Категория: Феминизма

Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж

0 commentsФеминизма

femsamjenite3er

Подтиснатият Ерос или сексизма в нашето движение.

femsamjenite3erЗа никого няма да бъде откритие, че събирането на хората в анархо-движението носи дълбоко
либиден характер. Новите двойки никнат като гъби, и също така бързо се разпадат, партньорите
се разделят, после отново се събират. Ако решим да съставим генеалогическо дърво „кой, с кого
и кога?“ – мозъците ни ще експлодират. В тази област при анархистите действието се развива
по-бързо и от сериалите. Всъщност така и трябва да бъде в общество на хора, изпитващи потребност
от свобода. Та тази потребност е либидна. Сексуалната енергия и еросът съдържат мощен
политически заряд. И ако еросът е потиснат, то никаква Анархия не може да съществува, така както
не може да съществуват и сътрудничеството, солидарността и чувството на щастие, които поначало
са еротични. Потискането на либидото поражда агресивност, вражда и дискриминация.

И така, в нашето анархо-движение това потисничество съществува. Иначе, не би имало смисъл да
се доказва на анархистите факта на угнетяване на жените в системата на Патриархата. Но това се
налага, независимо от наглед свободните междуполови отношения в групите.
С една дума, системата, под формата на сексистки предразсъдъци, е проникнала дълбоко в самите
анархисти. По въпроса за промяната на отношенията между половете анархо-самците откровено
приличат на овни!

Групите с лидери-мъже, някак като че ли преднамерено игнорират феминизма. Те считат, че
(цитирам анархо-еколога М. Кучински, Москва): „Такъв проблем не съществува. Вие (т.е. ФАК)
просто копирате западните анархо-групи, където феминизма е просто моден“. А и много други
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.анархо-еколози, „зелени“ анархисти и алтернативисти
без притеснение се изказват за Патриархата. Само че
такива разговори сред анархистите са равносилни на
бълнуванията на комунистите за еврейско-масонски
заговор. И ако наистина се стремим към свобода,
равенство и т.н., то дайте да бъдем последователни до
край.

Расизъм и сексизъм.
Много радикали дори, разбират феминизма извратено:
„Щом си феминистка, иди сечи дърва!“. Глупаво
е да бъркаш борбата на жените за своите права с
маскулизацията. Движението срещу сексизма и патриархата трябва да бъде наравно с антирасистката
борба по значимост. Те са от един дол дренки. Расизмът – това е притесняването на хората по
национален признак, а сексизмът – по полов. Елементарно! Но е много по-лесно да водиш борба с
расизма, който вече достатъчно се е дискредитирал. Истинска смелост е нужна, за да протестираш
срещу сексизма, който е много пъти по-силен и вкоренен от расизма в нашето общество. Нашите
анархо-самци обичат да покрещят за класовата война, за съпротивата на всяко господство и власт,
но сексуалния гнет върху жените за тях остава само „модна фраза“ и повод за тъпи шеги.
Вслушайте се в думите на Кейт Милет, ако искате да разберете поне нещо за властта, срещу която
водите своята борба: „Даденото по рождение първенство, по силата на което в нашето общество
мъжете управляват жените, остава практически неизучено, често дори признато, то
остава институализирано. Такава система на отношения между половете се явява образец за
най-съвършената „вътрешна колонизация“. Последната, освен че обещава да стане по-силна, от
която и да е друга форма на сегрегация, по-сурова от класовото разделение, по-еднообразна
и, разбира се, по-издръжлива. Колкото и меко да е неговото сегашно проявление, сексуалното
господство остава, може би, най-всепроникващата идеология в нашата култура и въплъщава
нейната най- дълбока и фундаментална представа за властта“.

Половата жлеза влияе на очите

Самците, псуващи жените и феминизма, всъщност постоянно си мислят за „женските прелести“.
Достатъчно е да види дълбоко деколте за да се развихри болната му фантазия и той вече вижда в
своето въображение гола гръд. А ако момичето е и с къса пола… Край! Самецът вече протяга към
момичето треперещите си лапи, а в главата му се върти: „Ах, какво парче!“. При вида на момиче,
което те е погледнало, или просто „мило“ си общува с теб без всякакви задни мисли, понеже си
интересен събеседник, у самеца започва да „капе масло от очите“, „да текат слюнки от устата“, и
веднага започва да се смята за плейбой… Мерзост! Такова поведение говори за това, че ти просто
не вярваш в собствените си сили като мъж… Успокой се, седни и се отпусни. Просто бъди
по-уверен, не бързай. И ако са те харесали – стой, не скачай, когато си нужен – ще ти кажат. Разбери,
че за да преодолееш слабостта си, трябва да престанеш да бъдеш „силния“. Удивително, по какъв
начин в кокошия мозък на самеца не може да дойде простата мисъл, че жената също както и мъжа
е преди всичко личност, Човек, и едва след това сексуален партньор, но в никакъв случай не обект,
какъвто виждат в жената всички самци. Изобщо, по-често се вслушвайте в жената, особено в
леглото. Понякога самолюбието на мъжете ме довежда до бяс. Ако момичето което му е харесало,
не му отговаря с взаимност, а предлага просто да останат приятели (иска ми се да го посъветвам:
„Радвай се и на това!“) – самеца избухва. Как, та той е толкова неотразим, него не са го оценили,
предлагат му някакво си „скапано“ приятелство. Или всичко, или нищо! По-добре си замълчи!
Натикай си някъде тъпото самолюбие! Радвай се и на това, което имаш. И току виж след 3 години
ти обърнат внимание!

Към сексуално самоопределение

Всяка жена има право на сексуално самоопределение. Ако анархистите искат да построят обществоfemsamkateritza
от нов тип, с други ценности и отношения, то сексуалното самоопределение на жените трябва да
стане постоянна практика в движението. Жената трябва да прави избора си сама. Тя трябва да може
направо да дава да се разбере, че й харесва този или онзи мъж. И първата стъпка да е нейна. Но как
стоят в действителност нещата?

Да допуснем, харесала си е тя някого и седи, чака бедната да й обърнат внимание… хваща неврози.
Или пък се старае някак си да изпъкне: започва да съблазнява самеца, да се облича в немислими
тоалети, да го захранва с екзотични блюда (нали трябва да покажеш, че си добра домакиня пък може
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.и да се омъжи за теб?). И защо е всичко това? Заради мръсните чинии и
омазаните пеленки? Заради това да ходиш с него известно време? Ще се отнесе
с теб като с бездушна, говореща кукла, а после ще настъпи разочарованието и ще
посипеш главата си с пепел. Защо ти е всичко това?! Та проблема може да се
реши много по-просто и по-бързо. Но за това е нужна инициатива, прямота,
искреност и да не ти пука за сексистките стереотипи и табута. Консервативността
(в това число и сексуалната) на болшинството жени се дължи не на „природната
реакционност на женската физиология“ а на това че те са зависими и паразитират
върху управляващите ги мъже. Затова и като всички хора в подобна ситуация те
са принудени да отъждествяват своето съществувание с процъфтяването на този,
който ги храни.

И така, момичета, напред към сексуално самоопределение! А вие, антифеминистки самци,
чувствайте се мъже и уверени в себе си, само в обществото на необразовани крави с метли
и черпаци в ръце. Оттук идват и вашите нападки срещу женското освободително движение.
Ах, „истински мъже“ – слабаци!

„Кучки“ и „глупачки“

Случва се – свободно момиче, държи се активно и самостоятелно, опитва се да експериментира
със своята сексуалност, да вникне в себе си. В общественото съзнание битува мнението, че подобни
„живи момичета“ се „девойки с леко поведение на които „веднага“ слагат печат: курви, кучки и т.н.
Но съществуват много момчета, следващи зова на своя член.

И какво казва обществото? То възприема това в реда на нещата, позовава се на някаква си природа
(!?) или го оправдава с достойнство: „Та той е мъж!“ Само „романтичната любов“ се явява
единствената ситуация в която на жената идеологически се прощава сексуалната й активност.
Извинете, но нима аз не мога да “желая” без да „обичам“! По същия начин, както и вие, мъже.
Двойният сексуален морал – първият признак за авторитаризма на мъжете и дискриминация на
жените. Ако знаят, че девойката е имала много сексуални връзки, то самците моментално започват
да се лепят за нея, за да удовлетворят собствената си похот.

В този случай пристрастията, вкуса и симпатията, нямат никакво значение. Затова пък после в кръга
на пак такива мачисти ще разказва за това, като за победа на любовния фронт. И за пореден път ще
докаже сам на себе си, че неговия „хилав червей“ на нещо е способен. Ако обичаш – обичай, ако
чукаш – чукай! Но твоето мъжествено самоутвърждение можеш да си го завреш знаеш къде… Ти не си
герой – любовник. Радвай се, че поне нещо са ти позволили, и то не заради теб, а заради себе си!
И ако момичето откаже й прилепват етикета “глупачка”. Трябва някак си да оправдаеш собствената
си несъстоятелност. …

Манифест на анархо-феминизма

0 commentsФеминизма

В цял свят болшинството жени нямат възможността да вземат решенията свързани с най- важните
въпроси, които касаят техния живот. За разлика от мъжете, жените страдат от два вида гнет:
Манифест на анархо-феминизма.1. общия социален гнет над хората като цяло, и
2. сексизма – дискриминация и потисничество поради техния пол.

Съществуват пет основни форми на потисничество на Системата над жените:

1. Идеологическо– промиване на мозъците посредством определени културни
традиции, религиите, рекламата и пропагандата. Манипулация с понятията и
игра с женските чувства и уязвими места. Тук се отнасят също така и широко
разпространените патриархални и авторитарни отношения и повсеместния капиталистически
манталитет.
2. Държавния гнет, йерархичната форма на организация със заповеди отгоре надолу в по-голяма част
от междуличностните отношения и в така наречения „личен живот“.
3. Икономическата експлоатация и репресии, както като работнички и потребители в домакинството,
така и на ниско платените работни места.

4. Hасилието – както косвеното при съдействието на обществото и в „частната сфера“, в случай на
принуда поради отсътствие на алтернативи, така и прякото физическо насилие.
5. Hедостатъчната организация и структурната тирания, която разводнява отговорността и култивира
слабост и пасивност.

Всички тези форми на давление действат заедно и едновременно, поддържайки се ефективно
една друга в порочния кръг на Господството. Анархо-феминизмът се бори с тези форми на
потисничество, тъй като:

– Анархо-феминизмът се явява съзнание нетърпящо опекуни над себе си. Той открива пътища и
принципи за освобождение на обществото.

– Анархо-феминизмът означава независимост и свобода на жените наравно с мъжете. Той означава
такова общество, където няма „висши“ и „низши“, където вместо принципа на подчинението,
действа принципа на координацията, включително и в отношенията между половете. Този
принцип трябва да действа на всички нива на обществения живот, включително и в „частната
сфера“.

– Анархо-феминизмът предполага, че жените непосредствено сами решават и се грижат за своите
дела и интереси: индивидуално в личните въпроси, и съвместно с другите жени при въпросите
касаещи ги общо. В работите, касаещи и двата пола, жените и мъжете вземат участие в еднаква
степен.

– Жените трябва сами да се разпореждат със своето тяло и напълно да контролират проблемите
относно контрацепцията и раждаемостта.

– Срещу мъжкото доминиране, монополното използване и контрол над жените, срещу
репресивните закони, за женска икономическа и обществена автономия, и независимост трябва
да се борим както на индивидуално, така и на колективно ниво.

– Женските кризисни центрове, детските градини, аналитическите и дискусионни групи, както и
културната дейност трябва да се организират при непосредственото участие на жените и да
действат под техния постоянен контрол.

– Традиционното патриархално семейство трябва да бъде заменено със свободни асоциации между
мъже и жени, базиращи се на равни и за двата пола права при вземането на решения, на
хармонично съотношение между индивидуалната и групова автономия.

– Трябва да се унищожат половите стереотипи в системата на образованието, средствата за масова
информация и на работните места. Частта на работа на половете във всички обществени и
„частни“ сфери трябва да бъде еднаква.

– Структурата на работното време трябва да се промени радикално. Да се подели между работата
в производството и в домакинството така, че да способства сътрудничеството в „частната“ и
обществената сфера. Разликата между „мъжка“ и „женска“ работа трябва да бъде заличена. Мъжете
могат и са длъжни да се грижат за децата наравно с жените.

– Ние считаме, че „женската власт“ и „жените в правителството“ няма да доведат болшинството
жени до техните цели и няма да ги освободят от потисничеството. Марксисткия и буржоазния
феминизъм вкарват в заблуждение жените борещи се за своето освобождение. Освобождението
на жените е недостижимо без анархизма. С други думи, анархо-феминизмът се бори против
„женската власт“ и „жените – управници“, той е за организация на хората без власт, без
правителство и без всякакви форми на господство и йерархия.

– Двойното угнетяване на жените изисква от нас да водим двойна борба, за което е необходимо
да се организираме в двойна структура: от една страна във феминистки федерации, от друга – в
анархистични групи. Hашата социална и революционна дейност трябва да се води с помощта на
тези две организации.

Истинският анархизъм трябва да бъде също и феминизъм, в противен случай – това е анархизъм
само за патриархалната половина, а не истински и пълен анархизъм за всички. Задачата на
анархо-феминизма е да обезпечи присъствието и влиянието на феминизма в практиката и теорията
на анархизма.

Анархизмът и безвластието са просто невъзможни без разбиране на особеното положение на жените
в патриархалната капиталистическа Система, т.е. без феминизма.

Съществен пункт в анархо-феминизма се явява това, че необходимите изменения трябва да започнат
още днес, а не утре или след революцията. Чувствайки експлоатацията и дискриминацията всеки
ден, за да можем да разкъсаме техния порочен кръг, ние трябва да започнем борбата за женско
освобождение още сега. При това ние трябва да действаме самостоятелно, автономно, без да
делегираме правата си на лидери, които да решават вместо нас какво искаме и какво да правим: в
личните си работи ние трябва вземаме решенията сами, в чисто женските – заедно с другите жени,
а в общите – наравно с мъжете.…

Основни течения във Феминизма

0 commentsФеминизма

femsamlampaBIGland6

Виждане и позиция на Монархо-феминизма

Консервативното гледище за жените твърди, че разделението на труда според пола е “естествено”
и, че ролята на жената като съпруга, майка и домакиня е биологически предопределена. Те вярват
че – ако цитираме Фройд – “анатомията е съдба”.

femsamlampaBIGland6Тук ще разгледам различните традиции в политическата мисъл, критикуващи това гледище за
ролята на жената в обществото. Съществуват четири основни теории. Либералния феминизъм,
традиционния марксизъм, радикалния и социалистическия феминизъм. Ще ги представя по реда
на тяхното възникване, но всички тези теории съществуват и днес в политиката.

Основни течения във Феминизма.

ЛИБЕРАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Тази традиция води началото си от либералната философия,
която твърди че хората трябва да имат еднакви възможности
Либералният феминизъм ни убеждава, че трябва да
променим законодателството, което пречи на жените да
имат еднакъв достъп до образование, професионална
кариера и управлението на страната, но той се опитва да
се бори вътре в самата система и вярва, че ако премахнем
тези остарели закони, жените ще станат равни с мъжете.
Кампанията на суфражистките за въвеждане на избирателни права за жените е пример за либерален
феминизъм в действие. Съвременните кампании за повече жени в Парламента, повече жени съдии
и повече жени шефове са в рамките на същага тази традиция.

ТРАДИЦИОНЕН МАРКСИЗЪМ

Следващата теория отправяща критика срещу положението на жените в обществото е марксизма.
Тази теория критикува либералите за това, че те не успяват да видят икономическото потискане
на жените.
Марксистите твърдят, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство. Те твърдят,
че потискането на жените е симптом за още по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата
система на социална организация, следователно освобождението на жените може да се постигне
само в едно безкласово общество. Дискриминацията не може да бъде напълно елиминирана при
капиталистическата икономика веднъж поради хроничната безработица, а също и това, че ниските
заплати са необходими за извличането на големи печалби.
Марксистите твърдят, че жените трябва да станат част от работническата класа и да работят заедно
с мъжете за премахване на класовото господство.
Проблема при традиционния марксизъм е, че той не разглежда потискането на жените в частната
сфера, например домакинската работа, отглеждането на децата, домашното насилие.
В държавите като Русия, Куба, и т. нар. Източен блок, в които марксизма беше поставен в действие,
ролята на жената, като работна сила се промени, но ролята й вкъщи – не. За повечето жени това
просто означава двойно бреме, работата и домакинските задължения.

РАДИКАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Радикалният феминизъм, появил се в края на 60-те и началото на 70-те, е реакция на липсата на
анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, а също така и на това, че придобивките
постигнати от либералния феминизъм в областта на законите, правото на глас и правото на труд са
направили много малко за ликвидиране на потискането на жените.
Радикалните феминистки твърдят, че социалната институция на половете, а не икономическата
система е източника на потисничеството спрямо жените. С други думи това е продукт на
патриархата, а не на капитализма. Те твърдят, че трябва да разглеждаме всички социални връзки
определящи подчиненото положение на жената, а не да се фокусираме само върху жената като
работник. Радикалните феминистки са тези, които вкараха в обръщение фразата “личността е
политична” и бяха първите, които обърнаха особено внимание на домашната тирания. Те вярват,
че всички мъже участват и имат изгода от угнетяването на жените и не вярват, че то ще бъде
премахнато чрез унищожаване на класовото общество.

Според тях хетеросексуализмът, като културна конструкция и форма на доминация е необходим
за поддържане на патриархата. Те защитават лесбийството като единствен път за развитие на
женската сексуалност без силови отношения. От политическа гледна точка, това гледище води
до сепаратистки позиции, т.е. жените трябва да се борят, отделно от мъжете и против тях за да
превъзмогнат потисничеството. Тази философия е ясно изразена при писателки като Андреа
Дуоркин и Катрин МакКинън, както и в кампании, като Грийнъм Комън (Greenham Common)
Както можете да си представите, тази философия е предизвикала реакция в много кръгове, но тук
ние ще се фокусираме върху проблемите, които тази теория поставя пред анархистите.

Основни течения във Феминизма.Първо, в нея липсва класовия анализ. Радикалните феминистки
твърдят, че всички жени са подложени на еднакъв гнет. Въпреки че
жени като Маргарет Тачър или Беназир Бхуто потискат други жени,
радикалните феминистки твърдят, че това е защото са прегърнали
“мъжката стойностна система” и са забравили своите сестри. Според
тях, Маргарет Тачър е много по-близка до угнетените жени, отколкото
до мъжете от управляващата класа, макар че не го осъзнава.

Второ, в тяхната философия липсва апарат, обясняващ динамиката
на социалните промени, и докато историческия материализъм
позволява зи промени, то радикалните феминистки нямат съответна
теория.

femsamlampaBIGТрето, тази теория, в края на краищата, ни връща до консервативната идея за биологическия
детерминизъм, че има вродени различия между половете. Мъжете се представят, като “естествено”
деспотични, а жените, като “естествено” по-добри от тях. Това не предоставя големи надежди за
бъдещето на човешкото развитие.

 

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ФЕМИНИЗЪМ

Социалистическия феминизъм е опит за разрешаване на тези проблеми посредством брак между
най-добрите части от радикалния феминизъм с класовия анализ на потисничеството спрямо жените.
Тази теория твърди, че и двете: класовото общество и институцията на половете трябва да се
елиминират за да могат жените наистина да поемат живота си в свои ръце. Угнетяването е резултат
от взаимодействието между двете – и патриархата и капитализма.

Те отричат разделението между домашната и професионалната работа и наблягат на ролята, която
домакинската работа играе в поддържането на експлоатацията при класовото общество като цяло.
Можете да видите социалистките-феминистки , работещи в профсъюзите или в левите политически
партии.

Сполучлив ли е този брак между марксизма и феминизма? Проблемът при него е, че капитализмът
е икономическа система, а патриархата – културна. Социалистите вярват, че културната система и
нейните проявления, като например, сексизма и расизма, произхождат от икономическата система
на капитализма. Аз мисля, че е неправилно да се твърди, че капитализма и патриархата вървят
непременно ръка за ръка.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разбирането на тези теории във феминизма е важно поради няколко причини.

Първо, то ни помага да разберем тактиките прилагани от различните женски групи. По време на
Референдума за абортите, например, имаше групи от всички течения. Кампанията за отмяна на
осмата поправка наблягаща на медиите и лобирането на политиците идваше от либералното крило.
Тези, които работеха чрез профсъюзите, клоняха към традиционния марксизъм. Женската коалиция,
действаща отделно от мъжете, идваше от радикалната част, а DAIC бяха близо до социалистическия
феминизъм.

Второ, разбирането на тези теории ни помага да разпознаваме различните аргументи използвани
от феминистките. Също както е необходимо да знаем разликите между различните течения в
социализма, познаването на различията във феминизма ни помага да си изясним истинските
различия между нашата и тяхната политика.

Трето, разбирането на феминистката теория ще ни помогне при развитието на нашата собствена
политика в областта на о свобождението на жените. Радикалният феминистки анализ на
домашното потисничество е важен принос към целия дебат относно равенството между половете.
Анархистичната вяра в личната свобода ни кара да включим като органична част от нашата
политика, тази често пренебрегвана област. Като анархисти ние сме против угнетяването на жените
вкъщи, на работното място и от Държавата.…

Жената и радикалните лесбийки-феминистки

0 commentsФеминизма

femles

Какво е радикалната лесбийка – феминистка? Това е гнева на всички жени по света, концентриран
до степен на експлозия. Това е жена, която най-често още от ранна възраст действа според
вътрешния си стремеж да бъде по-пълноценна и по-свободна личност, отколкото заобикалящото
я общество – може би още оттогава, но със сигурност на по-късен етап – е склонно да й позволи.
Тези нужди и действия в продължение на години я довеждат до болезнен конфликт с хора,
ситуации, общоприети начини на мислене, чувства и поведение, докато не се стигне до състояние
Жената и радикалните лесбийки-феминистки на постоянна война с всичко около нея, а често и със самата себе
си. Тя може да не осъзнава социалното значение на това, което за нея
се е превърнало в лична необходимост, но на определено ниво тяfemles
не е пожелала да приеме ограниченията и принудата, които са й
наложени от основната й роля в нейното общество – ролята на жена.
Объркването, което тя изпитва, може да я доведе до чувство за вина,
пропорционално на степента, в която тя чувства, че не отговаря на
очакванията на обществото към нея, и/или до въпроса какво е склонна
да приеме останалата част от това общество. Тя е принудена да
извърви свой собствен житейски път, често изминавайки по-голяма
част от него сама, и откривайки обикновено много по-рано от
“нормалните” (хетеросексуални) жени самотата (която впрочем митът
за брака само прикрива), и нереалността на илюзиите. Докато е неспособна да отхвърли бремето на
социалните изисквания спрямо нея, придружаващи факта че е жена, тя никога няма да бъде в мир със
самата себе си – тъй като е заклещена някъде между възприеманията на общественото мнение за нея
като жена (в този случай тя не може да приеме сама себе си), и вътрешното й усещане за това, което
сексисткото общество й е причинило. Тези от нас, които преодолеят това, откриват себе си в края
на едно криволичещо пътуване в нощта, извървяването на което може да е продължило десетилетия.
Перспективата, която се открива от това пътуване, освобождението, вътрешният мир, истинската
любов към себе си и към другите жени е нещо, което трябва да бъде споделено с всички жени – та
нали всички ние сме такива!

Следва да се отчита, че лесбийството е считано просто за “поведенческа категория”, което разбиране
съществува само в сексистки общества, характеризирани със строго определени правила за
сексуалните роли в общества, доминирани от мъже. Тези сексуални роли веднъж обезличават
жените, дефинирайки ни като поддържаща и обслужваща категория по отношение на доминиращия
пол на мъжете, и втори път осакатяват емоционално мъжете, изисквайки от тях да се отчуждят от
собствените си тела и емоции, за да изпълняват ефективно своите икономически, обществени и
военни функции. Хомосексуалността в тези общества се разглежда само като вторичен продукт на
специфичното разпределяне на ролите (или приемливите за обществото начини на поведение) на
базата на секса; и като такъв вторичен продук, хомосексуалността става нереалистична (несъзвучна
с “реалността”) категория. В общество, в което мъжът не потиска жената, а сексуалното изразяване
може да следва емоциите, категории като хомосексуалност и хетеросексуалност ще изчезнат.

Но лесбийството също така се различава от мъжката хомосексуалност и има различна функция в
обществото. “Лесбийка” отдавна вече не е обидна дума, но дори и в случаите, когато се използва
като обидна дума, тя се различава някак си в звученето от “педераст”, въпреки че и двете намекват,
че индивида не изпълнява обществено наложената му сексуална роля… и, следователно, не е
“истинска жена” или “истински мъж”. Неохотното възхищение, изпитвано към “мъжките момичета”,
и антипатията към “мамините момиченца”, показват същото нещо – презрението, с което се отнасят
към жените или към тези, които играят женска роля. И трудът, който се влага, за да се държат жените
в тази унижаваща роля, е огромен. Думата “лесбийка” е обидният етикет, условието, което държи
хетеро-жените зад линията на контрола. Когато хетеро-жената чуе тази дума, подхвърлена по неин
адрес, тя разбира, че е прекосила тази линия. Тя знае, че е пресякла ужасната граница на своята
сексуална роля. Тя се отвращава, протестира, преоформя своите действия, за да получи одобрение.
“Лесбийка” е етикет, измислен от мъжа, за да бъде прикачен на всяка жена, която се осмели да се
държи като равна на него, да предизвиква неговите изключителни права (включително и това
всички жени да бъдат разменна монета за мъжете), която се осмелява да отстоява предимството
на собствените си нужди. Прикачването на този етикет на тези, които активно работят за
освобождаването на жените, без това да има нещо общо със сексуалната им ориентация, е просто
пореден пример от една дълга история; по-възрастните жени биха потвърдили, че до не чак толкова
отдавна, всяка преуспяваща жена, независима и неангаждаща живота си към мъжките възгледи, би
чула тази дума по свой адрес. Защото в това сексистко общество една независима жена не може
да се възприема като човек – тя е препятствие. Това само по себе си трябва да ни покаже къде
е мястото определено от обществото за жената. То казва възможно най-ясно: “жена” и “личност”
са несъвместими понятия. Защото лесбийката не се смята за “истинска жена”. При това в
традиционното мислене има само една единствена разлика между лесбийките и другите жени – тази
на сексуалната ориентация – което означава, че когато свалиш всички покрития, в края на краищата
трябва да разбереш, че смисълът на това да бъдеш “жена” означава да имаш успех при мъжете. И те
да могат да ти се радват сексуално.

“Лесбийки” е една от сексуалните категории, на които мъжете са разделили човечеството. Докато
всички жени са лишени от правото си да бъдат личности и са превърнати в сексуален предмет, като
предмет на мъжа те получават и някои компенсации: идентифициране с неговата власт, неговото
его, неговия статус, неговата защита (от други мъже), чувството да бъдеш “истинска жена”,
Жената и радикалните лесбийки-феминистки.получаваща социално признание чрез придържане към тази своя
роля и т. н. Ако една жена се конфронтира със себе си при конфликт
с друга жена, тогава има по-малко рационални основания, по-малко
буфери, чрез които да бъде избегнато осъзнаването на ужаса наfemles1
обезличеното й положение. Оттук откриваме надделяващия страх на
много жени от това да бъдат използвани като сексуален предмет от
други жени, което не само няма да им предостави компенсациите,
свързани с това положение от страна на един мъж, но и ще разкрие
празнотата на действителното положение на жената-предмет. Това
обезличаване се проявява, когато “нормалната” жена открие, че
друга жена е лесбийка; “нормалната” веднага започва да се
държи с лесбийката все едно е неин потенциален сексуален обект,
предоставяйки на лесбийката “мъжката роля”. Това разкрива
хетеросексуалната й обусловеност да се превръща в обект, когато сексът присъства като потенциална
възможност във взаимоотношенията, и отказва на лесбийката правото й да бъде смятана за
пълноценна личност. За жените, които принадлежат към тази хетеро-общност, възприемането
на другите жени-лесбийки чрез определената от мъжете скала на дефинираните роли, означава
постигане на вътрешно съгласие със самата себе си, но всъщност представлява и потискане на
жените-лесбийки толкова, колкото самите “нормални” жени са потискани от мъжете. Трябва ли
да продължаваме тази мъжка класифицираща система на съотнасяне на всички жени в сексуален
план спрямо други категории хора? Прикрепянето на етикета “лесбийка” не само към жени, които
се стремят да бъдат личности, но и към всяка ситуация на истинска обич, истинска солидарност,
истинско превъзходство сред жените, е първична форма на разделението им: то ги задържа в
ограничението на женската им роля и се явява като унижаващ епитет, заради страха от който епитет
те не се решават да демонстрират привързаност, да се събират в групи и да общуват помежду си.

Има доста голяма група жени, които са част от нашата общност, и въпреки това често пъти усилено
избягват обсъждането и конфронтирането с темата за лесбийството, защото това е смущаваща хората
тематика. Те се отнасят към темата за лесбийството с антипатия, уклончиво, или се опитват да я
вместят в “по-широки теми”. Предпочитат да не я коментират. Ако това все пак им се наложи,
се стремят да я прекратят. Но това не е второстепенен въпрос. За да има успех стремежът на
движението за освобождаване на жените, е абсолютно необходимо и задължително този въпрос да
не бъде пренебрегван. Колкото повече терминът “лесбийка” може да бъде използван за сплашване
на всяка по-войнствено настроена хетеро-жена, да я разделя от другите хетеро-жени, да не допуска
тя да дава приоритет на каквото и да било, което не е свързано с грижата за мъжа и семейството,
толкова повече тя е контролирана от културата на мъжкото общество. Докато жените се възприемат
една друга като потенциалната заплаха да извършат първичния грях, включващ физическата любов,
те си отнемат една от друга любовта и ценността, които с готовност отдават …