Ева + Ева = ?

Кога (на колко години) и как (в каква ситуация) разбра, че не си хетеро? Това натъжи ли те, зарадва ли те, изплаши ли те, накара ли те да се замислиш по друг начин за бъдещето?
Никога не съм „разбирала”, че съм лесбийка. Човек не разбира какво НЕ е. Нито един хомосексуален човек не е имал миг, в който да е осъзнал, че не е хетеросексуален, така както нито един хетеросексуален човек не е преживял миг, в който да е осъзнал, че не е хомосексуален.
Осъзнаването на сексуалната ориентация не е моментно просветление, не е и обмислена стъпка. Това е вътрешен подтик и процес на осъзнаване на твоите чувства и отношението ти към твоя собствен пол. Често, когато ми задават подобен въпрос, ми се иска да попитам на свой ред: „А ти кога разбра, че не си хомосексуална?”
Разбира се в този процес при всяка хомосексуална или бисексуална жена има мигове, в които си задава въпроси и търси своите отговори. Като цяло различната сексуална ориентация плаши жените, които я носят, особено в началото. Кара ги да се чувстват неуверени, да се страхуват от бъдещето, да се колебаят накъде да поемат. 

Колко продължават най-дългите и колко – най-кратките ви връзки?
Продължителността на връзките при нас е като при всички хора. Най-кратките са еднократните връзки – тези, за по една вечер. Най-дългите... Зависи. Аз познавам двойка жени, които вече 38 години са заедно. Ще призная, обаче, че и еднократните връзки и дългогодишните, са две редки крайности. Най-вече дългогодишните. Твърде много странични фактори влияят на една връзка между две жени, твърде много препятствия има по пътя им, твърде много битки трябва да спечелят, за да останат заедно десетилетия. Особено като се има предвид, че доскоро една такава връзка се смяташе за криминално престъпление и се преследваше от закона.

Кое е по-трудно за една хомосексуална жена – да признае пред себе си, че е различна от повечето момичета наоколо или да го покаже пред приятели, родители, съученици, колеги?
Да признаеш пред себе си, че си лесбийка и да признаеш на другите, са две части от едно цяло. Второто е следствие на първото. Не е възможно да го изразиш пред другите, ако не си готова да го признаеш пред себе си. За да си готова да излезнеш с вдигнати очи пред близки, приятели, колеги, трябва първо да си в пълен комфорт със себе си. Самоприемането е най-важната стъпка пред всяка една жена с хомосексуална или бисексуална ориентация. И най-трудната, защото от нея зависят много-много неща.
Следващото по трудност е родителите, роднините и приятелите. Най-вече защото признанието ти ще бъде утежнено от товара на много минали прояви на недоверие и неискреност към тях или направо на откровени лъжи.

Казваш, че при жените става въпрос за хомоемоционалност, а не за хомосексуалност. Обясни го, моля те. Не е ли малко крайно такова разделение?
Смятам за пресилено да наричат лесбийките „хомосексуални”. Това поставя секса на определяща позиция в отношенията ни. Нека не забравяме, че лесбийките са преди всичко жени, а чак после лесбийки. И като всички жени и при нас секса не е водещото и определящото в контактите ни. Жената чувства привлеченост, харесва и обича със сърцето си. Емоционалната привлеченост е водещото и определящото за всяка жена. Секса – пак подчертавам, за всяка жена – е следствие от емоционалната привлеченост към друг човек, а не причина. Жените като цяло не следваме повика на вагината си, а повика на сърцето си. В този ред на мисли смятам, че особено за жените, не бива секса да е водещ в определението каква е нашата сексуалност. Ние не бива да бъдем наричани хетеросексуални, хомосексуални или бисексуални, а хетероемоционални, хомоемоционални и биемоционални. Много трудно е да изложа разумно цялата теория в толкова малко пространство.

Защо хомопарадът у нас не се състоя?
За себе си съм уверена, че няма да доживея хомопарад в България. Страхът от видимост, да не говорим пък за публичнност, така се е впил в душите на хомосексуалните българи и българки, че е станал част от тяхната същност. За българите е далеч по-важно какво ще си помислят хората за теб, какво ще си кажат, дали и с какъв пръст ще те посочат, отколкото свободата и правото да изразиш себе си. Ако сега направим парад, в него ще участваме десетина жени и двадесетина мъже. Разбира се сред сеирджиите ще има още хиляди хомосексуални, които наравно с другите ще се хилят, ще ни сочат с пръст, ще подхвърлят шеги, ще гледат дали няма да ни се случи нещо... да ни пребият или да ни накаже Господ с гръмотевица... Много тъжно е това, което казвам.

Какво още му куца на българското законодателство, за да се чувстват различните по-добре у нас?
Различните от кого? „Различни” е много спорна дума, отнесена към хомосексуалните. От наша гледна точка „различни” са хетеросексуалните. И обратни също. Всичко зависи от гледната точка. Аз предпочитам думата „алтернативни”. Както и да е.
Липсва закона за съвместните съжителства. Крайно наложително е да се уреди този въпрос. Юридически не само еднополовите двойки, но и много от разнополовите, които съжителстват без сключен официален брак, не са уредени от закона и не могат да ползват защитата му. Въпроси като наследственост, общо имущество, право на информация и на свиждане, семейно подоходно облагане, право на пенсия или получаване на застраховка, право на настойничество над децата на другия човек в двойката, са все неща, които създават много проблеми в една двойка без сключен официален брак. Изрично отбелязвам, че това е нужно не само за еднополовите двойки, но и за разнополовите, които са много повече като количество. Съвместните съжителства без сключен официален брак са един въпрос, който належащо трябва да се урегулира законово в България и това касае всички граждани, а не само тези с алтернативна сексуалност.
Липсва също така и някаква законова уредба за децата в тези двойки. Това особено много касае лесбийките, защото повечето от нас желаят да бъдат майки и стават майки. Много лесбийски двойки отглеждат деца и трябва да се помисли как тези деца да бъдат отглеждани в още по-добри условия и в пълно съответствие на закона. За да може да носят и двете партньорки еднаква отговорност за отглеждането и възпитанието на това дете, а не както е сега – права и отговорности да има само биологичната майка.

 (бел. Елия: Следват непубликуваните въпроси от интервюто)

Лесбийките никога ли не са изпитвали привличане към мъже? Случва ли се някой мъж да реагира болезнено на факта, че една лесбийка го отхвърля? А на случвало ли се е лесбийка да „сбърка” и да се влюби в хетероориентирана жена?
Лесбийките никога не изпитват сексуално или емоционално привличане към мъже. Иначе не биха били лесбийки, а бисексуални. Но това не означава, че лесбийките са мъжемразки или наранени от мъже или нещо друго. Мъжете са чудесни приятели, колеги, съседи... Но за лесбийката те не са емоционален или сексуален обект. В тази посока отношението ни към мъжете е същото, както на една хетеросексуална жена към нейният брат, баща или братовчед...
Повечето мъже приемат спокойно отхвърляне от лесбийка. Не го приемат лично, не се чувстват победени или пренебрегнати в съревнование с предпочитан от жената друг мъж. В редки случаи мъжът се агресира от подобно отхвърляне. Опитва се да обижда, става груб, често нахален... За радост – това са редки случаи. В повечето случаи мъжете уважават нашата естествена ориентация.
Да се влюби лесбийка в хетеросексуална жена не е „грешка”. Самото понятие „лесбийка” означава жена, която е емоционално, физически и психически привлечена от жена. Да си лесбийка не означава да се влюбваш в лесбийки, а в жени. А каква е сексуалната ориентация на жената, в която си се влюбила – това вече е лотария. Да си лесбийка и да се влюбиш в хетеросексуална е нашето проклятие! Абсолютно винаги резултата е болка и страдание за лесбийката. Последвано от самота.

Защо се захвана да правиш специализиран сайт? А литературен конкурс?
Постоянно ме питат защо съм се захванала да правя сайта www.bg-lesbian.com Истината е, че стана случайно. Задаваха ми толкова много въпроси, че накрая за да не отговарям постоянно едно и също, направих една семпла страничка, на която написах отговорите. Семплата страничка неусетно се превърна в сайт, който се опитва да обхване всички въпроси, които могат да интересуват нашата общност или хората, които се интересуват от нашата общност. 
Литературните конкурси там са само една от културните дейности, които са неизменна част от нашата общност. Много погрешно хората вярват, че хомосексуалната ни ориентация свежда интересите ни единствено до секс и поредица от връзки. Но истината е, че също както хетеросексуалните не се интересуват единствено от хетеросексуален секс, така и ние не се интересуваме само от хомосексуален секс. Ние, като общност, имаме богат културен, спортен и социален живот. Литературните конкурси, които имат вече две издания, са само една от културните ни прояви. И това, което най-много ме радва е факта, че той не е затворен само в нашата общност конкурс. В него имат възможност да участват и участват много хетеросексуални жени, а дори и няколко мъже. И за нас като общност е много важно да можем да видим себе си през очите на другите, които не са като нас. За да можем да си отговорим реалистично на въпроса: „Къде сме ние?”

Какво е най-точното определение за лесбийка? Има ли негативни натрупвания около думата и защо? 
Най-точното определение за лесбийка е „Жена, която е емоционално, физически и психически привлечена от жени. Която изпитва подтик към връзки с жени и желае да изживее живота си с друга жена.”
Самата дума „лесбийка” е освободена от обидно значение. Произлиза от името на гръцкия остров Лесвос, където е живяла древната поетеса Сафо, описала първа в творбите си емоционалната сила на любовта между две жени. 
В публичното пространство няма обидни наименования за лесбийка, които да са придобили гражданственост. Парадоксалното е, че в самите лесбийски среди все още се срещат лесбийки, които се срамуват да се нарекат така. Неведоми сили пречат на гласните им струни да изрекат тази дума и се наричат с очудващи съчетания, като „Сафо дами” или модерното в Америка унисексуално „Гей-жени”. Отново въпрос на самоопределение и самоприемане.

Има ли вътрешна диференциация в “невидимото общество” на хомосексуалните? Чувала съм за “кралици” в гейсредите – без да съм сигурна какво точно означава терминът.
Сред лесбийките има вътрешна диференциация. В англоезичните понятия лесбийките се делят на butch (мъжествени), fem (женствени) dyke – за това нямаме точно българско наименование. Нещо като унисексуална лесбийка. В България сме ампутирали Дайк-четата и се делим само на мъжествени и женствени. Двете групи не се тачат особено. Едните упрекват другите, че са лъжелесбийки, които в края на крайщата се установяват с някой мъж, за да отговорят на обществения модел на поведение (несправедливо обвинение). Другите упрекват първите, че в желанието си да наподобят мъже са убили всичко женско в себе си.
Често пъти ми задават въпроса коя е доминиращата в една лесбийска връзка. Коя играе «ролята на мъжа»! Приема се много неправилно, че една мъжествена лесбийка е във връзка с женствена и в тази връзка мъжествената играе ролята на мъжа, а женствената на жената. Това е ужасяващо невярно! Принципно мъжествените са в двойка с мъжествени, а женствените – с женствени. Дори и да се случи мъжествена да се събере с женствена, то в рамките на няколко месеца двете ще се уравнят в едната или другата посока. Или женствената ще се омъжкарее, или мъжествената ще започне да прилича все повече на жена.
В лесбийските връзки няма роли. Както във всяка една връзка, без значение дали партньорите са еднополови или разнополови, и при нас има доминираща партньорка, но това не зависи от роли, а от характери. Дори бих направила едно сравнение с хетеросексуалните двойки – макар, че все още се твърди обратното, истината е, че все по-рядко (сравнено с миналото) мъжа има доминираща роля в разнополовите двойки.

Защо у нас няма клубове за лесбийки, нито известни дами от артистичната сфера, които да оповестяват хомоориентацията си?
Много се затруднявам да отговоря защо в България няма клуб за лесбийки. Допускам, че това няма да е особено печеливш бизнес по нашите географски ширини. Допускам, че скритостта и страха, изяждащ душите на лесбийките в България, няма да позволи един такъв клуб да е достатъчно посещаем. Допускам, че в нашата общност няма нито една дама с достатъчно финансови възможности да открие един такъв клуб. Допускам много неща, но конкретния отговор все още ми убягва. Българските хомосексуални мъже си имат десетина клуба в София, имат такива в Пловдив и Варна, но лесбийките нямат нито един. Защо е така – за мен остава необяснимо.
Наистина нито една извества на обществото българска дама не е обявила публично своята хомосексуална ориентация. Нещо повече – дори в жълтата преса не се търсят сензационни разкрития за известни дами, които да тачат собствения си пол. Защо е така също нямам обяснение. Вероятно не е интересно. Вероятно се приема за нормално и не излиза от рамките на приемливото. Или поне на мен ми се иска да е така.

Кои са най-разпространените митове за лесбийките?
Много са наложените стереотипи за лесбийките. Че са отхвърлени от мъжете жени, че искат да приличат на мъже, че просто не са срещнали истински мъж, че са били наранени от мъж и са се обърнали към собствения си пол... Ако човек си направи труда да ги събере, ще открие, че до един са свързани с... мъжете. А истината е, че това просто са жени, които са пленени от други жени. И изобщо тук няма място да се коментират мъжете и тяхната роля в живота на която и да е конкретна лесбийка. Наивно е да се смята, че наранената от мъж жена, ще се превърне в лесбийка. А в какво ще се превърне, ако бъде наранена и от жена? А коя жена не е била наранявана от мъж? А наранените от жени мъже – в гейове ли се превръщат? А мъжете, които не са намерили все още истинска жена, да не би да си запълват времето с други мъже?...

А най-смешните вицове, в които откриваш доза истина? Намираш ли съществена разлика в тези за гейове и тези за лесбийки? Разкажи няколко.
Ами... за мен най-сладко звучи една лесбийска клетва: „Да си прехапеш езика, дано!” 

Защо мъжете са по-толерантни към лесбийките, отколкото към гейовете? Защо мъжете обичат да гледат порно с две (или повече) жени?
Много може да се говори по въпроса защо мъжете са по-толерантни към лесбийките, отколкото към гейовете. Причините за това виждам в няколко посоки:
- Лесбийките са стара като света мъжка сексуална фантазия. Гейовете са стар като света мъжки страх. Самата мисъл за лесбийки поражда веднага в мъжа мисъл за секс с две жени, дива еротика, опожаряваща страст, океан от нежност, блондинки, разменящи си ласки и ТОЙ между тях. Самата мисъл за гейове поражда веднага в мъжа мисъл за доминиращ над него мъжкар, гнусота, обида, подчинение, мъже, разменящи си ласки и ТОЙ далеч от тях.
- Холивуд е втората причина. Визията за две блондинки, залисани в бурна страст помежду си и мъжа, който се появява и „им дава да се разберат” – е експлоатирана до безумие сцена в порно филмите. Почти няма хетеро порно филм без лесбийски сцени в него. И в нито един хетеро порно филм не се показва интимна близост между мъже. Когато гредаме тройки от две жени и един мъж, жените абсолютно винаги си разминят ласки и помежду си, но когато тройката е двама мъже и жена – мъжете никога не се докосват, освен за да обърнат жената под друг подходящ ъгъл. С подобни примери се налага в масовата култура една естественост на ласките между жени. Е, разбира се стига някъде там да се включи и мъжа... Холивудска му работа.
- В исторически план лесбийките са били пощадени от насаждане на нетърпимост. В Библията се заклеймява като смъртен грях мъж да бъде интимен с мъж, но никъде не се забранява жена да бъде интимна с жена. Хитлер е написал специален закон, според който всеки мъж, който допусне интимност с мъж, се изпраща в лагер, но в законите му изрично става дума за мъже, а лесбийките са били необяснимо подминати. Дори в по-нови времена една руска партия поиска да се криминализира хомосексуализма, но в проектозакона, внесен в Руската дума има текст, който изрично казва, че „женската сексуалност – лесбийството, не е престъпление!” Тове е спомогнало да се избегне едно натрупване във времето на нетърпимост спрямо лесбийките.
- Мъжете често имат контакти с бисексуални жени. Бисексуалните жени неизменно и неправилно се приемат от мъжете за... лесбийки. С това си разбиране, мъжете нямат причина да изпитват нетърпимост към лесбийките. Затова и понякога остават очудени и с чувство на излъгани, когато проумеят разликите между бисексуална жена и лесбийка.
- В България няма хомофобия. Има гейфобия. То май така е навсякъде.

В какво се състои сложността на отношенията с би и транссексуалните? 
Хомосексуалните среди нямат много допирни точки с транссексуалните, въпреки че много хора мислят обратното. Трансексуалните жени не се смятат за лесбийки, както и ние не ги смятаме за лесбийки. Не е правилно да се слага знак за равенство между сексуална ориентация и сексуална идентичност. Това са две различни неща. Така че с трансексуалните не само нямаме сложни отношения, но дори бих казала, че нямаме отношения изобщо.
С бисексуалните нещата стоят различно. Те са жени, принципно са част от нашата общност, но много често между двете групи възникват конфликти и търпимостта, макар и налична, е убийствено крехка. Въпреки че лично аз съм фенка и умерена защитничка на бисексуалните жени, признавам, че много лесбийки странят от тях в емоционално отношение и се стремят да не се забъркват в ангажиращи връзки с бисексуални жени. При това с пълно право. Преобладаващо бисексуалността при жените е съчетана с полигамия, което прави нещата много сложни и трудни. Обикновено бисексуалната жена има паралелна връзка с мъж, която не желае да прекъсне и която твърди, че не пречи на паралелната й връзка с жена. Лесбийката обаче винаги се чувства като „допълнително” в „менюто” на тази бисексуална жена. Лесбийките в огромната си част са моногамни и е почти невъзможно да преодолеят една паралелна връзка на любимата. И тук не става дума дали тази връзка е с мъж. Не мъжът е проблема, а полигамията. Трудно е да празнуваш днес рождения ден на любимата, а утре да страдаш целия ден, докато тя празнува отново рождения си ден с друг любим за нея човек. Трудно е да отидеш с нея на море, а после да я чакаш, докато тя се върне от поредното море с другия любим човек. Трудно е да празнуваш с нея новогодишната нощ до 12 часа, а после да я изпратиш при другия неин любим човек. Основния конфликт между лесбийките и бисексуалните жени е в преобладаващата полигамия при бисексуалните.
Когато бисексуалната жена е моногамна, нещата стоят далеч по-добре, но тук пък има друг проблем. Лесбийката винаги знае, че краят на тази връзка е предрешен и е въпрос на кратко време кога бисексуалната ще се върне към комфорта и защитеността на връзката с мъж. А това се отразява много на моментните отношения между тях.
Към това трябва да прибавим и честите опити на бисексуални жени, които се опитват да съчетаят две в едно и да заживеят и с жена и с мъж. Едновременно – не паралелно. Но докато за бисексуалната жена е нещо приемливо и естествено на едното й рамо да склони глава мъж, а на другото – жена, за лесбийката това е абсурдно.
Разбира се това е лесбийската гледна точка. Бисексуалните на свой ред упрекват лесбийките, че ги дискриминират несправедливо. Упрекват ги в същото това отношение, на което самите лесбийки твърдят, че са подложени от хетеросексуалната общност. Упрекват ги, че макар и преобладаващо полигамията да е присъща на бисексуалните, тя не е повсеместна и не трябва да бъдат лишавани от шанс. И също имат своето право. Но пък напатилите се лесбийки трудно приемат аргумента „Дайте шанс на всички!”...

Искаш ли да сключиш брак по всички правила, когато откриеш важната жена за теб? Ще искаш ли да отгледате дете и как си представяш избора на донор? Замисляш ли се над това какви проблеми ще има детето при сблъсъка си с мачисткото общество?
Като цяло лесбийките не са се засилили да сключват бракове. Достатъчно е да се урегулира съвместното съжителство. Която от нас открие точната жена, тя без друго прекарва дълги години, а дори и живота си с нея. За тези неща брак не е необходим. Ако някога се разрешат еднополовите бракове, сигурна съм че десетилетия след това такива бракове ще се сключват само заради зрелището. 
Огромната част от лесбийките желаят да отгледат дете. Сама или с партньорка. Как точно ще осъществят това си желание е въпрос на лично решение. Някои търсят донори, други се решават на целеви сексуални контакти с мъже. Често са ме питали как така една лесбийка ще се реши на сексуални контакти с мъж, само за да забременее – нали това за нея е противоестествено. Странен ми е подобен въпрос. Защо ли не ме питат как така една жена ще се реши да ражда дете, без да е мазохистка – нали раждането е болезнено? Жените са готови да изтърпят всичко за да имат дете. Стига разбира се в тях да живее майчинския инстинкт. А в лесбийките той живее с пълна сила. Е, поне в огромната част от тях.