Любовта - болест или състояние на душата

Възвишените описания на любовта нерядко включват в себе си чисто медицински симптоми: любовна треска, безпричинен смях или безпричинна печал, често сърцебиене, секване на дъха, безсъница, загуба на апетит и т.н. Израза "болен съм от любов" се среща и в средновековните и у съвременните поети. И макар причинителя на любовта все още да не е открит, възможно е измененията, които съпровождат любовта да се определят като заболяване.

Преди три години във вестниците се промъкна съобщение за това, че на английски учен се е отдало да отдели вещество, което се отделя в организма в период на любовна треска. Тези вещества повишават общата възбудимост, дават силите, толкова необходими за бурен роман, понижават критиката към личните качества на обекта на обожание. Отделянето на тези вещества не трае дълго, което ограничава бурния роман до няколко седмици или месеци. След това концентрацията на веществото-чудо започва да се снижава, а заедно с това угасват и любовните чувства. Затова ако отделянето на любовните вещества е траело достатъчно дълго и на високо ниво, то това пуска изработката на друга субстанция, която се явява залог за дълга спокойна любов-уважение. Затова и последватата любов в една продължителна връзка е качествено различна, сравнено с първоначалната чувствена страст.

По-късни изследвания по отделянето на катехоламините в период на повишена физическа и психическа активност на практика съвпадат с пиковете и пониженията на натоварването. Катехоламините - това са биологически активни вещества, към които се отнася например адреналина и които управляват активността на организма както в екстремни ситуации, така и в обичайна спокойна обстановка. Те стимулират изработката на хормоните, усилват обмяната на веществата, повишават съпротивителните сили на организма.

Разбира се катехоламините не стимулират любовта. Те й дават само материална основа, без която са невъзможни дори страстните въздишки и съчиняването на любовни стихове и писма. Дългите безсънни нощи, безкрайните срещи, непрекъснатите телефонни разговори, накрая активната интимност - всичко това изисква повищено изразходване на енергия и най-важното обосновка на въпроса: "Защо правя всичко това?!"

От друга страна, има и произхождаща опасност: прекалено активното отделяне на катехоламините може да доведе не само до "безумна" любов, но и до изтощение на изработката на активното вещество. Тогава любовта преминава в стадий на изтощаване: меланхолични мечтания без опит за сближение с обекта, безплодни страдания, отсъствие на интерес към живота и други подобни, обичайно женски преживявания с понижена енергия. Затова и затихващия роман понякога завършва не просто с раздяла, а с дълги нескончаеми стадии на полу-любов - полу-ненавист, когато вече двойката се е разделила, но няма сили даже и за тази крачка, без да се говори вече за продължение на любовта.

От гледна точка на описаната теория в най-добрия случай се намират жени, които постоянно са влюбени в някой или в нещо. Леко повишеното ниво на катехоламините им обезпечава стабилно добро настроение, активност, подвижност и физически и психически процеси. В същото време такива жени често биват неспособни да дълги и дълбоки отношения, тъй като организма, привикнал на това вторичните субстанции да не бъдат изработвани (една влюбеност бързо се сменя с друга) в края на краищата винаги ще блокира процеса след първия стадий. Затова след "острия" период на привичната влюбеност не се наблюдава период на преход към стадий на стабилни отношения.

Извода е парадоксален: по-добре да бъдеш щастлива с мярка. Добре е да бъдеш влюбена, това повишава общия тонус на организма, стимулира творчеството и работоспособноста. Но понякога трябва да преминеш и към по-стабилни отношения, затова нека в началото дойде голямата и светла любов за цял живот, а после вече на нейния фон може от време на време да се влюбваш и мечтаеш.