Хламидиална инфекция

Хламидиалната инфекция се причинява от вътреклетъчен паразит наречен Chlamydia trachomatis. Предаването на хламиди между хора става чрез контакт на лигавиците, обикновено при полов акт. Освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб. Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 7- 21 дни, след което се изразява в течение от влагалището, кръвотечение между менструациите, парене или болка при уриниране, болки в корема, втрисане, съпроводено с гадене. Симптомите могат да изчезнат след няколко дни, в който случай инфекцията ще остане латентна дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, напр. заради други инфекции. Заразата с хламиди може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.Различават се долна и горна хламидиоза:
- Долна хламидиоза - инфекцията протича със засягане на маточната шийка (ендоцервицит) и уретрата (уретрит). Основните оплаквания са от появата на обикновено оскъдно течение, без характерни особености и парене, смъдене при уриниране (дизурия). В повечето случаи (до 85%) могат да липсват конкретни оплаквания.
- Горна хламидиоза - от възпалителния процес са засегнати се маточното тяло (ендометрит) и маточните тръби (ендосалпингит). Обикновено инфекцията протича тихо - възможна е неясна болка ниско долу в корема, по-обилни месечни кръвотечения или кървене извън тях.
Хламидия трахоматис сериозно уврежда маточните тръби, намалява тяхната подвижност и води до образуването на сраствания, като в крайна сметка предизвиква тежък стерилитет. Хламидиалната инфекция е една от водещите причини за стерилитет при жените. Хламидите могат да засегнат и очите и да причинят значително възпаление, включително временна слепота. Колкото по-често се заразява човек с хламиди, толкова повече се увеличава вероятността да се появят нежелани последствия. Майката също може да предаде хламидии на бебето си по време на раждането.
Поради особеностите на Хламидия трахоматис, която заема междинно място между бактериите и вирусите и за развитието си изисква наличието на жизнеспособни клетки е трудно директното поставяне на диагнозата чрез вземането на секрет за микробиологично изследване. Ето защо при съмнение за хламидиална инфекция обикновено се взема кръв за провеждане на т. нар. имунофлуоресцентно изследване. Лечението е трудно и в някои случаи продължително.