Категория: Позиции

На източният (ЛГТБ) фронт – нищо ново!

0 commentsПозиции

Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в развиващите се страни. Ентусиазирани от „Джемини“ установяват контакт със „СОС“ и ги молят за съдействие да бъдат включени към подобен проект. От „СОС“ изпращат „изследователска мисия“, която трябва да провери обстановката в България, да се запознае с „Джемини“ и да уточни какво искат от „Джемини“ да има в проекта. Дискусиите са многократни и дълги, като в тях и в изготвянето на цялостната идея за проекта участват Николай Георгиев, Генко Генков, Ивайло Георгиев и Моника Писанкънева.

Първоначалните искания на „Джемини“ са: финансиране за организационно укрепване, създаване на „безопасна територия“ – така наречените safe house, офис на организацията, библиотека, създаване на регионални структури, издаване и разпространение на бюлетин, организиране на групи за подкрепа, организиране на публични събития от рода на обучителни семинари и други. Подготовката за този проект продължава около две години и междувременно Николай Георгиев, Ивайло Георгиев и Николай Войсков заминават за Америка, където се установяват за постоянно. Тук като единствен представител на „Джемини“ остава Генко Генков, който притиснат от обстоятелствата представя пред „СОС“ доброволката Моника Писанкънева като член на УС на „Джемини“ без тя да е била такава, според свидетелствата на самата Моника Писанкънева. Двамата успяват да наберат членска маса, не много активна, но достатъчна. Генко Генков и Моника Писанкънева (която впрочем не е непозната за холандците, тъй като е завършила Gender Studies в Амстердам и има публикации в Холандия), успяват да ги убедят, че в „Джемини“ има потенциал и от „СОС“ включват организацията в така наречения Балкански Триъгълен Проект, според който на „Джемини“ се отпуска финансиране от около 320 000 (триста и двадесет хиляди) холандски гулдена**** за тригодишен период. Парите са отпуснати по програмата МАTRA на холандското външно министерство, като се дават от NOVIB, а „COC Netherlands“ се явява страна по проекта и гарант за неговото успешно изпълнение.

Проекта съдържа краткосрочни и дългосрочни цели и в частите му касаещи „Джемини“ четем следното:

Дългосрочни цели:
1. Развитие на гражданско общество чрез създаване на застъпническа организация за защита правата на лесбийките и гей мъжете в България
2. Осигуряване на психологическа подкрепа и консултиране на хомосексуалните хора с психологически нужди
3. Създаване на „safe house“ за лесбийки и гей мъже в България, където те да могат да се събират и да дискутират проблеми, които имат отражение върху живота им.
4. Образоване на обществеността относно хомосексуализма, предоставяне на вярна информация за хомосексуалността, както и подобряване на комуникацията между „Джемини“ и гей и лесбийската общност в България
5. Повишаване на нивото на публикациите и аудио-визуалното отразяване за начина на живот на лесбийките и гей мъжете, културата, движението за еманципация, и да се документира историята на гей и лесбийското движението (или накратко – образоване с цел подобряване живота на общността)

Краткосрочни цели (задачи към проекта само за „Джемини“)

1. Да се утвърди силна, професионална и демократична „Джемини“ като застъпническа организация на лесбийки и гей мъже. Това включва налагането на определени принципи в организационната работа, основно в полето на вътрешната и външната комуникация и развитието в стратегически план, който да послужи за политическите цели на „Джемини“. „Джемини“ има за цел да се развие като демократична организация, която да бъде призната като такава от българските гей и лесбийски общности, а също така от медийното и гражданското общество

2. Да се създадат групи за (само)подкрепа за гей мъже и лесбийки, който да позволяват на участниците да обсъждат лични проблеми, да изградят позитивно отношение към себе си и да имат по-здравословно личностно развитие.

3. Да се организират редовни социално-културни дейности, които да бъдат популяризирани в месечната програма на организацията

4. Да издават ежемесечен бюлетин, който да бъде разпространяван широко в гей и лесбийската обкщност, в прес-агенциите и в гражданското общество

5. Да се създаде библиотека и документационен център, специалицирани по гей и лесбийски проблеми. Проекта предвижда документиране и архивиране на статии и материали за „Джемини“ и за начина, по който хомосексуалността се представя в българските медии и други международни публикации.

За ментор на тези цели на „Джемини“ и дейностите, чрез които трябва да бъдат постигнати, е определена руманската ACCEPT, една от трите страни по Балканския триъгълен проект, която поема следните задължения:
„Да обучава и подпомага „Джемини“ по различни начини в изгтраждането на професионален екип.“

За постигането на горните цели, според проекта отпуснатата сума от около 300 000 ДМ (или около 150 000 евро) се разпределят по пера както следва:

За наем на офис: 800 DM максимум месечно (28 800 DM максимум за 3 годишния период)
За офис оборудване: 23 546 DM за 3 годишния период
За оперативни разходи: 84 475 DM за 3 годишния период
За staff (платен персонал в офиса): 43 243 DM за 3 годишния период (тази сума се увеличава с 20% инфлация годишно според проекта)
За групи за подкрепа и safe house: 21 235 DM за 3 годишния период
За библиотека: 22 293 DM за 3 годишния период (като в тези пари влизат и такси за доставка, копиране и др.)
За издаване на месечен …

Еднополовите бракове в България – позиция

0 commentsПозиции

brakove

Въпроса около хомосексуалните бракове нашумя много в последно време. Смятаме, че е крайно време и за нас да разгледаме този въпрос от различните му страни и да изразим нашата позиция към края на 2004г.

Ситуацията по света

Всичко започна от Европа. Дания първа повлече крак, легализирайки отчасти еднополовите бракове, като още през 1989г. ги допуска с големи ограничения и много орязани юридически последици. Вълната в Европа се надига през Третото хилядолетие. От 1 април 2001 г, Холандия легализира еднополовите бракове, като им дава пълни юридически и социални права, равни с тези на разнополовите. Еднополовите бракове в България – позицияГерманците бързо ги последват, като също официално разрешават еднополовите бракове, които придобиват един много особен статут. Можеш да сключиш еднополов брак, но всичките права и последици от такъв брак свършват дотук – със сключването му. И нищо повече! Белгия също изравнява напълно еднополовите и разнополовите бракове от от 30 януари 2003 г. Норвегия, Исландия и Швеция допускат така наречените „регистрирани съвместни съжителства“ носещи доста юридически права на еднополовите двойки регистрирали такива съжителства, като в Швеция дори им позволяват да осиновяват деца. Швейцарския кантон Цюрих също разрешава така наречените граждански съюзи (civil unions), но на национално ниво няма по-нататъшно развитие. Много неясна е ситуацията във Франция, където с някакви подзаконови решения такива бракове също се допускат с много сериозни ограничения. Известни са два сключени през 2004г. еднополови брака, като единия от тях е обявен за невалиден. Във Великобритания през 2003 г. е внесен законопроект за граждански съюзи, почти идентични по права на брака, но все още се очаква разглеждането му. И в Ирландия се обсъжда защитата на правата на живеещи заедно партньори, независимо от пола им. Първи стъпки към узаконяване на еднополовите бракове прави и Испания, като в испанския Парламент е внесен идеен проект за законопроект в това отношение, който предвижда също като Холандия и Белгия, Испания да изравни напълно правата на еднополовите и разнополовите бракове.

Извън Европа положението не е чак толкова оптимистично. Канада е лидер в това отношение. А по всичко личи и в световен мащаб. Правата на еднополовите и разнополовите бракове в Канада са напълно изравнени в пет провинции:
– Онтарио (от 10 юни 2003 г.)
– Британска Колумбия (от 8 юли 2003 г.)
– Квебек (от 19 март 2004 г.)
– Юкон (от 14 юли 2004 г.)
– Манитоба (от 16 септември 2004 г.)

Очаква се много скоро този въпрос да бъде решен и на национално ниво. Канада отива дори по-далеч, давайки право и на еднополови двойки от други страни да посетят Канада и да сключат там законен граждански брак. Подробно обяснение как можете да направите това, прочетете.brakove

Преди Канада има проблясъци в тази посока още от 1999г., когато в Бразилия е приет закон, според който еднополовите бракове се изравняват с разнополовите, но това не довежда до никакво по-нататъшно реално развитие. През 2002г. Конституционният съд в ЮАР постановява, че е противоконституционно да бъде отказван брак на еднополовите двойки. С това ЮАР става първата и единствена досега страна в света, която защитава еднополовите бракове конституционно. Което за жалост остава само на книга. Една провинция в Австралия – Тасмания, разрешава съвместните съжителства, но австралийския Сенат побърза да забрани еднополовите бракове в „Закона за брака“ на Австралия, като отказа да признава и еднополовите бракове сключени в други държави. В Америка от май 2004 г. в щата Масачузетс са разрешени еднополовите бракове, но само за жители на щата. Във Върмонт са разрешени гражданските съюзи (civil unions), но това е всичко за цяла Америка. Кметове в Калифорния възстанаха срещу забраните и обявиха, че ще бракосъчетаят всички еднополови двойки, които имат желание. Малко по-късно Върховния съд на Калифорния забранява тази практикя и отменя над 4000 еднополови брака. В 37 щата е в сила „Акт за защита на брака“, който забранява еднополовите бракове. В други щати подобен акт очаква разглеждане. 3 щата (AK, NE, NV) са нанесли поправки на щатските си конституции за забрана на еднополовите бракове. 4 щата (MD, OR, WI, WY) имат закони за брака, които специално забраняват еднополовите бракове. 5 щата (CT, NJ, NM, NY, RI) и DC нямат изрична забрана на еднополовите бракове, но нямат и разрешителни закони.

Това е положението по света. То обаче извади на дневен ред въпроса за еднополовите бракове и в нашата страна. Повдигна се полемика дали и защо са необходими те?

Еднополовите бракове и последствията от тях.

Три са нещата, които се изтъкват в защита на еднополовите бракове:
Първото е моралния ефект от брака. Възможноста двойката да заяви своята любов и своята обвързаност, възможноста да я декларира и запечата с ангажиращи подписи пред Обществото.
Второто е социалния ефект. Правото на една еднополова двойка да бъде призната и третирана като равна с разнополовите, да се ползва от същите права и да има същите задължения.
Третото е юридическите и правни последици от брака.
Има много неуредени въпроси в съжителството на една двойка (независимо дали тя е еднополова или разнополова) и тези въпроси трябва да се решат по един или друг начин от законите на нашата страна. Брака е един от пътищата по които те могат да бъдат решени.

Без по никакъв начин да подценяваме значимостта на първите две точки за голяма част от нас, ние ще си позволим да не наблягаме на категории като морал, равнопоставеност, право на щастие за всеки човек и прочие… Те са важни, но не могат по никакъв начин да бъдат причина толкова много и толкова спешно ние да се нуждаем от орегулиране на настоящето и бъдещето на еднополовите двойки. Първите две точки за нас са преди всичко въпрос на съзряване на обществото като цяло, осъзнаване на европейските ценности за равенство и права, въпрос на интеграция, на опознаване на спецификата на еднополовите отношения и припознаването на хомосексуалните хора от цялото ни общество като равни на всички други граждани на нашата страна. Съзнаваме, че това до голяма степен се нуждае от време и не на последно място зависи от нас самите и начина по който ние представяме пред обществото еднополовите двойки.

Това, което е много съществено и което могат да ни донесат браковете, се съдържа в третата точка. Юридическите и правни последици от брака:
– Правото на общо имущество!
– Правото на наследство!
– Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение
или постъпване в болнично заведение!
– Правото на настойничестно над децата на партньорката ни
– Правото да не даваме показания против партньорката ни
– Право на помощи, ако в едно домакинство работи само едната, а другата е безработна и
няма доходи, а доходите на човек от семейството са под изискуемия минимум.
– Право на пенсия или получаване на застраховки при смърт на едната от двойката.
– Други, по-незначителни правни и юридически последици.
– Очаквани в бъдеще правни и юридически последици.

Правото на общо имущество

Това е много проблемен момент във взаимоотношенията на всяка двойка – еднополова или разнополова, която съжителства без сключен официален брак. Живеейки в едно домакинство продължително време, двойката съвместно печели доходи, пести пари и придобива имущество. Апартамент, лек автомобил, обзавеждане, битова техника… това са все неща, които придобивайки ги, двойката без да има официално сключен граждански брак, не може да има общи права над това имущество. Само една от двойката по документи е собственичка на материалните придобивки и при евентуална раздяла проблемите с общото имуществото са неразрешими, като често пъти едната остава излъгана. Което пречи на създаване в переспектива на истински дом от двойката.

Правото на наследство

Това е въпрос, който е тясно свързан с този за общото имущество. При евентуална смърт на едната от партньорките поради болест, инцидент или друга причина, нейната партньорка няма права над имуществото, което е придобито с общи средства но по документи се води на починалата партньорка. Преживялата партньорката си, няма никакви наследствени права, дори и приживе да е било оставено завещание в нейна полза.

Завещанието в България по никакъв начин не може да нарушава интересите на преките наследници на починал човек. Често пъти това може да е причина една лесбийка да остане без дом, без кола и/или без имущество. Или пък без общия бизнес. Също така евентуално без авторски права и други наследствени права.

Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение или постъпване в болнично заведение

Изключително важно право! Не само от юридическа и правна, но най-вече от човешка гледна точка. Не е допустимо при инцидент на партньорка с която си живяла години, да не ти позволят да я посетиш в болница и да не ти дават информация за нейното състояние и нейните шансове, Еднополовите бракове в България – позициязащото юридически ти си чужд …

Осиновяванията от женски двойки – позиция

0 commentsПозиции

osinoviavania

Много сложно стоят нещата с осиновяванията на деца от еднополови семейства. Като цяло това е един много болезнен въпрос за всички хора и засяга изконни човешки ценности, една от които се явява родителството. Повечето хора желаят да отгледат дете. В огромната си част те желаят това да бъде тяхно дете, носител на техните гени и тяхната кръв. Тези които по една или друга причина не могат да имат свое собствено, в немалка част от случаите желаят да си осиновят детенце, което да възпитат, да обградят с грижи и да изпълнят със смисъл своя и неговия живот. Не са малко и случаите, когато хора имащи свои деца, понякога и няколко, също осиновяват дете, Осиновяванията от еднополови женски двойки – позициякоето гледат наравно със своите родни и което възпитават и отглеждат с не по-малка любов. Така те изпълняват своя човешки дълг двукратно, като освен че отглеждат свое собствено дете, те спасяват и един друг човешки живот, като го изпълват със съдържание и дават на осиновеното дете равни възможности и равен старт в и без това нелекото ни съществуване.

Нашето лично убеждение е, че за да осиновиш дете се изисква в много по-голяма степен чувство на отговорност и дълг, на любов към децата и наличие на силна морална и личностна ценностна система. Най-вече защото осиновяващия не е длъжен да вземе и отгледа осиновено дете, за разлика от собственото, което просто се появява и човек се изправя пред една действителност с която няма как да не се съобрази. Разбира се изключвайки случаите, когато хора бягат дори от тази своя човешка отговорност. В България към 2004г. по официални данни има над 30 000 деца в домовете за деца лишени от родителски грижи. Повечето от тях имат родители, които просто нямат време и желание да се грижат за малчуганите и са ги повeрили на грижата на държавата. Но част от тези изоставени деца са с неизвестни родители или родители отказали се напълно от тях и те със сигурност всеки ден очакват да се появят хора, които да могат да нарекат свои родители и които да ги отведат в техен собствен дом.

osinoviavaniaХомосексуалните хора не са в никаква степен по-различни от хетеросексуалните. Това в кого се влюбваш и с човек от кой пол споделяш живота си и дома си, не те прави в ни най-малка степен неспособен или опасен за едно дете повече, отколкото всички други хора. Любовта към това дете ще е също толкова слаба или силна, отношението към това дете ще е също толкова отговорно или безотговорно, грижата за него ще е също толкова пълноценна или непълноценна, както ако човека който го отглежда е привлечен емоционално и физически от срещуположния пол, вместо от своя собствен. Сигурни сме, че сексуалното и емоционално привличане на един човек не играе никаква роля и не оказва никакво влияние върху стойностите на този човек като родител.

В този смисъл ние сме убедени, че еднополовите двойки могат със същия успех да осиновят дете, за което пълноценно да се грижат, което да възпитат успешно и което дете да израстне край тях като достоен човек, както разнополовите двойки. И не виждаме никаква опасност за това дете и за неговото бъдеще. Поне не такава опасност, която да е породена от еднополовостта на осиновяващата двойка. Разбира се ние напълно осъзнаваме и уважаваме притесненията на някои хора, които се безпокоят за бъдещото психическо развитие на осиновено от еднополова двойка дете. Ние не можем да гарантираме, че еднополово семейство осиновило дете ще се грижи успешно за него, но такава гаранция не може да се даде и за разнополови осиновители, защото всичко зависи от индивидуалните личностни качества и от възможностите на осиновяващите.

Ние твърдим че процентно, осиновени деца от еднополово семейство ще се развиват също така успешно както и деца осиновени от разнополово семейство. Че живота на дете в еднополово семейство по никакъв начин не може да се отрази на неговата психика по-лошо, отколкото примерно на дете с разнополови родители, при които обаче има проблеми в отношенията дължащи се на домашно насилие, злоупотреба с алкохол, деспотизъм, изневери, разводи или друго… Твардим, че сексуалността на това дете не зависи от вида на семейството в което расте повече, от примерно средата в която учи или играе. Твърдим, че прятелчетата му няма да му се подиграват повече, отколкото ако е нисичко, пълничко или носи очила. И най-важното което твърдим е, че това дете ще бъде многократно по-щастливо в свой дом и със свое семейство, отколкото в дом за деца лишени от родителски грижи и изправено пред алтернативата да се справя съвсем само в живота.

Разбира се ние знаем и за аргумента, че едно дете трябва да има мъжки и женски модел за подражание пред себе си и че в израстването на едно дете не е добре да липсва нито бащата, нито майката. На този аргумент ние можем да отговорим, че много деца растът без бащи. Над 240 000 са самотните майки в България по официални данни и голяма част от тях са родили детето си от неизвестен баща. В една или друга степен всяко от тези деца расте лишено от модела на бащата, (или – което е още по-лошо – с негативен модел на баща) и въпреки това в огромната си част стават много свестни, възпитани, способни и отговорни хора. Освен това, когато говорим за осиновявания, става дума за деца изоставени от родителите си. Ние не казваме, че ще отнемаме дете от семейство с майка и баща и ще го даваме на семейство от две майки примерно. Тук не това е алтернативата. Алтернативата е това дете да бъде лишено изобщо от родителски грижи. И пред тази артернатива ни се струва, че всички рискове са оправдани. Рискове, които държим да отбележим, че съществуват и при осиновяване на дете от разнополови родители.

За съжаление много малко са нещата на които можем да се опрем, за да защитим убедително, доказателствено и аргументирано тези наши твърдения, но пък от друга страна малко са и нещата на които могат да се опрат хората, защитаващи обратната теза.

В световната практика много малко държави са позволили да се осиновяват деца от еднополови родители. Холандия е държавата, която даде такива права на своите граждани и през периода в който това е разрешено са правени няколко изследвания върху тези деца, които изследвания до едно говорят в полза на нашата теза. Заключенията са, че децата отгледани в еднополови семейства не се различават в своето умствено, интелектуално и физическо развитие от децата растящи в разнополови семейства. Тези деца стават също толкова често хомосексуални, колкото децата расли с разнополови родители. Те развиват комплекси и психически отклонения също толкова често, колкото децата отглеждани в разнополови семейства. И много още неща, твърдящи до едно, че разлика като цяло в психическото и физическото развитие и живота на деца отглеждани в еднополови семейства и деца отглеждани в разнополови – НЯМА!

Много наблюдения има също така и върху деца, отгледани от две жени. Примерно майка и баба, или майка и леля, като следствие на решение на жена да роди дете от неизвестен баща или майка, която е била изоставена напълно от бащата на детето. И в развитието на тези деца не се наблюдават отклонения от средната норма, надвишаващи отклоненията при деца отгледани от двама разнополови родители в здраво семейство.

Нашата позиция относно осиновяванията!

На първо място тук ще отбележим, че ние (лесбийките и бисексуалните жени) сме жени. Като жени ние биологично имаме възможност да си родим свое собствено дете и никой не може да ни спре, забрани или ограничи да отгледаме това дете в еднополово семейство, макар и неофициално. Това се е случвало от хилядолетия насам, случва се сега и ще продължава да се случва в бъдеще.

От тази основа ние можем спокойно да заявим, че проблема с осиновяванията на деца от еднополови двойки не ни притеснява особено. Дали официално ще се реши или не, на нас като жени (с каквато и сексуалност да сме) не ни е чак толкова съществен проблем.

На този етап нашите искания обаче са в малко по-друга посока. А именно да се разреши осиновяване, настойничество или попечителство върху детето на нашата партньорка, при наличие на съгласие от известните законни биологичните родители на това дете. Да се разреши за всички!

Защо ни е нужно това?

Това не е специално искане, нито специално право! Това е необходимост, която може да реши много от съществуващите в момента проблеми не само пред еднополова женска двойка, но и пред разнополови двойки съжителстващи без официален брак, от които единия партньор има свое дете.

Както казах, ние си раждаме деца. Било зачевайки по естествен път, било инвитро, при нас като …

Петльов ден – 2-ри февруари

0 commentsПозиции

cock

„Петльов ден. Обредна трапеза: Сварен цял петел, обредни краваи (или пита)
Петловден, Петеларовден празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните Петльов ден – 2-ри февруариврати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос“

На нас така и не ни става ясно какво общо има този ден с хомосексуалните мъже. Защо се смята за празник на хомосексуалистите в България, защо мъжете си подаряват гевречета, защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до едно са на гърба на гейовете.

Предполагаме, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете. Наскоро една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам съдим, че вече 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори и така да е обаче, ние не разбираме какво общо имат лесбийките и бисексуалните жени с Петльов ден? Можем само да гадаем какви асоциации са наложили битуването на това всеобщо прието мнение, че това може да е празник и на лесбийките и бисексуалните жени. Може би защото този нарочен хомосексуален празник, се отнася и към лесбийките и бисексуалните жени по презумпцията че и ние сме „обратни“? Не можем да си го обясним!

Нашето мнение

cockСпоред нас това не е празник на лесбийките и бисексуалните жени. Това дори не може да е празник на хомосексуалните и бисексуалните хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици. Ние не можем да се съгласим, че сме хора, които са за майтап за другите. Смятаме, че не ни е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на „горките обратни“.

Да, ние сме съгласни, че има нужда от ден в който хората със специфична сексуалност и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден за подигравка и майтап! Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.

В заключение ще призовем нашите симпатизантки – Нека Петльов ден си остане Петльов ден. Нека дори мъжете – щом имат чак толкова нужда от това – продължат да си правят бъзици и да си подаряват гевречета. Но нека ние не сме солидарни с идеята, че един такъв народен обичай, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с гейовете, има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Особено пък с лесбийките и бисексуалните жени. Тези гевречета най-малко подхождат на нас. По разбираеми причини.

Bg-lesbian – 03 януари 2005г.
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian – Всички права запазени