Радикализъм

Какво е това лесбийка?

Лесбийка е много неща. Едно от тях е жена, събрала толкова от женската ярост в себе си, от тази
ярост – която така изпълва всички жени – че е близко до точката на избухване. Тогава тази лесбийка
вече спира да бъде лесбийка в сексуалния смисъл на думата. Сексуалноста се превръща в поведение
и отношение. Това са жени, които често започвайки от най-ранните си години, започват да
се стремят – в пълна хармония с вътрешната си убеденост и вътрешната си движеща сила – да
бъдат много по-завършени и пълноценно самостоятелни личности, отколкото обществото, в
което живеят, им позволява да постигнат. Това ги изпълва с непрекъснато нарастващо напрежение.
Необходимостите им от самодоказване във всеки един момент, през всичките тези години ги
довеждат до болезнени конфликти с другите хора, със ситуациите, с които се сблъскват, с начина,
по който ги приемат, с чувствата и мечтите, които ги изпълват… докато в един момент, такава жена
Жената трябва да припознае Жената.се оказва в една непрекъсната война с всичко около нея,
и много често със самата себе си. В началото тя може и да
не съзнава обществения натиск върху нейното желание и
поведение на независима жена, това да не й пречи, и тя да се
движи уверено в избраната посока, но на един етап от своето
развитие натиска се усилва и тя не може вече никак да приема
ограниченията и подтисничеството срещу нея, произтичащи
от нейната основна роля в това общество – ролята й на жена.
Изпадайки в смут от това откритие, тя често започва да
изпитва чувство за вина към обществото и тази вина е пропорционална на големината на нейното
разминаване с очакванията на другите. Това може да я накара да си задава въпроси, и да анализира
поведението си, опитвайки се да отгатне какво приема обществото за правилно, и какво в нея се
отхвърля от останалите му членове. Тя е принудена да изгражда живота си в насока, често водеща
я до самота през по-голямата част от него, научавайки доста по-рано от своите хетеросексуални
сестри, че всеки живее сам живота си, и че всичко наоколо е реалност, нямаща общо с младежките
илюзии.

Дотолкова, доколкото тя не може да пренебрегне тежеста на социалното общество и очакванията
му към нея в качеството и на жена, тя никога няма да може да намери спокойствие и мир със самата
себе си, усещайки постоянно неудовлетворение от свои постъпки, предизвикани не от нейните
вътрешни убеждения, а от нейно подчинение на очакванията към нея от страна на обществото. Така
тя е заклещена някъде между очакванията на обществото за нея – в който случай тя пък изпада в
конфликт със самоприемането си – и опитите си да разбере и проумее това, което подчинението
на сексисткото общество и причинява, а и какво я принуждава да му се подчинява. Това е едно
оплетено пътешествие в мислите на жената, и в търсенето й на истината за себе си и поведението
си. И переспективата да се премине успешно това пътешествие в собственото си самопознание
е нещо, за което трябва от всички нас – жените – да бъде подкрепена всяка една от нас, поела
по този път – защото сме жени! Път, който ако бъде извървян успешно, може да доведе до едно
самоосвобождаване, до едно истинско вътрешно спокойствие, до самоприемане, и до любов към
всички жени като пол.
Лесбианизма е понятие не толкова за сексуалност, колкото за социална позиция и отношение.
Първото, което трябва да се разбере за него, е че също както при мъжката хомосексуалност,
лесбианизма е позиция, възможна единствено в хетеросексистките общества, характеризиращи се
с твърдо установени сексуални роли, и с доминиране на мъжкото начало като единствено водещо.
Тези твърди сексуални роли присъждат на жената поддържаща и подчинена роля в отношенията
между жената и привилигерованата каста на мъжете. Тези роли осакатяват емоционално дори и
самите мъже, принуждавайки ги да се отчуждят от собствените си чувства и емоции, за да могат да
ги заменят ефективно с други социални функции в областа на икономиката и финансите, политиката,
армията.

Естествената природна връзка на мъжете с жените е прекъсната от хетеросексистките обществени
порядки и вярвания като жената заема задно място в мислите и времето на мъжа, след неговата
професия, неговото хоби и неговите приятелски среди. От разпределените роли в сексисткото
общество се изисква от мъжа да пренебрегва жената, да се отнася с нея високомерно и
покровителствено, да демонстрира господство и превъзходство над личноста й. Жената
задължително трябва да се приема от мъжа като нещо второстепенно, допълнително, запълващо
случайно останалото му свободно време и подчинено на хрумванията и настроенията му.
Хомосексуализмът при жените в много чести случаи се явява не толкова сексуална реакция на
привлеченост, доминираща върху хетеросексуализма, колкото една реакция на подтиснатото
подсъзнание, и едно възстание на личноста. Подсъзнанието и природата на жената търси топлотата,
нежноста, отношение и зачитане на личноста, оценка на реалните й стойности и своята роля на
равностоен партньор в една връзка. Търси, като всяко човешко същество, хора и среди, в които я
одобряват и оценяват достойно, в които предпочитат нейната компания и не се отнасят с насмешка
или с покровителствена снизходителност към мненията, които изказва. Търси уважение към
личноста си, а не само към тялото си, търси съпричастност и разбиране. Търси топлота.
Сексисткото общество не допуска в каноните си поведение от мъжете, дори частично на това,
от което има нужда жената. Нещо повече – това сексистко общество отказва правото на такова
поведение, дори и когато то е естествено приемано за правилно от един мъж. Събратята му ще го
осмеят и подиграват, ще го изолират и нагрубяват като член на тяхната каста излагащ събратята си
Господари. Много мъже в природата си имат нужда самите те от едно поведение и отношение към
жените, подходящо и заслужено според достойнствата им. Но мъжът не може да си го позволи. Това
създава напрежение в самия него, той започва явно да подтиска жените, а тайно да търси тяхното
одобрение, доверие и оценка. Жените пък намират жизнено нужната им топлина и отношение
там, където ги има – при други жени. В едно утопично общество, където отношението на мъжете
към жените не е доминиращо и господарско, където мъжът знае, че за него като човек няма нищо
по-ценно от топлината на друго човшко същество до него, според мен няма да има и категориите
„хомосексуализъм“ и „хетеросексуализъм“. Нещата ще имат съвсем други стойности и ще останат там,
от където произлизат, при сексуалната част на отношенията. Лесбийството обаче е доста различно
от мъжкия хомосексуализъм, и има съвсем различни функции в обществото. Различно се реагира към
лесбийството, различно е отношението към самото название „лесбийка“. „Лесбийка“ е дума, етикет,
състояние, което държи жените нащрек, и в готовност. Когато хетеросексуална жена чуе тази дума
подхвърлена за нея, тя знае, че вече излиза от рамките, които обществото й е определило. И тук
сексуалната ориентация и сексуалното поведение нямат нищо общо. Хетеросексуалната жената бива
наричана с тази дума, само защото е прекрачила границата определена от обществото, до къде може
да достигне жената като пол. Тя рязко подскача потръпваща от обида и погнуса, протестира бурно,
и променя незабавно поведението си, за да получи одобрение от обществото и тази дума да не я
преследва като нарицателно.

Думата „лесбийка“ е етикет, приет от мъжете, за да го залепят върху всяка жена, дръзнала да оспори
първенството и господството на мъжа, да оспори прерогативите на мъжа (дори и това, да се счита
между мъжете, че жената е съвсем законно разменно средство между тях), или да дръзне да постави
собствените си (женски), нужди пред тези на мъжа. Тогава тя е наричана „лесбийка“- пак казвам – тук
сексуалната ориентация няма нищо общо. Този етикет се използва и за всяка жена, която постига
професионални или бизнес успехи, която е независима, и не е ориентирала живота си основно към
мъжете. За това хетеросексистко общество – една жена да бъде независима, прави невъзможно това
тя да бъде жена – трябва да е лесбийка. Няма как. Само по себе си това определение, използвано от
обществото, доминирано от мъже, показва и отношението, и визията на тези мъже към жените. Това
показва толкова ясно, колкото не може повече, че понятията „жена“ и „личност“ са абсолютно
противоречиви понятия в мъжкото съзнание. За лесбийката не се смята, че е „истинска жена“
Приема се като всичко друго, но не и като 100%-ова жена. Което пък ми подсказва теорията за това
толкова популярно и разпространено мислене, че разликата между „истинската“ жена и лесбийката,
според мъжете е именно в това, че имат различна сексуална ориентация. Това пък какво говори????
Говори, че според мъжете излиза, че същината на женственоста е в това, една жена да бъде лизана
от мъже, а не от жени. Типично мислене на примати.

От друга страна „Лесбийка“ е една сексуална категория, с която мъжете се отнасят много човешки в
сравнение с други сексуални категории. Не може да има недоволство. Само като си помисли една
лесбийка, как останалите жени са дехуманизирани от хора и личности – в сексуални обекти, и като
обекти принадлежащи на мъжете, как са „наградени“ от мъжете с привилегии от рода на: „пълно
обвързване на жената с неговата сила, неговото его, неговия статус, неговата защита (от други мъже
най-вече), и неговото присъствие и господство, за да се чувства тя „истинска жена“ – то лесбийкта
се чувствува почти щастлива. Това хетеросексистко общество, доминирано от мъже се е погрижило
и за случаите когато една хетеросексуална жена започне да осъзнава пълния ужас на своето
дехуманизирано положение. Тогава в действие влизат някои рационализации и буфери, които
не само връщат поосъзналата се жена обратно в лоното на мъжките „привилегии“, но също така
показват и безсмислието на пътя, по който за малко не се е отклонила. Тази женска дехуманизация
и загуба на личноста, и превръщането на жената само в сексуална плячка, си личи най-ярко
когато някоя хетеросексуална жена разбере за друга жена, че е лесбийка. Тя започва да се държи с
лесбийката точно като потенциален сексуален обект, подведена от разпространеното мнение за
мъжката роля на лесбийките в отношенията им с жените Това не става осъзнато. То е просмукано в
модела на жената, изграден от обществото доминирано от мъже, и нейната реакция е инстинктивна.
Това отношение показва и хетеросексуалната склонност на жената да се превръща от личност в
сексуален обект винаги, когато потенциалната възможност за сексуална връзка съществува.
За хетеросексуалните жени да възприемат изцяло лесбийките в тази светлина, като играещи мъжка
роля, представлява инстинктивно приемане на мъжката културна наслоеност. Трябва ли обаче да
продължаваме мъжката класификационна система за дефиниране на жените със сексуална връзка
помежду си, като съвсем друга катеория хора? Етикета „лесбийка“ не се прикрепва само към жена,
която се стреми да бъде личност, но също така и при всяка ситуация, в която между жени има
истинска любов, истинска солидарност, приоритетно предпочитане и отношение към жените.
Щом една жена не се интересува само и единствено от мъжкото, от одобрението на мъжете, от
привлекателноста си пред мъжете, от впечатлението, което прави на мъжете, то тя вече е подходяща
да бъде отделена в категорията „лесбийка“. От обществото доминирано от мъже се допуска жената
да се интересува от другите жени само под прякото покровителство и попечителство на мъжа, и
само като вид състезание за достъп до по-подходящ според критериите на обществото мъж. Страха
от етикета „лесбийка“ задържа жените зад рамките на тяхната женска роля, определена им от мъжете,
и спира жените от възможноста да се зароди в тях първоначално привличане към друга жена,
съпричастност към група от жени или създаване на здрава връзка между тях в организация.

Жените с връзка с мъж, често избягват да водят дискусии или дори да се конфронтират с някого по
въпроса за лесбийството или за мъжкото доминиране. Повдигайки този въпрос се забелязва доза
враждебност, уклончивост, или опит да се размие темата в някакви общи клиширани схващания.
Опитват се да не говорят за това или ако се налага да говорят, се опитват да приключат много
набързо темата. Но това не е изход. Абсолютно необходимо за успеха на осъществяването на
Жената трябва да припознае Жената.женската равноправност и свобода е по тези въпроси да
се разисква много. Докато термина „лесбийка“ продължава
да се използува, за да се плашат жените, и да се задържат в
по-малко войнствено състояние, да се отделят от другите си
посестрими, да се пазят да не отдават предпочитанията си
на никого другиго освен на мъжете, дотогава жените ще
бъдат контролирани и подчинявани от мъжката култура
и доминация. Докато жените отричат една на друга
възможноста от пълна близост и връзка, включваща и
сексуалната любов, но и предпочитанието, моралната и материална ангажираност, емоционалното
привързване и всичко останало, те ще се лишават една друга от ценностите и стойностите, с които
даряват с готовност мъжете. И отказвайки на една жена това, което с готовност споделяме с всеки
привлякъл ни мъж жените сами затвърждават второстепената стойност на жените като човешки
същества и личности, достойни за любовта и отношението на една жена. Дотогава докато мъжете се
възприемат от жените приоритетно, и жените с връзка и тези които са сами, се страхуват от етикета
„лесбийка“, дотогава този етикет ще се използува против жените.
Доста жени търсят просто повече права и привилегии вътре в системата и не искат да настройват
мъжете срещу себе си, като им оспорват силата и господството. Вместо това те се задоволяват да
търсят по-приемливо ограничаване, и най-конфликтната точка между тези и другите жени тук
се явява приемливата за „ограничено търсещите“ цена да отрекат лесбийството – тоест да отрекат
всякакви фундаментални промени в основната роля на жената в доминирания от мъже свят.
Също тук трябва да се отбележи една друга категория жени – тази на младите жени, носещи доста
повече радикализъм в себе си, които с ентусиазъм обсъждат темите на лесбийството, но по-скоро
от гледната точка на един алтернативен сексуален вариант спрямо мъжете. Това обаче по някякъв
начин също поставя мъжете в едно привилигеровано положение от самите тези жени – веднъж
защото идеята за връзка с жена се приема от тях като някакъв вид негативна реакция към мъжете, и
второ, защото отново лесбийската връзка се характеризира като обикновено сексуално изживяване,
което си е достатъчно сексистко само по себе си.

В един момент, който е и личностен и обществено обоснован, жените може да отдръпнат
емоционалната и сексуалната си енергия от мъжете, и да намерят други алтернативни възможности
за насочване на тази енергия към собствения си живот. В един друг момент – психологически и
социален – трябва да се проумее от жените, че това което е наистина важно е да започнат да се
оттърсват от гнета на мъжкото доминантство и патриархалноста на обществото. Всяка жена вътре в
себе си трябва да скъса въжето, здраво обвързало я към това несправедливо положение. Без значение
е това, накъде е насочена сексуалната енергия на всяка конкретна жена. Ако тя се идентифицира като
неразделен придатък към мъжете, няма как да успее да осъзнае своята автономност като пълноценна
личност и завършено човешко същество.

Но защо жените са толкова много свързани с мъжете?

Възпитани в добродетелите на мъжкото общество, ние жените приемаме мъжките определения за
нас и отреденото ни от тях. Те ни предопределят за сексуалните и семейните функции, за майки и
домакини, за любовници и държанки, и ни отнемат възможноста сами да дефинираме и формираме
начина, по който ще изживеем нашия си живот. В замяна на нашето психическо слугинство, и
липсата на стремеж в жените към самоизява и лична переспектива, мъжете ни дават само едно:
слугински статус, който ни легитимира като жени в обществото в което живеем. Наричат го
„женственост“ или „да бъдеш истинска жена“. И да носим „достойно“ името на мъжа на когото
принадлежим разбира се. Да бъдем жени, принадлежащи на мъж е комфортно, спокойно,
автентично, патетично, нелепо… Мъжете заздравяват постоянно своята визия за това, какви трябва
да бъдем за да бъдем приети от него и допуснати в мъжкия му свят, и тази визия не допуска
възможноста да бъдем самите себе си. Той определя съдържанието и стойностите на женственоста
така, както я разбира, от собствена гледна точка, и тя не включва наша собствена персоналност, и
наша идентичност. И докато ние – жените – зависим от това мъжко виждане и мнение, за да се
самоопределим и докажем като стойности и личности, никога няма да бъдем свободни като хора.
Последицата от масовизирането на тази роля на жената, е натрупването в самите нас на огромно
количество самоомраза и неудовлетворение. Тази самоомраза не е осъзната, не е проумяна от
жените… неудовлетворението не е изкристализирало източника си. Иначе повечето жени щяха да го
отхвърлят. Това състояние се приема като социален дискомфорт, чувство на празнота, безпричинно
безпокойство, като депресия или усещане за безпереспективност. Дори понякога това състояние се
определя като остра отбрана на жената в защита на своето „щастие“ и съдбата й на жена – в ролята
разбирана от мъжете. Но дълбоко в подсъзнанието на всяка жена съществува, и вгорчава живота й,
усещането за непълноценност, на отчужденост от самата себе си, на пренебрегване на своите нужди
и желания и отдръпнатост от другите жени. Много жени неправилно се опитват да се оттърсят от
това чувство, идентифицирайки се още по-пълно с подтисника си, живеейки изключително за него,
търсейки статус и идентификация чрез неговото его, неговата сила, неговите похвали и одобрения…
и избягвайки собствената си идентификация с други неудовлетворени жени като себе си.
Отблъскват всякакъв вид връзки и контакти с други жени, които биха ги подтиквали или биха
коментирали техния второстепенен статус, тяхната подтиснатост и подчиненост, тяхната неосъзната
самоомраза. Да се изправиш пред една независима и самостоятелна жена е равнозначно да се
изправиш пред огледало, в което виждаш себе си – такава каквато съзнателно или не желаеш да
бъдеш самата ти, но каквато никога не би си позволила да се опиташ да бъдеш. И страха изяждащ
душата ти, те спира да се конфронтираш с господството на мъжете, но пък и усещаш, че не
можеш истински да уважаваш и харесваш това, което си, и което си създадена и възпитана да
бъдеш – слугиня и сексуален обект.

Как да се освободят жените, без да се изправят лице в лице с основната хетеросексуална структура,
която ги задължава да имаме само моногамни интимни връзки именно с тези, които ни подтискат
и експлоатират? И цялата ни енергия да се насочва към изграждане на стабилна постоянна връзка
с мъж, към това как да му завъртим главата, как да го впечатлим, как да го задържим, как да го
успокоим и приласкаем, как да му поддържаме добро настроението, как да го ощастливим… и така
нататък… Често дори се забелязва и едно абсурдно вярване, че именно едно ново, пак патриархално,
но различно общество… пак доминирано от мъжете, но от добри мъже… пак хетеросексистко, но
от добри хетеросексисти…. та именно такова общество е пътя към освобождението ни. От тук и
връзката на една жена с друга жена може да бъде разглеждана и като изграждане на една нова
вътрешна позиция в жените, насочена именно към тяхното освобождение от едно подтисничество.
Бягство от една второстепенна, обслужваща роля в обществото на хетеросексисти. И като една
база за една нова културна…а защо не и сексуална Революция. Заедно, две жени по-лесно могат да
открият, усилят и потвърдят своята идентичност като личности и пълноценни хора. Правейки това,
ние всъщност се подкрепяме една друга в усилията си и в борбата си, и в нас се заражда усещането
за гордост и сила, обграждащите ни бариери започват да се топят, усещаме нарастваща солидарност
към нашите сестри – всички други жени. Ние можем и непременно ще видим себе си – нас жените –
като основен център на нашите интереси и въжделения. Ще открием неминуемо, че смисъла на
нашия живот сме си ние самите. Ще се отдалечим от това отчуждение една към друга. От тази
изолация наложена помежду ни. От това, да ни заключват зад дебели, затворени и зацапани
прозорци. От невъзможноста да извадим на показ истинските си стойности и възможности, които
знаем, че носим в себе си. И ще почувстваме истински най-накрая нашата истинска същност такава,
каквато я носим в себе си. И с това самопознание и самоприемане, ние – лесбийките – ще започнем
една нова Революция, за да премахнем и отстраним всички тези изкуствено имплантирани в
обществото ни патриархални норми и правила, и когато приключим, ще сме постигнали максимална
автономия за всяко човешко същество и в човешко изражение.
Заедно стоим, разделени – падаме!

Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian – Всички права запазени