакт със „СОС“ и ги молят за съдействие да бъдат включени към подобен проект. От „СОС“ изпращат „изследователска мисия“, която трябва да провери обстановката в България, да се запознае с „Джемини“ и да уточни какво искат от „Джемини“ да има в проекта. Дискусиите са многократни и дълги, като в тях и в изготвянето на цялостната идея за проекта участват Николай Георгиев, Генко Генков, Ивайло Георгиев и Моника Писанкънева.

Първоначалните искания на „Джемини“ са: финансиране за организационно укрепване, създаване на „безопасна територия“ – така наречените safe house, офис на организацията, библиотека, създаване на регионални структури, издаване и разпространение на бюлетин, организиране на групи за подкрепа, организиране на публични събития от рода на обучителни семинари и други. Подготовката за този проект продължава около две години и междувременно Николай Георгиев, Ивайло Георгиев и Николай Войсков заминават за Америка, където се установяват за постоянно. Тук като единствен представител на „Джемини“ остава Генко Генков, който притиснат от обстоятелствата представя пред „СОС“ доброволката Моника Писанкънева като член на УС на „Джемини“ без тя да е била такава, според свидетелствата на самата Моника Писанкънева. Двамата успяват да наберат членска маса, не много активна, но достатъчна. Генко Генков и Моника Писанкънева (която впрочем не е непозната за холандците, тъй като е завършила Gender Studies в Амстердам и има публикации в Холандия), успяват да ги убедят, че в „Джемини“ има потенциал и от „СОС“ включват организацията в така наречения Балкански Триъгълен Проект, според който на „Джемини“ се отпуска финансиране от около 320 000 (триста и двадесет хиляди) холандски гулдена**** за тригодишен период. Парите са отпуснати по програмата МАTRA на холандското външно министерство, като се дават от NOVIB, а „COC Netherlands“ се явява страна по проекта и гарант за неговото успешно изпълнение.

Проекта съдържа краткосрочни и дългосрочни цели и в частите му касаещи „Джемини“ четем следното:

Дългосрочни цели:
1. Развитие на гражданско общество чрез създаване на застъпническа организация за защита правата на лесбийките и гей мъжете в България
2. Осигуряване на психологическа подкрепа и консултиране на хомосексуалните хора с психологически нужди
3. Създаване на „safe house“ за лесбийки и гей мъже в България, където те да могат да се събират и да дискутират проблеми, които имат отражение върху живота им.
4. Образоване на обществеността относно хомосексуализма, предоставяне на вярна информация за хомосексуалността, както и подобряване на комуникацията между „Джемини“ и гей и лесбийската общност в България
5. Повишаване на нивото на публикациите и аудио-визуалното отразяване за начина на живот на лесбийките и гей мъжете, културата, движението за еманципация, и да се документира историята на гей и лесбийското движението (или накратко – образоване с цел подобряване живота на общността)

Краткосрочни цели (задачи към проекта само за „Джемини“)

1. Да се утвърди силна, професионална и демократична „Джемини“ като застъпническа организация на лесбийки и гей мъже. Това включва налагането на определени принципи в организационната работа, основно в полето на вътрешната и външната комуникация и развитието в стратегически план, който да послужи за политическите цели на „Джемини“. „Джемини“ има за цел да се развие като демократична организация, която да бъде призната като такава от българските гей и лесбийски общности, а също така от медийното и гражданското общество

2. Да се създадат групи за (само)подкрепа за гей мъже и лесбийки, който да позволяват на участниците да обсъждат лични проблеми, да изградят позитивно отношение към себе си и да имат по-здравословно личностно развитие.

3. Да се организират редовни социално-културни дейности, които да бъдат популяризирани в месечната програма на организацията

4. Да издават ежемесечен бюлетин, който да бъде разпространяван широко в гей и лесбийската обкщност, в прес-агенциите и в гражданското общество

5. Да се създаде библиотека и документационен център, специалицирани по гей и лесбийски проблеми. Проекта предвижда документиране и архивиране на статии и материали за „Джемини“ и за начина, по който хомосексуалността се представя в българските медии и други международни публикации.

За ментор на тези цели на „Джемини“ и дейностите, чрез които трябва да бъдат постигнати, е определена руманската ACCEPT, една от трите страни по Балканския триъгълен проект, която поема следните задължения:
„Да обучава и подпомага „Джемини“ по различни начини в изгтраждането на професионален екип.“

За постигането на горните цели, според проекта отпуснатата сума от около 300 000 ДМ (или около 150 000 евро) се разпределят по пера както следва:

За наем на офис: 800 DM максимум месечно (28 800 DM максимум за 3 годишния период)
За офис оборудване: 23 546 DM за 3 годишния период
За оперативни разходи: 84 475 DM за 3 годишния период
За staff (платен персонал в офиса): 43 243 DM за 3 годишния период (тази сума се увеличава с 20% инфлация годишно според проекта)
За групи за подкрепа и safe house: 21 235 DM за 3 годишния период
За библиотека: 22 293 DM за 3 годишния период (като в тези пари влизат и такси за доставка, копиране и др.)
За издаване на месечен …

Еднополовите бракове в България – позиция

0 commentsПозиции

brakove

Въпроса около хомосексуалните бракове нашумя много в последно време. Смятаме, че е крайно време и за нас да разгледаме този въпрос от различните му страни и да изразим нашата позиция към края на 2004г.

Ситуацията по света

Всичко започна от Европа. Дания първа повлече крак, легализирайки отчасти еднополовите бракове, като още през 1989г. ги допуска с големи ограничения и много орязани юридически последици. Вълната в Европа се надига през Третото хилядолетие. От 1 април 2001 г, Холандия легализира еднополовите бракове, като им дава пълни юридически и социални права, равни с тези на разнополовите. Еднополовите бракове в България – позицияГерманците бързо ги последват, като също официално разрешават еднополовите бракове, които придобиват един много особен статут. Можеш да сключиш еднополов брак, но всичките права и последици от такъв брак свършват дотук – със сключването му. И нищо повече! Белгия също изравнява напълно еднополовите и разнополовите бракове от от 30 януари 2003 г. Норвегия, Исландия и Швеция допускат така наречените „регистрирани съвместни съжителства“ носещи доста юридически права на еднополовите двойки регистрирали такива съжителства, като в Швеция дори им позволяват да осиновяват деца. Швейцарския кантон Цюрих също разрешава така наречените граждански съюзи (civil unions), но на национално ниво няма по-нататъшно развитие. Много неясна е ситуацията във Франция, където с някакви подзаконови решения такива бракове също се допускат с много сериозни ограничения. Известни са два сключени през 2004г. еднополови брака, като единия от тях е обявен за невалиден. Във Великобритания през 2003 г. е внесен законопроект за граждански съюзи, почти идентични по права на брака, но все още се очаква разглеждането му. И в Ирландия се обсъжда защитата на правата на живеещи заедно партньори, независимо от пола им. Първи стъпки към узаконяване на еднополовите бракове прави и Испания, като в испанския Парламент е внесен идеен проект за законопроект в това отношение, който предвижда също като Холандия и Белгия, Испания да изравни напълно правата на еднополовите и разнополовите бракове.

Извън Европа положението не е чак толкова оптимистично. Канада е лидер в това отношение. А по всичко личи и в световен мащаб. Правата на еднополовите и разнополовите бракове в Канада са напълно изравнени в пет провинции:
– Онтарио (от 10 юни 2003 г.)
– Британска Колумбия (от 8 юли 2003 г.)
– Квебек (от 19 март 2004 г.)
– Юкон (от 14 юли 2004 г.)
– Манитоба (от 16 септември 2004 г.)

Очаква се много скоро този въпрос да бъде решен и на национално ниво. Канада отива дори по-далеч, давайки право и на еднополови двойки от други страни да посетят Канада и да сключат там законен граждански брак. Подробно обяснение как можете да направите това, прочетете.brakove

Преди Канада има проблясъци в тази посока още от 1999г., когато в Бразилия е приет закон, според който еднополовите бракове се изравняват с разнополовите, но това не довежда до никакво по-нататъшно реално развитие. През 2002г. Конституционният съд в ЮАР постановява, че е противоконституционно да бъде отказван брак на еднополовите двойки. С това ЮАР става първата и единствена досега страна в света, която защитава еднополовите бракове конституционно. Което за жалост остава само на книга. Една провинция в Австралия – Тасмания, разрешава съвместните съжителства, но австралийския Сенат побърза да забрани еднополовите бракове в „Закона за брака“ на Австралия, като отказа да признава и еднополовите бракове сключени в други държави. В Америка от май 2004 г. в щата Масачузетс са разрешени еднополовите бракове, но само за жители на щата. Във Върмонт са разрешени гражданските съюзи (civil unions), но това е всичко за цяла Америка. Кметове в Калифорния възстанаха срещу забраните и обявиха, че ще бракосъчетаят всички еднополови двойки, които имат желание. Малко по-късно Върховния съд на Калифорния забранява тази практикя и отменя над 4000 еднополови брака. В 37 щата е в сила „Акт за защита на брака“, който забранява еднополовите бракове. В други щати подобен акт очаква разглеждане. 3 щата (AK, NE, NV) са нанесли поправки на щатските си конституции за забрана на еднополовите бракове. 4 щата (MD, OR, WI, WY) имат закони за брака, които специално забраняват еднополовите бракове. 5 щата (CT, NJ, NM, NY, RI) и DC нямат изрична забрана на еднополовите бракове, но нямат и разрешителни закони.

Това е положението по света. То обаче извади на дневен ред въпроса за еднополовите бракове и в нашата страна. Повдигна се полемика дали и защо са необходими те?

Еднополовите бракове и последствията от тях.

Три са нещата, които се изтъкват в защита на еднополовите бракове:
Първото е моралния ефект от брака. Възможноста двойката да заяви своята любов и своята обвързаност, възможноста да я декларира и запечата с ангажиращи подписи пред Обществото.
Второто е социалния ефект. Правото на една еднополова двойка да бъде призната и третирана като равна с разнополовите, да се ползва от същите права и да има същите задължения.
Третото е юридическите и правни последици от брака.
Има много неуредени въпроси в съжителството на една двойка (независимо дали тя е еднополова или разнополова) и тези въпроси трябва да се решат по един или друг начин от законите на нашата страна. Брака е един от пътищата по които те могат да бъдат решени.

Без по никакъв начин да подценяваме значимостта на първите две точки за голяма част от нас, ние ще си позволим да не наблягаме на категории като морал, равнопоставеност, право на щастие за всеки човек и прочие… Те са важни, но не могат по никакъв начин да бъдат причина толкова много и толкова спешно ние да се нуждаем от орегулиране на настоящето и бъдещето на еднополовите двойки. Първите две точки за нас са преди всичко въпрос на съзряване на обществото като цяло, осъзнаване на европейските ценности за равенство и права, въпрос на интеграция, на опознаване на спецификата на еднополовите отношения и припознаването на хомосексуалните хора от цялото ни общество като равни на всички други граждани на нашата страна. Съзнаваме, че това до голяма степен се нуждае от време и не на последно място зависи от нас самите и начина по който ние представяме пред обществото еднополовите двойки.

Това, което е много съществено и което могат да ни донесат браковете, се съдържа в третата точка. Юридическите и правни последици от брака:
– Правото на общо имущество!
– Правото на наследство!
– Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение
или постъпване в болнично заведение!
– Правото на настойничестно над децата на партньорката ни
– Правото да не даваме показания против партньорката ни
– Право на помощи, ако в едно домакинство работи само едната, а другата е безработна и
няма доходи, а доходите на човек от семейството са под изискуемия минимум.
– Право на пенсия или получаване на застраховки при смърт на едната от двойката.
– Други, по-незначителни правни и юридически последици.
– Очаквани в бъдеще правни и юридически последици.

Правото на общо имущество

Това е много проблемен момент във взаимоотношенията на всяка двойка – еднополова или разнополова, която съжителства без сключен официален брак. Живеейки в едно домакинство продължително време, двойката съвместно печели доходи, пести пари и придобива имущество. Апартамент, лек автомобил, обзавеждане, битова техника… това са все неща, които придобивайки ги, двойката без да има официално сключен граждански брак, не може да има общи права над това имущество. Само една от двойката по документи е собственичка на материалните придобивки и при евентуална раздяла проблемите с общото имуществото са неразрешими, като често пъти едната остава излъгана. Което пречи на създаване в переспектива на истински дом от двойката.

Правото на наследство

Това е въпрос, който е тясно свързан с този за общото имущество. При евентуална смърт на едната от партньорките поради болест, инцидент или друга причина, нейната партньорка няма права над имуществото, което е придобито с общи средства но по документи се води на починалата партньорка. Преживялата партньорката си, няма никакви наследствени права, дори и приживе да е било оставено завещание в нейна полза.

Завещанието в България по никакъв начин не може да нарушава интересите на преките наследници на починал човек. Често пъти това може да е причина една лесбийка да остане без дом, без кола и/или без имущество. Или пък без общия бизнес. Също така евентуално без авторски права и други наследствени права.

Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение или постъпване в болнично заведение

Изключително важно право! Не само от юридическа и правна, но най-вече от човешка гледна точка. Не е допустимо при инцидент на партньорка с която си живяла години, да не ти позволят да я посетиш в болница и да не ти дават информация за нейното състояние и нейните шансове, Еднополовите бракове в България – позициязащото юридически ти си чужд …

Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж

0 commentsФеминизма

femsamjenite3er

Подтиснатият Ерос или сексизма в нашето движение.

femsamjenite3erЗа никого няма да бъде откритие, че събирането на хората в анархо-движението носи дълбоко
либиден характер. Новите двойки никнат като гъби, и също така бързо се разпадат, партньорите
се разделят, после отново се събират. Ако решим да съставим генеалогическо дърво „кой, с кого
и кога?“ – мозъците ни ще експлодират. В тази област при анархистите действието се развива
по-бързо и от сериалите. Всъщност така и трябва да бъде в общество на хора, изпитващи потребност
от свобода. Та тази потребност е либидна. Сексуалната енергия и еросът съдържат мощен
политически заряд. И ако еросът е потиснат, то никаква Анархия не може да съществува, така както
не може да съществуват и сътрудничеството, солидарността и чувството на щастие, които поначало
са еротични. Потискането на либидото поражда агресивност, вражда и дискриминация.

И така, в нашето анархо-движение това потисничество съществува. Иначе, не би имало смисъл да
се доказва на анархистите факта на угнетяване на жените в системата на Патриархата. Но това се
налага, независимо от наглед свободните междуполови отношения в групите.
С една дума, системата, под формата на сексистки предразсъдъци, е проникнала дълбоко в самите
анархисти. По въпроса за промяната на отношенията между половете анархо-самците откровено
приличат на овни!

Групите с лидери-мъже, някак като че ли преднамерено игнорират феминизма. Те считат, че
(цитирам анархо-еколога М. Кучински, Москва): „Такъв проблем не съществува. Вие (т.е. ФАК)
просто копирате западните анархо-групи, където феминизма е просто моден“. А и много други
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.анархо-еколози, „зелени“ анархисти и алтернативисти
без притеснение се изказват за Патриархата. Само че
такива разговори сред анархистите са равносилни на
бълнуванията на комунистите за еврейско-масонски
заговор. И ако наистина се стремим към свобода,
равенство и т.н., то дайте да бъдем последователни до
край.

Расизъм и сексизъм.
Много радикали дори, разбират феминизма извратено:
„Щом си феминистка, иди сечи дърва!“. Глупаво
е да бъркаш борбата на жените за своите права с
маскулизацията. Движението срещу сексизма и патриархата трябва да бъде наравно с антирасистката
борба по значимост. Те са от един дол дренки. Расизмът – това е притесняването на хората по
национален признак, а сексизмът – по полов. Елементарно! Но е много по-лесно да водиш борба с
расизма, който вече достатъчно се е дискредитирал. Истинска смелост е нужна, за да протестираш
срещу сексизма, който е много пъти по-силен и вкоренен от расизма в нашето общество. Нашите
анархо-самци обичат да покрещят за класовата война, за съпротивата на всяко господство и власт,
но сексуалния гнет върху жените за тях остава само „модна фраза“ и повод за тъпи шеги.
Вслушайте се в думите на Кейт Милет, ако искате да разберете поне нещо за властта, срещу която
водите своята борба: „Даденото по рождение първенство, по силата на което в нашето общество
мъжете управляват жените, остава практически неизучено, често дори признато, то
остава институализирано. Такава система на отношения между половете се явява образец за
най-съвършената „вътрешна колонизация“. Последната, освен че обещава да стане по-силна, от
която и да е друга форма на сегрегация, по-сурова от класовото разделение, по-еднообразна
и, разбира се, по-издръжлива. Колкото и меко да е неговото сегашно проявление, сексуалното
господство остава, може би, най-всепроникващата идеология в нашата култура и въплъщава
нейната най- дълбока и фундаментална представа за властта“.

Половата жлеза влияе на очите

Самците, псуващи жените и феминизма, всъщност постоянно си мислят за „женските прелести“.
Достатъчно е да види дълбоко деколте за да се развихри болната му фантазия и той вече вижда в
своето въображение гола гръд. А ако момичето е и с къса пола… Край! Самецът вече протяга към
момичето треперещите си лапи, а в главата му се върти: „Ах, какво парче!“. При вида на момиче,
което те е погледнало, или просто „мило“ си общува с теб без всякакви задни мисли, понеже си
интересен събеседник, у самеца започва да „капе масло от очите“, „да текат слюнки от устата“, и
веднага започва да се смята за плейбой… Мерзост! Такова поведение говори за това, че ти просто
не вярваш в собствените си сили като мъж… Успокой се, седни и се отпусни. Просто бъди
по-уверен, не бързай. И ако са те харесали – стой, не скачай, когато си нужен – ще ти кажат. Разбери,
че за да преодолееш слабостта си, трябва да престанеш да бъдеш „силния“. Удивително, по какъв
начин в кокошия мозък на самеца не може да дойде простата мисъл, че жената също както и мъжа
е преди всичко личност, Човек, и едва след това сексуален партньор, но в никакъв случай не обект,
какъвто виждат в жената всички самци. Изобщо, по-често се вслушвайте в жената, особено в
леглото. Понякога самолюбието на мъжете ме довежда до бяс. Ако момичето което му е харесало,
не му отговаря с взаимност, а предлага просто да останат приятели (иска ми се да го посъветвам:
„Радвай се и на това!“) – самеца избухва. Как, та той е толкова неотразим, него не са го оценили,
предлагат му някакво си „скапано“ приятелство. Или всичко, или нищо! По-добре си замълчи!
Натикай си някъде тъпото самолюбие! Радвай се и на това, което имаш. И току виж след 3 години
ти обърнат внимание!

Към сексуално самоопределение

Всяка жена има право на сексуално самоопределение. Ако анархистите искат да построят обществоfemsamkateritza
от нов тип, с други ценности и отношения, то сексуалното самоопределение на жените трябва да
стане постоянна практика в движението. Жената трябва да прави избора си сама. Тя трябва да може
направо да дава да се разбере, че й харесва този или онзи мъж. И първата стъпка да е нейна. Но как
стоят в действителност нещата?

Да допуснем, харесала си е тя някого и седи, чака бедната да й обърнат внимание… хваща неврози.
Или пък се старае някак си да изпъкне: започва да съблазнява самеца, да се облича в немислими
тоалети, да го захранва с екзотични блюда (нали трябва да покажеш, че си добра домакиня пък може
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.и да се омъжи за теб?). И защо е всичко това? Заради мръсните чинии и
омазаните пеленки? Заради това да ходиш с него известно време? Ще се отнесе
с теб като с бездушна, говореща кукла, а после ще настъпи разочарованието и ще
посипеш главата си с пепел. Защо ти е всичко това?! Та проблема може да се
реши много по-просто и по-бързо. Но за това е нужна инициатива, прямота,
искреност и да не ти пука за сексистките стереотипи и табута. Консервативността
(в това число и сексуалната) на болшинството жени се дължи не на „природната
реакционност на женската физиология“ а на това че те са зависими и паразитират
върху управляващите ги мъже. Затова и като всички хора в подобна ситуация те
са принудени да отъждествяват своето съществувание с процъфтяването на този,
който ги храни.

И така, момичета, напред към сексуално самоопределение! А вие, антифеминистки самци,
чувствайте се мъже и уверени в себе си, само в обществото на необразовани крави с метли
и черпаци в ръце. Оттук идват и вашите нападки срещу женското освободително движение.
Ах, „истински мъже“ – слабаци!

„Кучки“ и „глупачки“

Случва се – свободно момиче, държи се активно и самостоятелно, опитва се да експериментира
със своята сексуалност, да вникне в себе си. В общественото съзнание битува мнението, че подобни
„живи момичета“ се „девойки с леко поведение на които „веднага“ слагат печат: курви, кучки и т.н.
Но съществуват много момчета, следващи зова на своя член.

И какво казва обществото? То възприема това в реда на нещата, позовава се на някаква си природа
(!?) или го оправдава с достойнство: „Та той е мъж!“ Само „романтичната любов“ се явява
единствената ситуация в която на жената идеологически се прощава сексуалната й активност.
Извинете, но нима аз не мога да “желая” без да „обичам“! По същия начин, както и вие, мъже.
Двойният сексуален морал – първият признак за авторитаризма на мъжете и дискриминация на
жените. Ако знаят, че девойката е имала много сексуални връзки, то самците моментално започват
да се лепят за нея, за да удовлетворят собствената си похот.

В този случай пристрастията, вкуса и симпатията, нямат никакво значение. Затова пък после в кръга
на пак такива мачисти ще разказва за това, като за победа на любовния фронт. И за пореден път ще
докаже сам на себе си, че неговия „хилав червей“ на нещо е способен. Ако обичаш – обичай, ако
чукаш – чукай! Но твоето мъжествено самоутвърждение можеш да си го завреш знаеш къде… Ти не си
герой – любовник. Радвай се, че поне нещо са ти позволили, и то не заради теб, а заради себе си!
И ако момичето откаже й прилепват етикета “глупачка”. Трябва някак си да оправдаеш собствената
си несъстоятелност. …

Манифест на анархо-феминизма

0 commentsФеминизма

В цял свят болшинството жени нямат възможността да вземат решенията свързани с най- важните
въпроси, които касаят техния живот. За разлика от мъжете, жените страдат от два вида гнет:
Манифест на анархо-феминизма.1. общия социален гнет над хората като цяло, и
2. сексизма – дискриминация и потисничество поради техния пол.

Съществуват пет основни форми на потисничество на Системата над жените:

1. Идеологическо– промиване на мозъците посредством определени културни
традиции, религиите, рекламата и пропагандата. Манипулация с понятията и
игра с женските чувства и уязвими места. Тук се отнасят също така и широко
разпространените патриархални и авторитарни отношения и повсеместния капиталистически
манталитет.
2. Държавния гнет, йерархичната форма на организация със заповеди отгоре надолу в по-голяма част
от междуличностните отношения и в така наречения „личен живот“.
3. Икономическата експлоатация и репресии, както като работнички и потребители в домакинството,
така и на ниско платените работни места.

4. Hасилието – както косвеното при съдействието на обществото и в „частната сфера“, в случай на
принуда поради отсътствие на алтернативи, така и прякото физическо насилие.
5. Hедостатъчната организация и структурната тирания, която разводнява отговорността и култивира
слабост и пасивност.

Всички тези форми на давление действат заедно и едновременно, поддържайки се ефективно
една друга в порочния кръг на Господството. Анархо-феминизмът се бори с тези форми на
потисничество, тъй като:

– Анархо-феминизмът се явява съзнание нетърпящо опекуни над себе си. Той открива пътища и
принципи за освобождение на обществото.

– Анархо-феминизмът означава независимост и свобода на жените наравно с мъжете. Той означава
такова общество, където няма „висши“ и „низши“, където вместо принципа на подчинението,
действа принципа на координацията, включително и в отношенията между половете. Този
принцип трябва да действа на всички нива на обществения живот, включително и в „частната
сфера“.

– Анархо-феминизмът предполага, че жените непосредствено сами решават и се грижат за своите
дела и интереси: индивидуално в личните въпроси, и съвместно с другите жени при въпросите
касаещи ги общо. В работите, касаещи и двата пола, жените и мъжете вземат участие в еднаква
степен.

– Жените трябва сами да се разпореждат със своето тяло и напълно да контролират проблемите
относно контрацепцията и раждаемостта.

– Срещу мъжкото доминиране, монополното използване и контрол над жените, срещу
репресивните закони, за женска икономическа и обществена автономия, и независимост трябва
да се борим както на индивидуално, така и на колективно ниво.

– Женските кризисни центрове, детските градини, аналитическите и дискусионни групи, както и
културната дейност трябва да се организират при непосредственото участие на жените и да
действат под техния постоянен контрол.

– Традиционното патриархално семейство трябва да бъде заменено със свободни асоциации между
мъже и жени, базиращи се на равни и за двата пола права при вземането на решения, на
хармонично съотношение между индивидуалната и групова автономия.

– Трябва да се унищожат половите стереотипи в системата на образованието, средствата за масова
информация и на работните места. Частта на работа на половете във всички обществени и
„частни“ сфери трябва да бъде еднаква.

– Структурата на работното време трябва да се промени радикално. Да се подели между работата
в производството и в домакинството така, че да способства сътрудничеството в „частната“ и
обществената сфера. Разликата между „мъжка“ и „женска“ работа трябва да бъде заличена. Мъжете
могат и са длъжни да се грижат за децата наравно с жените.

– Ние считаме, че „женската власт“ и „жените в правителството“ няма да доведат болшинството
жени до техните цели и няма да ги освободят от потисничеството. Марксисткия и буржоазния
феминизъм вкарват в заблуждение жените борещи се за своето освобождение. Освобождението
на жените е недостижимо без анархизма. С други думи, анархо-феминизмът се бори против
„женската власт“ и „жените – управници“, той е за организация на хората без власт, без
правителство и без всякакви форми на господство и йерархия.

– Двойното угнетяване на жените изисква от нас да водим двойна борба, за което е необходимо
да се организираме в двойна структура: от една страна във феминистки федерации, от друга – в
анархистични групи. Hашата социална и революционна дейност трябва да се води с помощта на
тези две организации.

Истинският анархизъм трябва да бъде също и феминизъм, в противен случай – това е анархизъм
само за патриархалната половина, а не истински и пълен анархизъм за всички. Задачата на
анархо-феминизма е да обезпечи присъствието и влиянието на феминизма в практиката и теорията
на анархизма.

Анархизмът и безвластието са просто невъзможни без разбиране на особеното положение на жените
в патриархалната капиталистическа Система, т.е. без феминизма.

Съществен пункт в анархо-феминизма се явява това, че необходимите изменения трябва да започнат
още днес, а не утре или след революцията. Чувствайки експлоатацията и дискриминацията всеки
ден, за да можем да разкъсаме техния порочен кръг, ние трябва да започнем борбата за женско
освобождение още сега. При това ние трябва да действаме самостоятелно, автономно, без да
делегираме правата си на лидери, които да решават вместо нас какво искаме и какво да правим: в
личните си работи ние трябва вземаме решенията сами, в чисто женските – заедно с другите жени,
а в общите – наравно с мъжете.…