Силиконът

За “баща” на силиконовите гърди се смята американският хирург Тони Кронин. Според една история, превърнала се почти в легенда, идеята за използването на силикона за корекция на формата на гърдите, е възникнала по време на една от нощните му смени през зимата на 1961 г., когато той преливал на пациент донорска кръв. Държейки в ръката си торбичката с кръв, хирургът осъзнал, че по форма и обем тя силно напомня женската гърда.
След няколко месеца той имплантира примитивна “протеза на гърда”, представляваща силиконова торбичка с гел, на кучето си Есмералда. Експериментът преминава успешно и след година пластичните хирурзи започват да използват силикона за промяна на формата и обема на женските гърди.
Кратковременните резултати са толкова успешни, включително от психологична гледна точка, че през 70-те и 80-те години на такава операция се подлагат хиляди жени. Повечето от тях са доволни от новия си имидж, повишаващ увереността им в себе си, но постепенно в специализираната литература започват да се появяват съобщения за негативните последствия от имплантирането на силиконовите протези.
Констатира се, че след 8-10 години при много жени силиконовата обвивка се е разкъсала и съдържащият се в нея полутечен силиконов гел се е разтекъл по тъканите на жлезата. Причината за това разкъсване може да бъде всякакво невнимателно движение или докосване. Медицинският силикон се разпознава от имунната система като чуждо тяло и след разкъсването на имплантата той предизвиква възпаление, съпроводено с рязка болка и отоци, завършващо с деформация на млечната жлеза. Появили се и данни за това, че попадането на силикон в тъканите провокира развитието на злокачествени образувания не само на гърдата, но и на белите дробове, дори и в главния мозък.
Много страни, включително и САЩ през 1992 г., забраняват използването на медицинския силикон за пластика на млечните жлези. Единствената причина, поради която на хирурзите все още се разрешавало възстановяване на гърдите с помощта на силикон, били операциите по отстраняване на злокачествени образувания.
Въпреки забраната, “силиконовият бум” продължава да набира скорост, като неговият център се премества от САЩ в страните на Южна Америка, където броят на жените, на които е била направена операция за увеличаване размера на гърдите, нарастнал 4 пъти.
Нова революция в историята на силиконовите имплантанти става през 1999 г., когато Институтът по медицина в САЩ неочаквано за мнозина обявява всички данни за опасността от силиконовите протези за “недостатъчно обосновани”.
Установява се че употребата на силиконовите имплантанти не само не увеличава риска от развитието на рак на млечната жлеза, а дори се асоциира с намаляване на онкологичния риск. До този извод стигат датски учени под ръководството на Сорен Фриис (Soren Friis), след като в продължение на 30 години са наблюдавали жени със силиконови имплантанти.
В изследването са включени 2800 жени, на които за периода 1973- 1995 е направена операция за увеличаване на гърдите, при която са използвани силиконови имплантанти, а също така 1736 жени, на които не е правена операция. Установено е, че при жените със силиконов бюст ракът на гърдата се развива с 30% по-рядко от останалата група. Причината за тази закономерност не е обяснена засега, но се смята, че главна роля играят индивидуалните особености на жените, подложили се на тази операция. Обикновено това са слаби жени или такива, които са имали вече няколко бременности, а това са фактори, водещи до намаляване на риска от рак на гърдата. Изследователите подчертават, че вкарването на имплантанти не е фактор на риска за други онкологични заболявания, като единствено изключение е ракът на кожата. Връзката между него и силиконовите имплантанти обаче авторите на проучването обясняват с по-честия и продължителен престой на слънце.
По това време в продажба се появяват импланти, рекламирани като “свръхздрави”, защото са произведени от по-плътен силикон. Редица компании обявяват своите протези за безопасни. В крайна сметка и Американското управление за лекарствата и хранителните продукти (FDA) е принудено да преразгледа и в крайна сметка да премахне действащите ограничения.
Днес споровете за това дали силиконовите имплантанти са вредни или не продължават, а прогнозите за тяхната бъдеща съдба са все още противоречиви. Във всички случаи обаче приз последните няколко години силиконът отново става популярен в пластичната хирургия