Уча в училище, където сме  почти  само момичета. Имам съученичка, с която през първите  две години бяхме много  близки  приятелки. Знаех, че тя ме харесва. Знаех, че иска да бъде  интимна с мен, въпреки, че тя  никога не ми го е казвала направо. Но по това време за мен  беше нещо абсолютно немислимо, да  имам  интимна  връзка с друго момиче. Скоро обаче  започнах да  се  заглеждам  в нея, и да изпитвам интерес към нея, като към жена. И усетих,  че се влюбвам. Не можех да спра да мисля за нея. Мечтаех си как сме заедно... но сега вече  тя пък не ми  отговаряше  на  сигналите. Страхувам се, че ако и кажа  направо  истината тя  може да ме намрази, понеже чух, че е започнала да  излиза с момчета и изглежда интереса  й към жените е изчезнал. Продължавам да си намирам  най различни  поводи да привлека  вниманието й, дори се прегръщам  пред  нея  с  други  момичета  за  да  я  предизвикам, но  тя  не  реагира  по  никакъв  начин. Какво  да  направя? Как  да  я  спечеля? Или може би е  по-добре да се опитам да не мисля за нея?

В  трудна,  но  не  рядка  ситуация си.  Не  мисля,  че  ще  можеш  да  спреш  да  мислиш  за  нея просто така. Ако  опиташ  да  го  направиш,  това  ще  ти  струва  много  силно  нервно  напрежение, и емоционална принуда, а това не е добре  за  твоята  психика.  Не  бива и да  чувствуваш каквато и да било вина за това, че си я пренебрегнала преди.  Мисля, че ти трябва да уважиш  правото на съученичката си, да не предприема нищо, и да  не  откликва  на твоите  сигнали, дори и да си сигурна, че тя  всъщност те желае и харесва  много. Може пък тя да си  мисли  че  една  подобна  връзка  би  била  прекалено сложна, и  трудна за вас двете. Така  както го разказваш, ми се струва, че тя е под огромно психическо  напрежение.  Много  съчувствувам  на  тези  момичета,  които  опитвайки се да изглеждат  "нормални" в очите на другите, се опитват  да излизат и харесват момчета. От една страна  те  се  чувствуват  по-приети  в  една  среда,  която е общоприета  за  всички околни, но от  друга  страна  цената,  която  плащат  за  тази  фалшива  "нормалност",  им  струва огромно  напрежение,  и   неудовлетворение.  Така  че,  опитай  се  да  я  разбереш,  колкото  и  да  е  трудно за теб това. На твое  място бих я оставила  сама за известно време. И след това бих  привлякла  приятелството й отново, като не бих  показвала  другите си чувства. По-късно,  когато доверието между вас двете бъде възвърнато напълно, винаги можеш да й разкриеш  чувствата си. Друго,  което  можеш  да  направиш, е да й напишеш писмо. Не го изпращай,  а вземи един лист хартия, и на  него  опиши  всички  чувства  и мисли, които те вълнуват.  Нека тя го намери "случайно".  Зная, че ти е трудно. И ще ти бъде  трудно. Връзката  между  две  момичета (както впрочем  и между две момчета) дори  не  се  доближава  до  вероятноста  да  се приема естествено и  нормално от обществото. За това ще трябва  да си  носим  кръста на нашето различие, и да  се борим за нашето право на щастие в този живот. Може би някога ще дойде време, когато  хората  ще  могат  простичко  да се обичат един друг, без да  има значение кой какъв пол е.  Дотогава..."Нека Силата бъде с теб"!