Категория: Феминизма

Борбата на лесбийките-феминистки

0 commentsФеминизма

30lesfeminist1pelzer83

Развитието на Лесбийско-феминисткото движение, като основа за освобождението на жената, е
наша, на жените, приоритетна задача. В нашето общество, което определя хората и институциите
според разбиранията на мъжа, лесбийките съвсем естествено се бунтуват и протестират. Бунтуват
се и протестират, защото лесбийките като цяло, чувствуват себе си като Жени и като Личности, и
отхвърлят мъжките определения и правила за това как трябва да се чувства, как трябва да постъпва,
как трябва да изглежда и как трябва да живее една Жена. Да си лесбийка, означава да обичаш
себе си и другите жени, в една жизнена среда, която се стреми всячески да изроди и презре жените.
Лесбийките отхвърлят мъжкото сексуално и социално господство, те не се подчиняват на НЕГОВИЯ
свят, на НЕГОВОТО общество, на НЕГОВАТА идеология, на НЕГОВОТО отношение към жената
като към нисше същество. Лесбийките поставят на първо място Жената, докато социалното
общество около тях държи на върховенството на мъжа. Лесбийството като цяло, сериозно заплашва
сърцевината на мъжкото господство. И когато социално и организационно се осъзнаят, лесбийките
ще разрушат това сексистко, расистко и спрямо жените – експлоататорско общество.

Лесбийството е освен сексуален, също и социален избор в много отношения

Мъжкото общество дефинира лесбийството изключително и само като сексуален акт, и това
се дължи на ограничената представа, която имат мъжете за жените. Те мислят за нас само в
измерението на сексуалните термини. Мъжете казват също така, че лесбийките не са истински
жени, и излиза, че според тях истински жени са тези жени, които се чукат с мъже. Примитивизъм
Борбата на лесбийките-феминистки.в действие. Ние обаче казваме друго: Че лесбийката е жена, чиято
собствена идентичност и енергия, включително сексуалната й
енергия – е насочена към жените – лесбийката е жена, ориентирана30lesfeminist1pelzer83
към жени. Ориентираната към жени жена, се обвързва с други жени
за всяка една социална, емоционална, физическа, или икономическа
подкрепа и помощ, от които има нужда като жена и личност. Жените
са важни за нея. Тя е важна и за самата себе си. Това е в много силен
контраст с правилата на обществото, които правила определят, че
обвързаноста във всичките и измерения на една жена, е запазена за
мъжете. Тоест, „истинска жена“ според обществото е тази, която се
обвързва емоционално, физически, финансово и социално само с мъже, за разлика от лесбийката.
Лесбийката като жена, ориентирана към другите жени, се обвързва с други жени не само като
алтернатива на угнетителната хетеросексуална връзка с мъж, а предимно защото самата тя харесва
жени. Съзнателно или не, лесбийката усеща в себе си, че да одобрява и подкрепя традиционната
връзка на жена с мъж, се явява една подкрепа на същата тази система, която я подтиска самата
нея и като жена и като лесбийка. Ако жените нямаме отношения една с друга, включително и
сексуални отношения, то това ще означава просто, че ние отричаме на себе си като пол, любовта и
стойностите, които традиционно даряваме с лека ръка и по презумпция на мъжете. По този начин
ние сами утвърждаваме второкласния си статус. Само ако жените насочат своята женска енергия
предимно една към друга и се съберат една с друга… едва тогава жените могат да се концентрират
напълно върху основната си задача… д а се почувствуват по-свободни и независими личности.
В този смисъл, лесбийството се явява повече от обикновено сексуално предпочитание или
поведение, лесбийството се превръща в социален избор и позиция.

Лесбийството, само по себе си, не е достатъчно обаче

Разбира се не всички жени са съзнателно ориентирани към жените, и не са така обвързани с целите
и идеите на женската борба за равнопоставеност. Да си лесбийка си е едно предизвикателство към
мъжкото първенство, но с него не се изчерпва всичко. Лесбийката може да си мисли, че е свободна
жена, дотолкова доколкото лично не се замесва в интимни връзки с мъже. Но в рамките на
обществото, тя е все още жена, или дори и нещо по-лошо… тя е лесбийка. На улицата, в службата,
в училището или университета… тя е просто интериор и зависи в огромна степен от милоста на
мъжката сила, власт и каприз. (тук ми хрумва да споделя, че никога не съм чувала за случай, в който
аргумента, че жената е лесбийка да е спрял изнасилвач). Обществото не обича лесбийките, и по този
начин жената, която е избегнала мъжкото подтисничество и превъзходство в личния си живот,
в обществото получава двойна доза. От тук и възниква убеждението, че лесбийките трябва да станат
феминистки, а феминистките трябва да станат лесбийки, за да има истински шанс и надежда в
битката за равенство. Обществото насърчава индивидуализма и социалното безразличие за
да ни държи далеко от един наш евентуален социален бунт, и да не ставаме прекалено силни
обединявайки се. Мъжете, които управляват се опитват да десоциализират половете, за да не
можем да въставаме срещу нашето второстепенно положение и срещу тяхната власт над нас, като
жени. В момента, в който темата за хомосексуалноста придоби публичност, закостенелите им
мозъци побързаха да наложат схващането, че това е лично решение и въпрос единствено от
компетентноста на личноста с кого прави секс и кого обича. По този начин беше отстранена визията
за социалната страна на секса и за социалното му значение. За лесбийките – феминистки това
не е личен въпрос. Това е социална позиция срещу господството, силата и ръководната роля
на мъжете. От обществото ни се налага една позиция, която не предлага никакви промени във
вече установената система за подтискане на жените, която позиция запазва силата и властта
на тези, които ни подтискат. Единствения начин това второстепенно значение на жените да бъде
премахнато е да се отнеме тази власт от мъжете. Хората, които господстват зависят от силата
на чувството за подчиненост и смирение на тези, над които господстват, и никога не се отказват
доброволно от това свое господство. Така е при монархиите и при диктатурите – така е и в
отношенията между мъжете и жените. Именно женската готовност да се подченяват и женската
смиреност са единствената причина мъжете да господстват над нас и да сме зависими от тях дори
и за съществуването си. Много жени са склонни да приемат едно такова подчинено положение за
цената на сигурната супа и покрив над главата. Те се чувстват закриляни, и осигурени и не могат
да си представят, че биха се справили и сами. Но това е същото онова робско самосъзнание, което е
било насадено и при робите преди време, които не са си представяли как ще могат да съществуват
без господарите си. Робството продължава при жени.

Сексизма е корена на подтисничеството на жената

Корените на всичко се крият още в древноста, когато всичко е било базирано на пола и секса: мъжът
е ловувал, жената е строяла колибата, грижела се е за децата, и за градината. Мъжът се е връщал от
лов и е просвал жената по гръб да й прави ново дете. Мъжете са ловували и мъдрували, а жените са
се грижили за земята, езика, културата, историята, общноста. Мъжът се е прибирал от лов, а жената
му е събувала ботушите. Мъжете са развивали оръжията си, и освен за ловуване на диви животни
Борбата на лесбийките-феминистки.са ги използвали и за завладяване на жените, когато са
проумели, че жените им носят със себе си повече стабилност
и сигурност, спокойствие и удобно съществуване. Не е много30lesfeminist1postcard48
ясно как точно мъжете са постигнали тази победа над жените,
но се знае, че откакто е известна историята на човешкия род,
оттогава мъжът е господствал над жената. Ползвал се е изцяло
от тялото на жената, от нейните грижи и услуги и я е имал
за част от своята неприкосновена недвижима собственост.

 

Осигурявайки си доминирането над жената някъде далеч назад в историята, мъжът не е мирясал,
а се е втурнал да завладява хората изобщо – като племена, като раси, като класи… и ето ти постоянни
войни, робства и революции, от които естествено най-много си го отнасят именно жените,
които са представлявали и продължават да представляват трофейна плячка. И въпреки, че през
последните 3000 години са известни много борби за освобождение на расовото, класовото,
религиозното и социалното неравенство, никой не е възставал или сериозно протестирал
срещу неравенството на жените. И докато почти навсякъде в цивилизования свят тези борби
за неравенство са приключили, то ние, жените, нямаме причина да си мислим, че и нашето
равнопоставено положение наближава. Никой няма да ни подари равенството и свободата, ако
не го изискаме, и ако не се преборим за него сами.

В същото време се забелязва сред много от лесбийките един стремеж да се дистанцират и отделят
от групата на жените в една самостоятелна група. Това според мен е една самоубийствена позиция.
След разделението по класи, раси, социален статус, религиозност, и половата разделеност, ако
лесбийките се …

Жената трябва да припознае Жената

0 commentsФеминизма

29radikal1PortfolioVoula6

Радикализъм

Какво е това лесбийка?

Лесбийка е много неща. Едно от тях е жена, събрала толкова от женската ярост в себе си, от тази
ярост – която така изпълва всички жени – че е близко до точката на избухване. Тогава тази лесбийка
вече спира да бъде лесбийка в сексуалния смисъл на думата. Сексуалноста се превръща в поведение
и отношение. Това са жени, които често започвайки от най-ранните си години, започват да
се стремят – в пълна хармония с вътрешната си убеденост и вътрешната си движеща сила – да
бъдат много по-завършени и пълноценно самостоятелни личности, отколкото обществото, в
което живеят, им позволява да постигнат. Това ги изпълва с непрекъснато нарастващо напрежение.
Необходимостите им от самодоказване във всеки един момент, през всичките тези години ги
довеждат до болезнени конфликти с другите хора, със ситуациите, с които се сблъскват, с начина,
по който ги приемат, с чувствата и мечтите, които ги изпълват… докато в един момент, такава жена
Жената трябва да припознае Жената.се оказва в една непрекъсната война с всичко около нея,
и много често със самата себе си. В началото тя може и да29radikal1101369471
не съзнава обществения натиск върху нейното желание и
поведение на независима жена, това да не й пречи, и тя да се
движи уверено в избраната посока, но на един етап от своето
развитие натиска се усилва и тя не може вече никак да приема
ограниченията и подтисничеството срещу нея, произтичащи
от нейната основна роля в това общество – ролята й на жена.
Изпадайки в смут от това откритие, тя често започва да
изпитва чувство за вина към обществото и тази вина е пропорционална на големината на нейното
разминаване с очакванията на другите. Това може да я накара да си задава въпроси, и да анализира
поведението си, опитвайки се да отгатне какво приема обществото за правилно, и какво в нея се
отхвърля от останалите му членове. Тя е принудена да изгражда живота си в насока, често водеща
я до самота през по-голямата част от него, научавайки доста по-рано от своите хетеросексуални
сестри, че всеки живее сам живота си, и че всичко наоколо е реалност, нямаща общо с младежките
илюзии.

Дотолкова, доколкото тя не може да пренебрегне тежеста на социалното общество и очакванията
му към нея в качеството и на жена, тя никога няма да може да намери спокойствие и мир със самата
себе си, усещайки постоянно неудовлетворение от свои постъпки, предизвикани не от нейните
вътрешни убеждения, а от нейно подчинение на очакванията към нея от страна на обществото. Така
тя е заклещена някъде между очакванията на обществото за нея – в който случай тя пък изпада в
конфликт със самоприемането си – и опитите си да разбере и проумее това, което подчинението
на сексисткото общество и причинява, а и какво я принуждава да му се подчинява. Това е едно
оплетено пътешествие в мислите на жената, и в търсенето й на истината за себе си и поведението
си. И переспективата да се премине успешно това пътешествие в собственото си самопознание
е нещо, за което трябва от всички нас – жените – да бъде подкрепена всяка една от нас, поела
по този път – защото сме жени! Път, който ако бъде извървян успешно, може да доведе до едно
самоосвобождаване, до едно истинско вътрешно спокойствие, до самоприемане, и до любов към
всички жени като пол.
Лесбианизма е понятие не толкова за сексуалност, колкото за социална позиция и отношение.
Първото, което трябва да се разбере за него, е че също както при мъжката хомосексуалност,
лесбианизма е позиция, възможна единствено в хетеросексистките общества, характеризиращи се
с твърдо установени сексуални роли, и с доминиране на мъжкото начало като единствено водещо.
Тези твърди сексуални роли присъждат на жената поддържаща и подчинена роля в отношенията
между жената и привилигерованата каста на мъжете. Тези роли осакатяват емоционално дори и
самите мъже, принуждавайки ги да се отчуждят от собствените си чувства и емоции, за да могат да
ги заменят ефективно с други социални функции в областа на икономиката и финансите, политиката,
армията.

Естествената природна връзка на мъжете с жените е прекъсната от хетеросексистките обществени
порядки и вярвания като жената заема задно място в мислите и времето на мъжа, след неговата
професия, неговото хоби и неговите приятелски среди. От разпределените роли в сексисткото
общество се изисква от мъжа да пренебрегва жената, да се отнася с нея високомерно и
покровителствено, да демонстрира господство и превъзходство над личноста й. Жената
задължително трябва да се приема от мъжа като нещо второстепенно, допълнително, запълващо
случайно останалото му свободно време и подчинено на хрумванията и настроенията му.
Хомосексуализмът при жените в много чести случаи се явява не толкова сексуална реакция на
привлеченост, доминираща върху хетеросексуализма, колкото една реакция на подтиснатото
подсъзнание, и едно възстание на личноста. Подсъзнанието и природата на жената търси топлотата,
нежноста, отношение и зачитане на личноста, оценка на реалните й стойности и своята роля на
равностоен партньор в една връзка. Търси, като всяко човешко същество, хора и среди, в които я
одобряват и оценяват достойно, в които предпочитат нейната компания и не се отнасят с насмешка
или с покровителствена снизходителност към мненията, които изказва. Търси уважение към
личноста си, а не само към тялото си, търси съпричастност и разбиране. Търси топлота.
Сексисткото общество не допуска в каноните си поведение от мъжете, дори частично на това,
от което има нужда жената. Нещо повече – това сексистко общество отказва правото на такова
поведение, дори и когато то е естествено приемано за правилно от един мъж. Събратята му ще го
осмеят и подиграват, ще го изолират и нагрубяват като член на тяхната каста излагащ събратята си
Господари. Много мъже в природата си имат нужда самите те от едно поведение и отношение към
жените, подходящо и заслужено според достойнствата им. Но мъжът не може да си го позволи. Това
създава напрежение в самия него, той започва явно да подтиска жените, а тайно да търси тяхното
одобрение, доверие и оценка. Жените пък намират жизнено нужната им топлина и отношение
там, където ги има – при други жени. В едно утопично общество, където отношението на мъжете
към жените не е доминиращо и господарско, където мъжът знае, че за него като човек няма нищо
по-ценно от топлината на друго човшко същество до него, според мен няма да има и категориите
„хомосексуализъм“ и „хетеросексуализъм“. Нещата ще имат съвсем други стойности и ще останат там,
от където произлизат, при сексуалната част на отношенията. Лесбийството обаче е доста различно
от мъжкия хомосексуализъм, и има съвсем различни функции в обществото. Различно се реагира към
лесбийството, различно е отношението към самото название „лесбийка“. „Лесбийка“ е дума, етикет,
състояние, което държи жените нащрек, и в готовност. Когато хетеросексуална жена чуе тази дума
подхвърлена за нея, тя знае, че вече излиза от рамките, които обществото й е определило. И тук
сексуалната ориентация и сексуалното поведение нямат нищо общо. Хетеросексуалната жената бива
наричана с тази дума, само защото е прекрачила границата определена от обществото, до къде може
да достигне жената като пол. Тя рязко подскача потръпваща от обида и погнуса, протестира бурно,
и променя незабавно поведението си, за да получи одобрение от обществото и тази дума да не я
преследва като нарицателно.

Думата „лесбийка“ е етикет, приет от мъжете, за да го залепят върху всяка жена, дръзнала да оспори
първенството и господството на мъжа, да оспори прерогативите на мъжа (дори и това, да се счита
между мъжете, че жената е съвсем законно разменно средство между тях), или да дръзне да постави
собствените си (женски), нужди пред тези на мъжа. Тогава тя е наричана „лесбийка“- пак казвам – тук
сексуалната ориентация няма нищо общо. Този етикет се използва и за всяка жена, която постига
професионални или бизнес успехи, която е независима, и не е ориентирала живота си основно към
мъжете. За това хетеросексистко общество – една жена да бъде независима, прави невъзможно това
тя да бъде жена – трябва да е лесбийка. Няма как. Само по себе си това определение, използвано от
обществото, доминирано от мъже, показва и отношението, и визията на тези мъже към жените. Това
показва толкова ясно, колкото не може повече, че понятията „жена“ и „личност“ са абсолютно
противоречиви понятия в мъжкото съзнание. За лесбийката не се смята, че е „истинска жена“
Приема се като всичко друго, но не и като 100%-ова жена. Което пък ми подсказва теорията за това
толкова популярно и разпространено мислене, че разликата между „истинската“ жена и лесбийката,
според мъжете е именно в това, че имат различна сексуална ориентация. Това пък какво говори????
Говори, че според мъжете излиза, че същината на женственоста е в това, една жена да бъде …

Когато феминистките-лесбийки победят

0 commentsФеминизма

polza

Много пъти са ме питали какво – по дяволите – ще правим с вече безполезните мъже, когато
феминистките лесбийки победят?! Ами ето – ние вече можем и да се размножаваме без тях,
превземаме т ипично мъжки области в обществените, битовите и професионалните сфери,
защитаваме си се сами, напредваме в образователно и социално отношение, и така нататък…
Та ето някои забавни идейки, за какво можем да ги ползваме тогава, когато патриархатът ще е
безвъзвратно минало:

polza

 

 

Паркинг-места за велосипеди

 

 

 

polza1

 

 

Навлажняване на пощенски и таксови марки

 

 

 

polza2

 

 

Разделяне на пръстите при педикюр

 

 

 

polza3

 

 

Масичка за следобедно кафе 

Една жена и една „Загорка“ – любов или война?

0 commentsФеминизма

zagorkala0833-001

Величка Христева съди пивоварната не за слава, а за честта на съсловието. Тя е бивша шампионка
по фехтовка, върти мъжки бизнес, но във фирмата й работят само нежни създания.

Екатерина Терзиева – вестник СЕГА

Мъжете казват, че за да те впечатли една дама, около нея трябва да се чувства повей на жената.
Около пловдивската бизнесдама Величка Христева има не повей, около нея бушува цял ураган.
47-годишната бизнес дама поразява с размах, жестове и стил. Облечена в стилен жълт ансамбъл,
обградена в офиса си с любимите си дифенбахии, бенджамини и кротони, Вили мечтае да участва
в създаването на закон за защита на жените у нас. Обявиха я за мъжемразка, за върла феминистка,
дори за луда. Причината? Тя е човекът, който заведе безпрецедентното дело срещу пивоварна
„Загорка“. Христева настоява за 100 000 лв. обезщетение, заради рекламния клип на старозагорската
бира. В рекламата се пита: „Какво му трябва на човек?“, а отговорът е: „Хубава кола, мила жена и
една добра бира“. Според Величка това е обида за женския пол.

Когато за пръв път вникнала в смисъла на това послание, Величка била на вилата на своя приятелка.
„Започнахме да се чудим каква бира ще пием, а аз настоявях да вземем от любимата ми „Загорка“.
През това време телевизорът си работеше, пуснаха този рекламен клип и аз се зарадвах – вижте,
Една жена и една „Загорка“ – любов или война?.това е нашата бира, казвам… В един момент обаче текстът ми
направи впечатление и тогава разбрах за какво става въпрос.zagorkala0833-001
Стана ми обидно и казвам на приятелките ми: Каквооооо, с тая
бира не ни признават за хора?!… Веднага ги давам под съд!“.
Ако беше някоя друга жена, може би всичко щеше да си остане
просто като голо възмущение в емоционален момент. Но това е
Величка. В началото на юни адвокатите й – Димитър Стоянов и
Светлана Исаева, внесоха в търговското отделение на Пловдивския
окръжен съд исковата молба. Величка Христева иска 100 000 лева
обезщетение за уронване на престижа, полова дискриминация и
третирането на жената като предмет. „Нашите основания са в
Закона за задължанията и договорите, Закона за защита на
потребителите, Конвенцията за защита правата на човека,
ратифицирана от българската страна, и в Конституцията“,
обяснава адвокат Исаева. По-късно към екипа на защитниците
се присъединяват и адвокатите Ина Лулчева и Пламен Ялнъзов.
Единственото нещо, което смутило Величка, била таксата, която трябвало да внесе в съда. „Повече
от един ден мислих, когато разбрах, че трябва да внеса държавна такса от 4000 лв. Това не са
малко пари…“, разказва ищцата. Като я видели, че с е колебае, колежките й я насърчили: „Вили, ако
трябва ще ги изработим тези пари, но не се отказвай.“
Делото ще се гледа на 12 септември в Пловдивския окръжен съд, но Вили вече се е превърнала
в звезда. От репортери и обаждания трудно си гледа работата в собствената си фирма „Виа Ком“.
Христева се занимава с търговия на резервни части за мотокари и електрокари в страната и на
руския пазар, но макар че бизнесът е мъжки, колежките й са само жени.
„Мъжете не обичат да ги управляват жени – началнички, трудно се работи с тях, а аз съм си
емоционална… Затова и се почувствах много обидена от клипа на „Загорка“, преживях всичко
болезнено. А ме обвиниха, че съм подставено лице на някоя конкуретна фирма…“, казва Христева.
След като се разчу за делото, за нея тръгнаха какви ли не слухове – че е кукла на конци, че разиграва
антиреклама с цел вдигане на продажбите на „Загорка“, че прави промоции и затова решила да
излезе от анонимност и т.н.
Всъщност Христева бе доста известна и преди да се захване с уникалното дело. Малко са хората в
Пловдив, които не я познават – тя е три пъти републикански шампион по фехтовка на България и
е носител на националната купа. С фехтовка започнала да се занимава в 6-ти клас. На 28 години
завършва двегодишната треньорска школа в Пловдив и става треньор. По разпределение я изпращат
в Русе. Решила да се прехвърли в Пловдив, но се оказало, че там няма свободно треньорско място.
И Вили се хваща на работа в завода за кари „Балканкар рекорд“. Там усвоила и основните правила
на играта в бизнеса с мотокари. Когато през 1986 г. откриват зала за фехтовка на Пещерско шосе в
Пловдив, тя о тново се върнала към спортната кариера. Четири години по-късно, непосредствено
след 10 ноември, я съкратили. И пак започнала работа в частна фирма за кари. Преди 6 години
регистрира и собствена фирма. До ден днешен не е наемала мъже на работа.
„Някой ще каже, че съм феминистка. Какво значи феминизъм? Ако е това – да си отстоявам
свободата, правата, еманципацията и уважението към личността, значи аз съм феминистка.
Н о в никакъв случай не съм мъжемразка!“, уточнява бизнесдамата.
Тя все още е госпожица, не е срещнала мъжа, който да е достатъчно добър за нейн съпруг. „Но това
не значи, че в живота ми няма мъже. Обичам всички удоволствия“, усмихва се Христева.
Последното й хоби е риболовът. Преди време с нейн колега прочели в една брошура, че българи
все още не са ловили риба на Карибско море. Решават да станат първите. Качват се на една яхта
и хвърлят въдиците за риба-меч. „Той хвана 50-килограмов меч, ама аз, между нас да си остане,
не успях“, спомня си Вили. Уловила обаче 35-килограмов долфин дорадо – трофеят е записан в
риболовния й билет. Цени забавленията, лукса, комфорта и екзотиката.
В санктпетербургския цирк се снимала с питон. На летището в Амстердам има снимка с два пъти
по-голям от нея сладолед. Като била малка, вечно нервирала опашките пред сладоледаджийниците,
настоявала да й претеглят точно 100 грама във фунийка. Като я стегне шапката, качва се на червения
си „Форд“ и отпрашва нанякъде. „Когато реших да си купувам кола, не знаех каква марка искам,
държах само да бъде червена – за ужас на всички“, припомня си Вили. Това е и любимият й цвят,
с него се чувства истинска жена. „Кой каквото ще да казва, аз знам как да бъда женствена, където
трябва и когато трябва“, уточнява тя. Искрено мечтае у нас да се приеме закон за защита правата
на жените.
„Сега какво? Връщаш се от работа, цял ден си блъскала, носиш пари в къщи, колкото носи и
мъжът ти, а той от вратата още и те псува. Да не говорим за домашното насилие – дори и да
се освидетелстваш най-много да ускориш развода си. Чувала съм, че в Канада жените получават
скоростен развод за 3 дни, ако съпругът им ги обиди. Дано законодателството ни се оправи,
защото ако имахме такива закони, моето дело нямаше да се води“, разсъждава бизнесдамата.
От всичко тя най-мрази женските занимания – плетки и гоблени, домакинската работа я върши по
принуда. „Жената не става женствена според заниманията си“, убедена е Величка. Pешила е, ако
спечели делото срещу „Загорка“, да раздаде парите на домове за сираци. „Но нека не разпределяме
кожата на неуловената мечка“, цитира Вили любимата си руска поговорка.

Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian – Всички права запазени…