На източният (ЛГТБ) фронт – нищо ново!

0 commentsПозиции

Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в … Read the rest

Еднополовите бракове в България – позиция

0 commentsПозиции

brakove

Въпроса около хомосексуалните бракове нашумя много в последно време. Смятаме, че е крайно време и за нас да разгледаме този въпрос от различните му страни и да изразим нашата позиция към края на 2004г.

Ситуацията по света

Всичко започна от Европа. Дания първа повлече крак, легализирайки отчасти еднополовите бракове, като още през 1989г. ги допуска с големи ограничения и много орязани юридически последици. Вълната в Европа се надига през Третото хилядолетие. От 1 април 2001 г, Холандия легализира еднополовите бракове, като им дава пълни юридически и социални права, равни с тези на разнополовите. Еднополовите бракове в България – позицияГерманците бързо ги последват, като също официално разрешават еднополовите бракове, които придобиват един много особен статут. Можеш да сключиш еднополов брак, но всичките права и последици от такъв брак свършват дотук – със сключването му. И нищо повече! Белгия също изравнява напълно еднополовите и разнополовите бракове от от 30 януари 2003 г. Норвегия, Исландия и Швеция допускат така наречените „регистрирани съвместни съжителства“ носещи доста юридически права на еднополовите двойки регистрирали такива съжителства, като в Швеция дори им позволяват да осиновяват деца. Швейцарския кантон Цюрих също разрешава така наречените граждански съюзи (civil unions), но на национално ниво няма по-нататъшно развитие. Много неясна е ситуацията във Франция, където с някакви подзаконови решения такива бракове също се допускат с много сериозни ограничения. Известни са два сключени през 2004г. еднополови брака, като единия от тях е обявен за невалиден. Във Великобритания през 2003 г. е внесен законопроект за граждански съюзи, почти идентични по права на брака, но все още се очаква разглеждането му. И в Ирландия се обсъжда защитата на правата на живеещи заедно партньори, независимо от пола им. Първи стъпки към узаконяване на еднополовите бракове прави и Испания, като в испанския Парламент е внесен идеен проект за законопроект в това отношение, който предвижда също като Холандия и Белгия, Испания да изравни напълно правата на еднополовите и разнополовите бракове.

Извън Европа положението не е чак толкова оптимистично. Канада е лидер в това отношение. А по всичко личи и в световен мащаб. Правата на еднополовите и разнополовите бракове в Канада са напълно изравнени в пет провинции:
– Онтарио (от 10 юни 2003 г.)
– Британска Колумбия (от 8 юли 2003 г.)
– Квебек (от 19 март 2004 г.)
– Юкон (от 14 юли 2004 г.)
– Манитоба (от 16 септември 2004 г.)

Очаква се много скоро този въпрос да бъде решен и на национално ниво. Канада отива дори по-далеч, давайки право и на еднополови двойки от други страни да посетят Канада и да сключат там законен граждански брак. Подробно обяснение как можете да направите това, прочетете.brakove

Преди Канада има проблясъци в тази посока още от 1999г., когато в Бразилия е приет закон, според който еднополовите бракове се изравняват с разнополовите, но това не довежда до никакво по-нататъшно реално развитие. През 2002г. Конституционният съд в ЮАР постановява, че е противоконституционно да бъде отказван брак на еднополовите двойки. С това ЮАР става първата и единствена досега страна в света, която защитава еднополовите бракове конституционно. Което за жалост остава само на книга. Една провинция в Австралия – Тасмания, разрешава съвместните съжителства, но австралийския Сенат побърза да забрани еднополовите бракове в „Закона за брака“ на Австралия, като отказа да признава и еднополовите бракове сключени в други държави. В Америка от май 2004 г. в щата Масачузетс са разрешени еднополовите бракове, но само за жители на щата. Във Върмонт са разрешени гражданските съюзи (civil unions), но това е всичко за цяла Америка. Кметове в Калифорния възстанаха срещу забраните и обявиха, че ще бракосъчетаят всички еднополови двойки, които имат желание. Малко по-късно Върховния съд на Калифорния забранява тази практикя и отменя над 4000 … Read the rest

Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж

0 commentsФеминизма

femsamjenite3er

Подтиснатият Ерос или сексизма в нашето движение.

femsamjenite3erЗа никого няма да бъде откритие, че събирането на хората в анархо-движението носи дълбоко
либиден характер. Новите двойки никнат като гъби, и също така бързо се разпадат, партньорите
се разделят, после отново се събират. Ако решим да съставим генеалогическо дърво „кой, с кого
и кога?“ – мозъците ни ще експлодират. В тази област при анархистите действието се развива
по-бързо и от сериалите. Всъщност така и трябва да бъде в общество на хора, изпитващи потребност
от свобода. Та тази потребност е либидна. Сексуалната енергия и еросът съдържат мощен
политически заряд. И ако еросът е потиснат, то никаква Анархия не може да съществува, така както
не може да съществуват и сътрудничеството, солидарността и чувството на щастие, които поначало
са еротични. Потискането на либидото поражда агресивност, вражда и дискриминация.

И така, в нашето анархо-движение това потисничество съществува. Иначе, не би имало смисъл да
се доказва на анархистите факта на угнетяване на жените в системата на Патриархата. Но това се
налага, независимо от наглед свободните междуполови отношения в групите.
С една дума, системата, под формата на сексистки предразсъдъци, е проникнала дълбоко в самите
анархисти. По въпроса за промяната на отношенията между половете анархо-самците откровено
приличат на овни!

Групите с лидери-мъже, някак като че ли преднамерено игнорират феминизма. Те считат, че
(цитирам анархо-еколога М. Кучински, Москва): „Такъв проблем не съществува. Вие (т.е. ФАК)
просто копирате западните анархо-групи, където феминизма е просто моден“. А и много други
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.анархо-еколози, „зелени“ анархисти и алтернативисти
без притеснение се изказват за Патриархата. Само че
такива разговори сред анархистите са равносилни на
бълнуванията на комунистите за еврейско-масонски
заговор. И ако наистина се стремим към свобода,
равенство и т.н., то дайте да бъдем последователни до
край.

Расизъм и сексизъм.
Много радикали дори, разбират феминизма извратено:
„Щом си феминистка, иди сечи дърва!“. Глупаво
е да бъркаш борбата на жените за своите права с
маскулизацията. Движението срещу сексизма и патриархата трябва да бъде наравно с антирасистката
борба по значимост. Те са от един дол дренки. Расизмът – това е притесняването на хората по
национален признак, а сексизмът – по полов. Елементарно! Но е много по-лесно да водиш борба с
расизма, който вече достатъчно се е дискредитирал. Истинска смелост е нужна, за да протестираш
срещу сексизма, който е много пъти по-силен и вкоренен от расизма в нашето общество. Нашите
анархо-самци обичат да покрещят за класовата война, за съпротивата на всяко господство и власт,
но сексуалния гнет върху жените за тях остава само „модна фраза“ и повод за тъпи шеги.
Вслушайте се в думите на Кейт Милет, ако искате да разберете поне нещо за властта, срещу която
водите своята борба: „Даденото по рождение първенство, по силата на което в нашето общество
мъжете управляват жените, остава практически неизучено, често дори признато, то
остава институализирано. Такава система на отношения между половете се явява образец за
най-съвършената „вътрешна колонизация“. Последната, освен че обещава да стане по-силна, от
която и да е друга форма на сегрегация, по-сурова от класовото разделение, по-еднообразна
и, разбира се, по-издръжлива. Колкото и меко да е неговото сегашно проявление, сексуалното
господство остава, може би, най-всепроникващата идеология в нашата култура и въплъщава
нейната най- дълбока и фундаментална представа за властта“.

Половата жлеза влияе на очите

Самците, псуващи жените и феминизма, всъщност постоянно си мислят за „женските прелести“.
Достатъчно е да види дълбоко деколте за да се развихри болната му фантазия и той вече вижда в
своето въображение гола гръд. А ако момичето е и с къса пола… Край! Самецът вече протяга към
момичето треперещите си лапи, а в главата му се върти: „Ах, какво парче!“. При вида на момиче,
което те е погледнало, … Read the rest

Манифест на анархо-феминизма

0 commentsФеминизма

В цял свят болшинството жени нямат възможността да вземат решенията свързани с най- важните
въпроси, които касаят техния живот. За разлика от мъжете, жените страдат от два вида гнет:
Манифест на анархо-феминизма.1. общия социален гнет над хората като цяло, и
2. сексизма – дискриминация и потисничество поради техния пол.

Съществуват пет основни форми на потисничество на Системата над жените:

1. Идеологическо– промиване на мозъците посредством определени културни
традиции, религиите, рекламата и пропагандата. Манипулация с понятията и
игра с женските чувства и уязвими места. Тук се отнасят също така и широко
разпространените патриархални и авторитарни отношения и повсеместния капиталистически
манталитет.
2. Държавния гнет, йерархичната форма на организация със заповеди отгоре надолу в по-голяма част
от междуличностните отношения и в така наречения „личен живот“.
3. Икономическата експлоатация и репресии, както като работнички и потребители в домакинството,
така и на ниско платените работни места.

4. Hасилието – както косвеното при съдействието на обществото и в „частната сфера“, в случай на
принуда поради отсътствие на алтернативи, така и прякото физическо насилие.
5. Hедостатъчната организация и структурната тирания, която разводнява отговорността и култивира
слабост и пасивност.

Всички тези форми на давление действат заедно и едновременно, поддържайки се ефективно
една друга в порочния кръг на Господството. Анархо-феминизмът се бори с тези форми на
потисничество, тъй като:

– Анархо-феминизмът се явява съзнание нетърпящо опекуни над себе си. Той открива пътища и
принципи за освобождение на обществото.

– Анархо-феминизмът означава независимост и свобода на жените наравно с мъжете. Той означава
такова общество, където няма „висши“ и „низши“, където вместо принципа на подчинението,
действа принципа на координацията, включително и в отношенията между половете. Този
принцип трябва да действа на всички нива на обществения живот, включително и в „частната
сфера“.

– Анархо-феминизмът предполага, че жените непосредствено сами решават и се грижат за своите
дела и интереси: индивидуално в личните въпроси, и съвместно с другите жени при въпросите
касаещи ги общо. В работите, касаещи и двата пола, жените и мъжете вземат участие в еднаква
степен.

– Жените трябва сами да се разпореждат със своето тяло и напълно да контролират проблемите
относно контрацепцията и раждаемостта.

– Срещу мъжкото доминиране, монополното използване и контрол над жените, срещу
репресивните закони, за женска икономическа и обществена автономия, и независимост трябва
да се борим както на индивидуално, така и на колективно ниво.

– Женските кризисни центрове, детските градини, аналитическите и дискусионни групи, както и
културната дейност трябва да се организират при непосредственото участие на жените и да
действат под техния постоянен контрол.

– Традиционното патриархално семейство трябва да бъде заменено със свободни асоциации между
мъже и жени, базиращи се на равни и за двата пола права при вземането на решения, на
хармонично съотношение между индивидуалната и групова автономия.

– Трябва да се унищожат половите стереотипи в системата на образованието, средствата за масова
информация и на работните места. Частта на работа на половете във всички обществени и
„частни“ сфери трябва да бъде еднаква.

– Структурата на работното време трябва да се промени радикално. Да се подели между работата
в производството и в домакинството така, че да способства сътрудничеството в „частната“ и
обществената сфера. Разликата между „мъжка“ и „женска“ работа трябва да бъде заличена. Мъжете
могат и са длъжни да се грижат за децата наравно с жените.

– Ние считаме, че „женската власт“ и „жените в правителството“ няма да доведат болшинството
жени до техните цели и няма да ги освободят от потисничеството. Марксисткия и буржоазния
феминизъм вкарват в заблуждение жените борещи се за своето освобождение. Освобождението
на жените е недостижимо без анархизма. С други думи, анархо-феминизмът се бори против
„женската власт“ и „жените – управници“, той е за организация на хората без власт, без
правителство и … Read the rest

Основни течения във Феминизма

0 commentsФеминизма

femsamlampaBIGland6

Виждане и позиция на Монархо-феминизма

Консервативното гледище за жените твърди, че разделението на труда според пола е “естествено”
и, че ролята на жената като съпруга, майка и домакиня е биологически предопределена. Те вярват
че – ако цитираме Фройд – “анатомията е съдба”.

femsamlampaBIGland6Тук ще разгледам различните традиции в политическата мисъл, критикуващи това гледище за
ролята на жената в обществото. Съществуват четири основни теории. Либералния феминизъм,
традиционния марксизъм, радикалния и социалистическия феминизъм. Ще ги представя по реда
на тяхното възникване, но всички тези теории съществуват и днес в политиката.

Основни течения във Феминизма.

ЛИБЕРАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Тази традиция води началото си от либералната философия,
която твърди че хората трябва да имат еднакви възможности
Либералният феминизъм ни убеждава, че трябва да
променим законодателството, което пречи на жените да
имат еднакъв достъп до образование, професионална
кариера и управлението на страната, но той се опитва да
се бори вътре в самата система и вярва, че ако премахнем
тези остарели закони, жените ще станат равни с мъжете.
Кампанията на суфражистките за въвеждане на избирателни права за жените е пример за либерален
феминизъм в действие. Съвременните кампании за повече жени в Парламента, повече жени съдии
и повече жени шефове са в рамките на същага тази традиция.

ТРАДИЦИОНЕН МАРКСИЗЪМ

Следващата теория отправяща критика срещу положението на жените в обществото е марксизма.
Тази теория критикува либералите за това, че те не успяват да видят икономическото потискане
на жените.
Марксистите твърдят, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство. Те твърдят,
че потискането на жените е симптом за още по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата
система на социална организация, следователно освобождението на жените може да се постигне
само в едно безкласово общество. Дискриминацията не може да бъде напълно елиминирана при
капиталистическата икономика веднъж поради хроничната безработица, а също и това, че ниските
заплати са необходими за извличането на големи печалби.
Марксистите твърдят, че жените трябва да станат част от работническата класа и да работят заедно
с мъжете за премахване на класовото господство.
Проблема при традиционния марксизъм е, че той не разглежда потискането на жените в частната
сфера, например домакинската работа, отглеждането на децата, домашното насилие.
В държавите като Русия, Куба, и т. нар. Източен блок, в които марксизма беше поставен в действие,
ролята на жената, като работна сила се промени, но ролята й вкъщи – не. За повечето жени това
просто означава двойно бреме, работата и домакинските задължения.

РАДИКАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Радикалният феминизъм, появил се в края на 60-те и началото на 70-те, е реакция на липсата на
анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, а също така и на това, че придобивките
постигнати от либералния феминизъм в областта на законите, правото на глас и правото на труд са
направили много малко за ликвидиране на потискането на жените.
Радикалните феминистки твърдят, че социалната институция на половете, а не икономическата
система е източника на потисничеството спрямо жените. С други думи това е продукт на
патриархата, а не на капитализма. Те твърдят, че трябва да разглеждаме всички социални връзки
определящи подчиненото положение на жената, а не да се фокусираме само върху жената като
работник. Радикалните феминистки са тези, които вкараха в обръщение фразата “личността е
политична” и бяха първите, които обърнаха особено внимание на домашната тирания. Те вярват,
че всички мъже участват и имат изгода от угнетяването на жените и не вярват, че то ще бъде
премахнато чрез унищожаване на класовото общество.

Според тях хетеросексуализмът, като културна конструкция и форма на доминация е необходим
за поддържане на патриархата. Те защитават лесбийството като единствен път за развитие на
женската сексуалност без силови отношения. От политическа гледна точка, това гледище води
до сепаратистки позиции, т.е. жените трябва да се борят, отделно от … Read the rest