|
Ева + Ева = ?
Елия, кога разбра,
че не си хетеро, и как се
почувства след откритието?
В ранния следобед
на 1 юни 1988 г. поисках пуканки
от едно момиче и срещнах
погледа му... Шегувам се.
Осъзнаването на сексуалната
ориентация не е моментно
просветление, не е и обмислена
стъпка. Това е
вътрешен подтик и процес на
изясняване на твоите чувства и
отношението ти към твоя
собствен пол. Често, когато ми
задават подобен въпрос, ми се
иска да попитам на свой ред:
"А ти кога разбра, че не си
хомосексуална?"
При всяка хомосексуална или
бисексуална жена има мигове, в
които си задава трудни въпроси.
Като цяло различната
ориентация плаши жените,
особено в началото. Кара ги да
се чувстват неуверени, да се
страхуват от бъдещето, да се
колебаят накъде да поемат.
Колко
продължи най-дългата ти връзка
досега? Кое при вас усложнява
трайните отношения?
Най-дългата ми връзка
продължи почти три години.
после момичето замина в
чужбина, иначе вероятно още
щяхме да живеем заедно. Аз
познавам двойка жени, които са
заедно от 38 години. И
еднократните, и особено
дългогодишните интимни
отношения са две редки
крайности при нас. Твърде
много странични фактори
влияят на връзката между две
жени, много препятствия има по
пътя им, много битки трябва да
спечелят, за да останат заедно.
Особено като се има предвид, че
доскоро такава връзка се
смяташе за криминално
престъпление.
Кое е
по-трудно - да признаеш пред
себе си, че си различна от
повечето момичета наоколо, или
да го покажеш на света?
Да признаеш пред себе си, че си
лесбийка, и да признаеш на
другите са две части от едно
цяло. Второто е следствое на
първото. Самоприемането е най-важната
стъпка и най-трудната.
Следващото по трудност е
разкриването пред родителите,
роднините и приятелите. Най-вече
защото то е утежнено от товара
на много минали прояви на
недоверие или направо на
откровени лъжи.
Казваш,
че при жените става въпрос за
хомоемоционалност. Това не е
ли малко крайно?
Лесбийките са преди всичко
жени. И при нас сексът не е
водещо, а следствие от
емоционална привлеченост към
друг човек. Жените не
следваме повика на вагината си,
а на сърцето си. Ние винаги
първо обичаме, а не вероятно
после, както мъжете.
Защо
хомопарадът у нас не се състоя?
Уверена съм, че няма да доживея
хомопарад в България. За
българите е далеч по-важно
какво ще си помислят хората,
дали и с какъв пръст ще те
посочат, отколкото свободата и
правото да изразиш себе си. Ако
сега направим парад, в него ще
участваме десетина жени и
двадесетина мъже. Сред
сеирджиите ще има още хиляди
хомосексуални, които наравно с
другите ще се хилят, ще гледат
дали няма да ни пребият или да
ни накаже Господ с гръмотевица...
Тъжна работа.
Какво
още му куца на българското
законодателство, за да се
чувстват различните по-добре у
нас?
От наша гледна точка "различни"
са хетеросексуалните. И
обратни също. Аз предпочитам
думата "алтернативни".
Това, което ни липсва, е закон
за съвместното съжителство.
Юридически не само
еднополовите двойки, но и
много ог разнополовите, които
живеят заедно без брак, имат
проблеми. Не са уредени
въпросите за наследствеността,
общото имущество, семейното
подоходно облагане, правото на
настойничество над децата на
другия човек в двойката и
други подобни.
Ние не претендираме да се
разрешат еднополовите бракове.
Ако някога това се случи,
десетилетия след това такива
бракове ще се сключват само
заради зрелището. Но огромна
част от лесбийките искат да
отгледат дете. Някои търсят
донори, други се решават на
целеви сексуални контакти с
мъже. Често са ме питали как
така една лесбийка ще легне с
мъж, само за да забременее -
нали това за нея е
противоестествено. Странен ми
е подобен въпрос. Защо ли не ме
питат как така една жена ще се
реши да ражда дете, без да е
мазохистка - нали раждането е
болезнено? Много жени са
готови да изтърпят всичко, за
да имат дете.
(бел.
Елия: Интервюто е публикувано
с огромни съкращения и добавки
от предварителния разговор.
Много въпроси не са
публикувани, като отговорите
са използвани за авторската
статия. Оригиналните въпроси и
отговори може да прочетете ТУК)
>
> > > > продължение
|
