Гонорея (трипер)

Гонореята се причинява от бактерий наречен Neisseria Gonorrheae, като в много случаи се комбинира с хламидийна инфекция. Гонореята е отдавна позната венерическа болест. Причинителят е открит още през 1879г. от Алберт Найсер. Вирусат изисква специфични условия за своя растеж и размножаване. Извън човешкия организъм може де преживее едва няколко минути и то върху влажни повърхности. Благоприятна за развитието си среда намира най-вече във влагалището, маточната шийка, уретрата (през която се отича урината от пикочния мехур) и ректума (крайната част на дебелото черво, която се отваря в ануса).
Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 1-14 дни. Близо 50% от жените нямат оплаквания и изобщо не развиват симптомите на болестта. Подобно на хламидийната инфекция се различават горна и долна гонорея.
- Долна гонорея - инфекцията протича със засягане на маточната шийка (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). В острия стадий оплакванията са от парене и болка при уриниране, изтичане на мътна урина и обилно жълто-зелено течение. В редица случаи заболяването става хронично при което има минимално парене и оскъдно течение.
- Горна гонорея - от възпалителния процес са засегнати маточното тяло (ендометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). Оплакванията са съвсем различни и включват неясна, понякога остра болка ниско долу в корема, повишение на телесната температура, гадене, повръщане, гноевидно течение. Макар и по-рядко от хламидийната инфекция, гонореята също може да доведе до стерилитет, най-вече поради трайното увреждане на проходимостта на маточните тръби.
При засягане на гърлото (при орален контакт) възникват съответни възпалителни процеси - фарингит и тонзилит (ангина), които обикновено протичат без конкретни оплаквания.
При анален контакт се развива съответно проктит, чийто главни симптоми са локална болезненост и евентуално диарични изхождания.
Сигурна диагноза се поставя с микробиологично изследване на материал от уретрата, ректума, влагалището и маточната шийка.
Предаването става чрез контакт на лигавиците, най-често при полов акт. По този начин инфекцията може да навлезе в тялото през места различни от гениталиите, като например, ануса, фаринкса и очите, ако бактерията е влязла в контакт с някоя от тези области.
Ако не се реагира навреме на болестта има опасност бактерията да се разпростре към фалопиевите тръби на жените и да причини възпаление и стерилитет.
Възможно е бактерията да се пренесе в кръвообращението и да предизвика силна треска, артралгия и кожени обриви. В отделни случаи може да доведе до ослепяване.