Категория: Позиции

Интеграцията – позиция

0 commentsПозиции

integratsia

Въпроса с интеграцията на лесбийките и бисексуалните жени за нас е много интересен. Смятаме, че той има няколко различни аспекта от които може да бъде разгледан, което го прави много спорен и много объркан. Откъдето и да се подхване, все ще може да се каже много.

На първо място за нас стои доста спорно въпроса доколко може изобщо да се говори за „интеграция“ отнесено към лесбийките и бисексуалните жени в качеството ни на малцинство. Смятаме, че е малко пресилено да се говори за нас като за „малцинствена група“, понеже единственото, по което се различаваме е нашатаИнтеграцията – позиция емоционална и физическа привлеченост от нашия пол. Лесбийки и бисексуални жени има във всички слоеве на обществото, сред всички етноси, възрастови и социални групи и прочие. Можем ли тогава ние да се наричаме „малцинствена група“ и доколко се явяваме „малцинствена група“ повече,integratsia отколкото да речем любителите на сърф, левичарите, червенокосите или кулинарите? Ако на този въпрос отговора е, че не сме „малцинствена група“, то тогава какво има да се „интегрираме“? Кои и къде трябва да се интегрираме? В обществото, в което и без това сме си интегрирани ли? Това са риторични въпроси, породени преди всичко от нежеланието ни да приемем като аргументирано твърдението, че лесбийките и бисексуалните жени представляват „малцинствена група“ нуждаеща се от „интеграция“ и този е първия аспект от който разглеждаме въпроса с интеграцията. „Какво да интегрираме?“

Втория аспект е, че дори да приемем термина „малцинствена група“ спрямо нас, то дали и доколко се явяваме „мацинствена“? В нашите среди няма само лесбийки. Повечето сред нас са бисексуалните, а огромна част са любопитните и експериментиращите. По наши оптимистични заключения лесбийките в България са не-повече от 3% от жените. И в този смисъл лесбийките сме малцинство, но само при условие, че говорим единствено за лесбийки. Пак по наши данни твърдо хетеросексуалните жени са не-повече от 5%. Което автоматично по същата логика ги прави и тях „малцинство“. Над 30% са бисексуалните жени, около 40% са сексуално експериментиращите в еднополовите взаимоотношения дами, и останалите проценти са любопитните. Тук разбира се говорим само за сексуално и емоционално зрелите жени. Тези наши заключения обясняват и втория аспект от който ние разглеждаме въпроса с „интеграцията“ на лесбийките и бисексуалните жени в България. А именно, че дори и да приемем, че сме обособена група, то ние в никакъв случай не сме малцинствена такава, защото даже нашите заключения да са само наполовина верни, това би родило въпроса „Къде да се интегрираме?“

Третия аспект, на който всъщност ще се облегнем за да разясним нашата позиция относно „интеграцията“, приема че има и „какво“ и „къде“ да се „интегрира“ и трябва да решим вече „кои“ да се „интегрират“, „как“ да се „интегрират“ и в „каква посока да се „интегрират“.

Веднага тук трябва да изключим от списъка за „интеграция“ любопитните и експериментиращите дами, както и огромната част от бисексуалните жени. Те – както сигурна съм никой не се съмнява – са си „интегрирани“ и без това и нямат нужда от интеграция в посока хетеросексуалното общество. Ако от нещо имат нужда, то това е „интеграция“ в обратна посока – към лесбийките.

Нека първо накратко се спрем на този въпрос. Според нас бисексуалните момичета са неразделна част от нашата общност. Разбира се тук говорим за бисексуалността като сексуална ориентация, а не като сексуално поведение, водещо до паралелни вързки с мъж и жена или съжителство в тройка. Много често лесбийките игнорират бисексуалните жени, при това имат сериозни аргументи, както сериозни аргументи имат и бисексуалните против тази изолираност, която често срещат от страна на лесбийките. Но тук не тези аргументи искаме да разглеждаме, а убеждението ни, че една от посоките за интеграция е бисексуалните жени към лесбийките. Защото тези бисексуални момичета в огромната си част не са политамни и не се опитват да прилъжат дама за тройка с гаджето им – мъж, а са също толкова способни силно да се влюбят и горещо да обичат друга жена. И поне докато тяхната бисексуалност съществува само като ориентация, но не и като поведение, те по нищо не се различават в начина си на живот от нас и техните проблеми са същите като тези на лесбийките. Далеч по-склонни на полигамия и търсещи най-често само сексуални отношения са сексуално експериментиращите жени. Но много често при правилен подход и отношение към тях, интереса им не се ограничава само до сексуалната част и те преоткриват в нашите среди една близка до тях общност. Оставайки си с различни от нашите сексуални интереси, те са близки до нас с това, че за тях няма нищо нередно сексуални и емоционални отношения между две жени, а всичко останало също им е близко, понеже сме от един пол. Любопитните дами нямат дори и сексуални интереси към нас. На тях по-скоро им е любопитен нашия начин на живот, нашите виждания, интереси, терзания, мечти и т.н. Те се интересуват от нашите дейности и често пъти са скрлонни да ни подкрепят много сериозно и ангажирано в дейности, които не са свързани със сексуалната част на нашата същност.
Всички тези жени – бисексуалните, любопитните и сексуално експериментиращите – трябва да не бъдат отхвърляни априори от нашата общност. Допускайки ги сред нас… или казано по друг начин – интегрирайки ги сред нас – ние до голяма степен ще интегрираме и себе си като лесбийки в една огромна като численост маса от жени, като така те ще ни опознаят и преоткрият като техни сестри. Изолацията на която се подлагаме съзнателно странейки от тези жени има голяма заслуга за това днес да говорим за нужда от интеграция на лесбийките в обществото.

Втората крачка за лесбийките по пътя към интеграцията е излизането на нашата общност на светло. За нас comming out-а е самото същество на интеграцията. Излизане от самоизолацията на която сме се подложили, разкривайки своята сексуалност и емоционалност, ние ще можем вече да се впишем не само в обществото, но и в семейството, работната или учебната среда, приятелската си среда и ще можем напълно да реализираме и изразим своите личностни качества в една нормална, отворена и приятелска атмосфера. И обратно – оставяйки се в една скрита, потайна и много затворена среда от чисто лесбийски приятелски кръг, ограничаване до чисто тематични заведения и свеждане на своите интереси до изразяване в чисто лесбийски затворен кръг хора, ние бихме се обрекли на самоизолаия и нищо и никъде не би могло да ни „интегрира“

Нашата позиция

Под интеграция ние разбираме:
1 – comming out пред обществото и извеждане на лесбийката от среда, която е затворена и ограничена само до сексуално обособени групи, където сексуалната ориентация е единствен белег за приемане и принадлежност.
2 – привличане на хетеросексуални жени (а и мъже в някои изолирани случаи) към нашите дейности, които да представят наше друго лице пред хората с различна от нашата сексуалност, и което да покаже, че не сексуалното е смисъла на нашия живот.
3 – приемане от наша страна на различието в другите хора – най-вече бисексуалните, по и хетеросексуалните и любопитните… при които проблем се явява, че са потенциален сексуален обект за лесбийката.

Кои трябва да се интегрират?
Всички! Не само ние сред другите, но и другите сред нас.

В каква посока трябва да се интегрират?

Интеграцията е двупосочна улица. Също както за да има приятелство е необходимо и двамата човека да са приятели един на друг, така и интеграцията не бива да е едностранна, защото едностранността я прави невъзможна. Трябва да се интегрират колкото се може повече хора в двете посоки, като тук изрично се отбелязва, че не говорим за обезличаване на емоционалните и физически влечения на хората и стремеж към тяхна промяна от каквото й да е естество, а социална, културна, спортна, и всякаква друга като дейности интеграция, когато хора с различна сексуалност и емоционалност вършат рамо до рамо една и съща дейност.

Как да стане това?

1 – Чрез провеждане на дейности като спорт, култура, изкуства, социална и благотворителна дейности и прочие подобни, които да съберат интересите на хора с различна сексуална ориентация и в провеждането на които дейности сексуалната ориентация няма отношение.
2 – Като към горните дейности да се привличат колкото се може повече и по широк кръг хора извън нашата общност, за да започнат да гледат на нас не като на лесбийки, а като на жени.
3 – Като все повече показваме положителни примери на comming out и на дружелюбна реакция на обществото. Като работим за промяна на отношението на медиите и институциите и като оказваме персонална подкрепа на всяко момиче, което се обърне за съвет към нас.

Разбира се съзнаваме, че този въпрос е много разтеглив и спорен, че аргументи и …

Възрастова граница за съгласие за секс – позиция

0 commentsПозиции

suglasie

Българското законодателство в близкото минало съдържаше дискриминационни текстове, които поставяха хомосексуалните хора в неравностойно положение. Един от тях беше текста, в който се определяше възрастовата граница за даване на съгласие за секс. За хетеросексуален секс тя беше 14 години, а за хомосексуален секс беше 16 години. Под натиска на международната общност (Резолюцията А3-0028/94 на Европейския съюз за равни права на хомосексуалистите и лесбийките в Европейската общност – февруари 1994г.; Доклада “Рот” – 17 юли 1993 г.; Поправка към чл.13 от Амстердамския Договор от 1997 г. за борба с дискриминацията на базата на сексуалната ориентация; Препоръката на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа относно правото на убежище и емиграция на лесбийките и хомосексуалистите в държавите, членки на Съвета на Европа – 25 февруари 2000 г.;Възрастова граница за даване на съгласие за секс – позиция параграф 9 на резолюцията на Европейския парламент за България (A5- 0258/2001), приета на 05-ти Септември 2001г. който „обръща внимание на българското правителство да премахне текстовете от наказателния кодекс, които са дискриминационни срещу хомосексуалните мъже и жените – лесбийки; параграф 158 на резолюция на Европейския Парламент относно разшряването на ЕС (A5-0190/2002) приета на 13-ти Юни 2002г.) и според мждународните спогодби, подписани от България, (Глава 13 от Договора на Европейската общност изисква съответните действия в борбата срещу дискриминацията, а Глава 21 от Европейската харта за основните права на човека съдържа забрана на дискриминацията, като и в двете са включени хората със специфична сексуална ориентация. Също така според политическите критерии от Копенхаген за членство в Европейската общност от страните кандидатки се изисква да гарантират човешките права, които включват еднакво третиране на всички хора, включетилно тези със специфична сексуална ориентация.) законодателството ни трябваше да се промени, като границата за даване на съгласие за секс да се изравни за хомосексуалния и за хетеросексуалния секс.

Това стана факт, но за всеобщо учудване вместо тази граница да се уеднакви на 16 години, депутатите решиха тя да се уеднакви на 14 години. Тъй като педофилията е непознато явление сред лесбийките, в началото ние само сеsuglasie зачудихме, без да реагираме. Но очудването ни премина във възмущение, когато стожери на хомофобията публикуваха статия изразяваща тяхното възмущение със заглавие „Свежа плът за хомосексуалистите“. Никой от тях дори за миг не се замисли, че границата за даване на съгласие за секс е изравнена на 14 години от един 240 членен парламент, в който хетеросексуалните депутати са поне 15 пъти повече. Упрека, че лобито на хомосексуалните си е гласувало свежа плът за нас звучи перверзно и умилително наивно. Истината е не, че хомосексуалните са си осигурили свежа плът, а че хетеросексуалните депутати не се лишиха от свежата плът и вместо да се лишат, предпочетоха да я поделят.

Никой не поиска нашето мнение, от организацията защитаваща правата на хомосексуалистите по това време – си замълчаха, затова ние искаме сега – макар и посфактум да изразим официално нашата позиция по този въпрос:
„Каква трябва да бъде границата за даване на съгласие за секс?“

Нашата позиция

Границата за даване на съгласие за секс да се вдигне поне на 16 години. Като допълнение на това във възрастта между 16 и 18 (докато човек навърши пълнолетие) съгласие да не може да се дава пред пълнолетно лице (навършило 18 години).*** Настояваме и да се уточни в закона какво се разбира под „секс“ и да бъде упоменато, че става дума за вагинален, анален и орален секс.

Нашите аргументи

Ние не търсим популизъм. Разбира се съзнаваме напълно, че за любовта няма възрастови граници. Но нека не бъркаме секса с любовта. Емоционалното с физическото. Духовното с телесното. Ние не отричаме, че любов може да има и в различни възрастови граници, но мислим, че ако наистина има любов между двама човека, то те ще могат да почакат да се достигне пълна зрелост и от двамата, за да могат да пристъпят към сексуални отношения. Сексуалните отношения освен любов са и отговорност. Следствие на сексуални отношения могат да бъдат забременяване или венерически болести, които да се отразят пагубно върху един все още развиващ се женски организъм, и върху една все още неукрепнала женска психика.

Годините между 14 и 18 са години, в които младото момиче получава своето сексуално възпитание, когато организма му преминава от момичешки в женски и когато емоционалното състояние на момичета прескача пуберитета и преминава в зрелостта. Психически момичетата лесно могат да попаднат под зависимост на една силна пълнолетна личност и да се окажат лесно манипулируеми, като с това могат да бъдат употребени за нечисти цели: порнография, проституция, сектантство и др.

Може да се стигне до нежелана бременност, при която, ако не се прекъсне, младото момиче съвсем неподготвено да се наложи да бъде майка или да изостави детето си.

Физически младия организъм, който все още се развива, може да бъде сериозно стресиран от вероятен аборт или от последиците на една венерическа болест.

Емоционалните последици от тези възможности могат да бъдат пагубни за личността на тези момичета и да доведат до сериозни емоционални сътресения и отражения.

До нашите уши достигна информация, че се създава парламентарно лоби, което се стреми към промени на тази възрастова граница. Ние изрично заявяваме нашата подкрепа за вдигане на възрастовата граница за даване на съгласие за секс, като разбира се настояваме тази възрастова граница да остане еднаква и за хомосексуалните и за хетеросексуалните отношения.

Ние отправяме искане към парламентаристите в България да уточнят какво означава „секс“ и да включат в ограничението и даване на съгласие за орален и анален секс, което също ще подкрепим.

Настояваме и лице ненавършило пълнолетие, да не може да дава съгласие за секс пред пълнолетно лице.

В допълнение:

Смятаме, че е крайно време младите хора да започнат да получават пълно сексуално възпитание в училищата и настояваме в часовете по сексуално възпитание те да бъдат запознавани и с хомосексуалните, наравно с хетеросексуалните отношения между хората. Убедени сме, че това ще допринесе много за правилното израстване на младия човек, за разчупване на стереотипите, насаждащи хомофобия и за отношението към тези, които са хомосексуални.

България само след две години ще стане член на голямото европейско семейство. Ние сме убедени, че заслужаваме да бъдем приети като равни от другите, като разбира се запазим своята идентичност на българи. Но преди да искаме да бъдем равни с другите, ние трябва да се научим да бъдем равни помежду си и да приемаме равнопоставено различията между нас.