Разбира се това е валидно само за територията на България. Решили проблемите на българското ЛГТБ общество, близките контакти на младите активисти от „Джемини“ с политици, посланици и прочие политически лица, заразяват тези млади сърца с една позната на всички ни болест: Задграничните командировки!

Тук не можем да не признаем, че активистите от „Джемини“ постигат завидни международни успехи. Ще опитаме да ги отразим хронологично в рамките на тези 17 месеца, като само припомняме, че за всички тези пътувания се полагат пътни, дневни, храна, настаняване, понякога културни мероприятия и перо „други“. Предварително ще подчертаем, че за всички тези „дейности“ би трябвало да има някакви отчети с резултатите от тях, с приложимостта на наученото там в България, но на молбата ни да се запознаем с тези отчети ни беше отговорено по вече втръсналия ни начин: „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада… Смятаме, че на ЛГТБ общността и обществеността не следва да се предоставя половинчата информация и в името на коректността е наложително да изчакаме окончателното събиране и систематизиране на данните.“

Да ги изброим с наличната информация от отчета за дейността на „Джемини“

1 – Тимишоара – Румъния – четиридневна работна среща през март 2003 г. на тема Хомофобията в Югоизточна Европа, организирана от „Център за Демокрация за Европейския регион“ Резултатите от тази работна среща според „Джемини“ е: „срещи с други НПО, открити възможности за обща работа и формирането на интерактивна мрежа за обмяна на информация и опит.“

2 – Охрид – Македония – през май 2003 – трима представители участват в обучение за превенция на СПИН (отново СПИН, но не може да не отбележим, че съобразявайки се с дейността на „Джемини“ в България, това очевидно е била най-полезната за организацията командировка)

3 – Будапеща – Унгария – двудневна конференция през юни 2003г. на тема „Граждански диалог и социална политика в новия Европейски съюз“. Ползата според „Джемини“ е в „Развитието на капацитета на НПО в присъединяващите се към ЕС страни и предоставянето им на възможност да увеличат своята мрежа“

4 – Хамбург – Германия – Проучване на тема „Проституция на мъже по интернет“, в края на Юни 2003г. „Джемини“ си задават официално в отчета, един „много съществен“ за ЛГТБ обществото в България въпрос: „Що е то мъжка проституция и има ли почва у нас?“ Начина по който „Джемини“ отчита тази конференция е поразителен, затова тук ще си позволим да го цитираме изцяло и да направим коментар:

„Проституцията на мъже по интернет“ – детайлно проучване, изготвено от БГО „Джемини“ – Хамбург
Що е то мъжка проституция и има ли почва у нас? Само нова мода или добър начин да се изкарат лесно пари е предлагането на секс услуги чрез интернет от мъже за мъже? Все още не може да се даде точен отговор на този въпрос, поради простата причина, че никой не е изследвал това явление в неговото многообразие и развитие. Развитието на техниката доведе до предизвикателства към провайдърите в областта на предлаганите услуги от мъже, предлагащи секс. От 90-те години интернет е разширяващ се пазар за мъже, предлагащи сексуални услуги срещу заплащане, например в ескорт сайтовете и в чатовете.

Първият опит да се изследва мъжката проституция, която се осъществи с помощта на интернет (в Европа, за да не се използва думата проституция е приет терминът male sex workers – преведено буквално мъже-сексуални работници) бе под формата на конференция в края на Юни в Хамбург, наречена „Internet conference on MSW/male sex workers/“ посветена на предлагането на платени сексуални услуги от мъже чрез Интернет. Участниците в нея обмениха опит … Read the rest

Това е в резюме проекта в тази му част, която касае „Джемини“. Парите по първия транш пристигат от Холандия по сметката на организацията през февруари 2001 г. и с това приключва началния период на „Джемини“. Приключва също така и Ерата на цветята, розите и носталгичната идилия от първите стъпки. Проекта и заложените в него дейности и цели, трябва да се изпълняват и постигат. Започва втория период от съществуването на организирано ЛГТБ общество в България и съответно на Организацията-майка „Джемини“

Средата: март 2001 г. – април 2004 г.
Джемини е готова да стартира своите дейности на деветата година от своето съществуване. Пари по сметката са постъпили, наема се офис и започва неговото оборудване. Започва и подготовка за новото Общо Събрание, на което трябва да се попълни Управителния Съвет на „Джемини“, което е насрочено за 9 септември 2001г. – или точно на деветия Рожден ден на организацията. На него кандидатурата на Моника Писанкънева е елегантно отклонена с обяснението, че хората просто не са я избрали. (истината според Моника е съвсем друга: Писанкънева си позволява да пише протестни писма до донорите от СОС, че не е държана в течение за постъпилите и разходвани средства по проекта, което й „изяжда“ главата)
В новия УС на Джемини вече фигурират седем човека, трима от които представляват организацията. Това са: Генко Генков – Преседател на УС, Десислава Петрова – зам. Председател на УС, Иван Владимиров – зам. Председател на УС, Трайко Стоилов, Радослав Луканов, Магдалина Генова и Илиян Костов – членове на УС. Приема се и нов Устав на „Джемини“, съобразен с новия тогава „Закон за юридическите лица с нестопанска цел“, като в него се указва, че организацията е в ЧАСТНА полза, и който устав е подписан от… точно 14 човека.
На официално запитване колко са били тогава членовете на „Джемини“, за да можем да преценим доколко е имало кворум на това ОС и доколко легитимни са били неговите решения, тъй като това не е отбелязано в Протокола на ОС, от „Джемини“ ни отговориха, че тази информация ще може да получим след – забележете – „завършването на доклада по изпълнението на Балканския Триъгълен Проект“ и е необходимо първо да се събере и систематизира информацията.
Дейността на организацията в последващия период тъне в мъгла. Плътна мъгла! Липсва какъвто и да било отчет за дейността на Джемини за това време – периода от ОС на 09.09 2001г. до извънредното ОС на 16.11.2002г. На запитване дали може да ни се предостави такъв отчет, от „Джемини“ ни отговориха същото: „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада…“
След усилени проучвания не можахме да намерим каквито и да било данни или свидетелства за каквато и да било дейност на „Джемини“ през този период. Щедро финансирани в продържение на повече от една година, „Джемини“ отварят и оборудват офис и това е всичко. Самият факт, че при запитване за това каква е била тяхната дейност през този период, се отговаря че в края на 2004-та г. все още „събират и обобщават“ тази информация и нямат готовност да я предоставят, говори достатъчно ясно.
През този период има само едно интересно и любопитно събитие около „Джемини“. Редовно Общо събрание, насрочено за 14 септември 2002 г. Няма никакви данни за това ОС. Няма и Протокол. Тук за отбелязване е и един факт, който се оказва любопитен в последствие. Това е подадена кандидатура за член на УС на „Джемини“ от Павлина Найденова. Доколкото ми е известно, поради процедурно нарушение това събрание не може да се проведе и ОС взима единственото решение да се … Read the rest

Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в … Read the rest