2004 - през призмата на гей активизма

Моника Писанкънева (1968) завършва философия в Софийския университет (1992) и Сравнителни европейски социални изследвания в университета на Амстердам (1998). От края на 1998 работи в различни неправителствени организации, преподава "Сексуални идентичности" като хоноруван лектор в НБУ (2000-2001). Подпомагала е като доброволец Българска гей организация "Джемини" от 1998 до 2001. Продължава и днес да подпомага различни стартиращи организации на лесбийки и гей мъже. Активист и съучредител на Ресурсен център за лесбийки и бисексуални жени "Билитис" и Фондация "Queer Bulgaria". 

Станимир Панайотов (1982) завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" (2004). Автор на публикации в периодични издания ("Демократически преглед", "Култура", "Литературен вестник", "Критика и Хуманизъм") и преводи в областта на социалните науки и изследванията на родовия пол. Интереси в областтa на философията на марксизма и постмодернизма, изследванията на родовия пол (gender studies), обратната теория (queer theory) и гей и лесбийските изследвания. Бивш служител и активист на Българска гей организация "Джемини". Активист на Фондация "Queer Bulgaria". 
====================================================================================

Какво се случи с българското ЛГБТ движение?

Изминалата 2004 година беше най-плодотворната и наситена със събития за българското движение на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър (ЛГБТ - оттук до края на статията приемаме абревиатурата за краткост). Годината започна с конференция, посветена на борбата с дискриминацията срещу ЛГБТ, организирана от най-старата гей организация у нас, БГО "Джемини". Широко отразена в масмедиите, конференцията привлече вниманието на обществеността към влезлия в сила от 01.01.2004 г. Закон за предотвратяване и защита от дискриминация, който изрично включва сексуалната ориентация. Макар и да пропуснаха да обявят това в организираната от тях пресконференция по време на събитието, БГО "Джемини" вече не бяха единствената българска юридически регистрирана гей организация. На хоризонта на ЛГБТ движението се появиха две нови организации, Ресурсен център на лесбийки и бисексуални жени "Билитис" и Фондация "Куиър България" 1. Този факт сам по себе си свидетелстваше, че нещо е започнало да се променя в нагласите на социално-ангажираните български гей мъже и лесбийки. Традиционната за последните десет-дванайсет години аполитичност и безучастност към опитите на шепа активисти от "Джемини" да градят имиджа на сексуално различните постепенно отстъпваше пред желанието да се направи нещо устойчиво и ефективно в нишата на ЛГБТ в българското гражданско общество. По западен образец и с не по-ниско самочувствие от това на западните ЛГБТ организации, новите организации се учредиха с дарения на съмишлениците, които ги създадоха и не бързаха да кандидатстват за чуждестранна финансова помощ, а започнаха своята дейност с качествен анализ на положението на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансджендър в България 2. На тази основа организациите разработиха стратегически планове за период от 3 до 5 години, избраха подходи - "Билитис" да работи на базисно ниво, да създава и подпомага клубове на лесбийки и бисексуални жени, а "Куиър България" избра да работи на ниво разработване и промотиране на обществени политики за промяна на нагласите сред масовата общественост спрямо ЛГБТ. Друга основна цел на "Куиър България" беше да работи за координиране на действията на съществуващите ЛГБТ организации в страната, осъзнавайки възникването на подобна необходимост от момента, в който организациите са повече от една.
До 2004 г. "Джемини" монополизираше в някаква степен видимото ЛГБТ пространство в масмедиите, но много от представителите на т.нар. "целеви групи" на организацията не желаеха да обвързват името си с нейните действия 3. Прекалено силното акцентиране върху дискриминацията на хомосексуални от хетеросексуални, което пораждаше известен сепаратизъм, комбинирано с изключително неефективни дейности, осъществявани благодарение на наличието на финансиране от холандски донори, превърнаха "Джемини" в нежелан от повечето гей мъже и лесбийки символ на посредствеността в гей средите. Вместо да положат усилия за промяна на организацията "отвътре", активистите, които не одобряваха начина на работа на "Джемини" и пилеенето на донорски средства, се насочиха към създаване на алтернативни организации. Водещата идея, която обединяваше инакомислещите, се заключаваше в една-единствена дума: професионализъм. Българското ЛГБТ движение усети най-после нуждата от професионално работещи организации, за да постигне целите си.
За разлика от съседни югоизточноевропейски страни (Сърбия, Черна гора, Хърватия и дори Албания) България разполагаше с една-единствена юридически регистрирана организация от 1992 до 2002 г. В нарочно изследване на Денис ван дер Вьор, консултант на холандската федерация на гей и лесбийски организации СОС, се сочи, че в Югоизточна Европа през 2002 г. по това време в Сърбия е имало 9 регистрирани ЛГБТ организации; в Хърватия - 3; в Словения - 5; в Косово - 2; в Албания - 4. С по една организация все още са били само Македония, Молдова, Румъния и България. Но за разлика от другите три, българската гей организация "Джемини" постига възможно най-катастрофалното развитие. В началото на 2001 г., когато "Джемини" печели първия си крупен проект с холандско финансиране, регистрираните членове на организацията са между 150 и 200 поне на хартия. Броят им слабо се увеличава през първата година на проекта, въпреки че една от целите на проекта е именно да се предоставят услуги на колкото се може по-голям брой гей мъже и лесбийки. Планирани са това да бъдат 450 за първата година и 1200 - за третата. Вместо това в края на третата година от проекта за организационно развитие "Джемини" разполага с по-малък от преди три години брой регистрирани членове, от които едва 7 идват на състоялото се през април 2004 г. общо събрание. Как може да се обясни тази крещяща липса на подкрепа от страна на българските гей мъже, лесбийки, бисексуални и трансджендър към организацията, която ги представлява? Лошото качество на дейността на "Джемини" и липсата на лидерски потенциал в организацията е само едната страна на медала. Отсъствието на гражданска активност и нежеланието да рискуват името си в една хомофобска среда е другата важна причина, поради която малко ерудирани гей мъже и лесбийки се ангажираха с подкрепа към "Джемини". Самата "Джемини" работеше като затворена система през трите години на структурно финансиране, получено от Холандия (февруари 2001 - март 2004). Недопускането на хора, които са извън управленските структури да вземат участие в процеса на вземане на решения, с оглед на това малък брой личности да имат контрол върху харченето на донорските средства, отблъсна много мотивирани и ерудирани гей активисти от "Джемини".
Останалите в организацията активисти играеха ролята на фронт-фигури, които се опитват да спасяват имиджа на движението, прикривайки вътрешната кухота на структурата, както и колегите си, които не се притесняваха от липсата на подкрепа от страна на общностите, поради различния тип цели, които мотивираха участието им. И така се стигна до злополучната дата 14 април 2004 г., когато лъсна цялата празнота, прикривана от доста време насам зад благозвучното наименование "Българска гей организация - Джемини". Само 7 регистрирани члена взеха участие в проведеното общо събрание, което имаше за цел да набележи стратегическите цели на организацията за периода, който започна без наличието на структурно финансиране от чужбина. Никой не се интересуваше вече от потъващия кораб, останал без златни кюлчета на борда. Това, което спаси "Джемини", беше протегната ръка на представители на новосъздадените "Куиър България" и "Билитис", които взеха участие в събранието като наблюдатели (по изрична покана, изпратена в последния момент), както и продължаващия интерес на холандските донори да финансират организацията. Първенството в ЛГБТ сферата донесе своите дивиденти.
Въпреки краха на "Джемини", 2004 година донесе общо раздвижване на ЛГБТ средите, и някои съвсем нов тип събития, демонстриращи нараснала смелост от страна на гей мъжете и лесбийките и намаляло безпокойство, че показването на сексуалната им ориентация на публични места може да им навреди. Първото от тези събития беше създаването на гей спортен клуб "Тангра", който за няколко месеца се превърна от идея в реалност благодарение на усилията на фондация "Куиър България" и гей спортистите, застанали начело на клуба. Резултат от формализирането на спортния клуб беше участието на 23 българи в европейските игри за гей и лесбийки, проведени тази година в Мюнхен, Германия. За първи път България беше организирано представена от такъв голям брой атлетично настроени гей мъже и лесбийки, благодарение на спонсорите, привлечени от спортен клуб "Тангра" и "Куиър България". По примера на "Тангра", който успя да привлече предимно гей мъже, лесбийките, подкрепяни от "Билитис", също учредиха свой спортен клуб - BGL SporTeam, първата дейност на който беше сформиране на волейболен отбор. Друг гей волейболен отбор, със закачливото наименование "Дебелите котки", който се зароди още по времето на игрите в Мюнхен, се отдели от "Тангра" и реши да следва своя самостоятелна програма - така, за съжаление, доказвайки аксиомата, че в България от всичко има по две, но за радост - стимулирайки многообразието. Роенето на отбори в сферата на гей и лесбийския спорт показа, че хомосексуалните се интересуват не само от посещения на нощни клубове. Спортът като средство за укрепване на духа и тялото и като напълно видима публична дейност привлече над 50 гей мъже и лесбийки само в София. Първият възникнал спортен клуб, "Тангра", веднага се насочи и към комерсиална дейност, планирайки международен гей турнир в Албена през лятото на 2005 г. Спортните събития, организирани от клубовете - крос по случай деня на влюбените "Свети Валентин"; състезание по плуване; лесбийски спортен празник с няколко вида спорт и редовните тренировки по плуване, волейбол и бадминтон, допринесоха за "излизане на светло" на гей мъже и лесбийки, които до тази година не бяха участвали активно в малкото мероприятия със социално въздействие, организирани от "Джемини", и не припознаваха себе си сред членската маса на организацията. Спортът създаде среда за общуване между гей и лесбийки, необременена с политически амбиции, но същевременно стимулираща промяна в нагласите към себе си и към проявите на общностно действие.
Активистите на "Куиър България" и "Билитис" бързо съумяха да намерят подход едни към други и да координират своите действия за постигане на по-голям ефект в публичните пространства. Трудно се оказа партнирането с "Джемини" поради невъзможността бързо да се преодолеят традициите на затвореност и недоверие към околните, които характеризираха подхода на организацията в съвсем близкото минало. Новите организации открито и честно изразиха своите очаквания към "Джемини" и вижданията си за нейната роля за в бъдеще по време на организирани от "Куиър България" партньорски срещи през април 2004 г., скоро след злополучното общо събрание, на което се достигна до замразяване на организацията. Новата конкурентна среда подейства стимулиращо на "Джемини" и организацията бавно започна да се възражда и да прилага по-открит подход към привържениците си. Промяната в ръководството на "Джемини" от ноември 2004 г. засега дава надежди за подобряване на качеството на работа и на координацията й със сродните организации. Принципът на партньорството и изграждането на мостове между различни сфери за повишаване видимостта на ЛГБТ в публичните пространства стана основен принцип на работа за "Куиър България". Фондацията организира научна конференция на тема "Новите социални движения и сексуалността" в партньорство с Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Центъра за социални изследвания на пола. Конференцията привлече учени от Западна и Източна Европа, САЩ и Канада. Масмедиите широко отразиха събитието и проявиха необходимата сериозност към дейността на новите организации. Конференцията показа, че в средите на гей активистите у нас има и хора със задълбочени познания за процесите и явленията, които определят насоката на гей и лесбийското движение.
Сътрудничеството с академичната общност на Софийския университет не попречи на "Куиър България" да заведе дело срещу администрацията на Университета за случай на дискриминация срещу група хомосексуални мъже, които редовно посещавали сауната на Софийския университет до февруари 2004 г., когато поради оплаквания на клиенти, смутени от откритото им присъствие в сауната, били изгонени с думите "за педерастката ви компания сауната вече е затворена". Това дело се явява първият групов иск за защита от дискриминация на основа сексуална ориентация, заведен по силата на новия анти-дискриминационен закон. Презумпцията, че дискриминираните не могат да избират своите дискриминатори, мотивира "Куиър България" да не се огъне под нападките на по-консервативно настроените активисти от "Джемини", които сметнаха, че делото ще даде негативен имидж на гей общността, защото се съди една институция, превърнала се в светиня за всички българи. "Билитис" застана на по-радикална позиция, подкрепяйки "Куиър България". Подкрепящо становище за делото беше получено и от Българския Хелзинкски комитет. Дори и да не успее, делото срещу Софийския университет ще създаде публичен прецедент на реакция на отстояване на правата на хомосексуални пред институции, които разчитайки на добрата си обществена репутация, понякога си позволяват да нарушават правата им, и прилагат популистки аргументи в своя защита. Професор Биолчев, ректор на университета, изтъква пред репортер на "168 часа" (вж. интервюто във в. 168 часа от 26.11-02.12, бр. 48), че ако "Куиър България" спечели делото, той ще изпрати гейове в банята на съда, за да видят почитаемите съдии какво значи това. Делото срещу СУ показа, че ЛГБТ организациите все още не са достигнали до точката на пресичане, в която ще осъзнаят нуждата от сътрудничество помежду за постигане на ключови цели.
За първи път през 2004 г. член на политическа партия открито обяви пред медиите, че е гей. Това беше 27-годишният Ивелин Йорданов, член на БСП и бивш член на ръководството на БСМ, един от учредителите на "Куиър България". Излизането на светло на техен член постави БСП пред изпитанието да обяви открито своето отношение към сексуално различните. Всички национално представени масмедии отразиха този "coming out" и това създаде условия за стартиране на публичен дебат за отношението на българските политици към гей и лесбийското движение.
В началото на декември международна конференция на представители на социалдемократически партии от цяла Европа се проведе на Боровец при домакинство на БСМ. Конференцията беше посветена на връзката между европейската социалдемокрация и движенията за права на хомосексуалните. "Куиър България" и "Джемини" взеха участие от българска страна заедно с представители на БСМ. За съжаление, БСП не беше изпратила свой представител. Организаторите пропуснаха да поканят първия излязъл на светло член на БСП със хомосексуална ориентация - Ивелин Йорданов. Всичко това показа страха на българските социалисти да се обвържат открито с подкрепа за движението за еманципация на хомосексуалните, поради преобладаващия консервативен електорат на партията. Все пак някои политически лидери на БСП изразиха своята лична толерантност към гей мъжете и лесбийките, което е първа стъпка в откритото говорене по този въпрос в политическите среди у нас (за това вж. по-долу). Конференцията на европейските социалдемократи премина почти инкогнито, като домакините от БСМ предпочетоха да не уведомяват медиите за това събитие.
За сметка на това новите активисти от ЛГБТ средите продължиха да привличат медийното внимание и да провокират публичното говорене по въпросите на хомосексуалността.
Друго събитие, привлякло вниманието на медиите, бяха литературните конкурси, организирани от авторката на единствения български лесбийски интернет сайт Патриция Василева - Елия. Сайтът www.bg-lesbian.com съществува от 2001 г. насам и се е превърнал в основно средище за контакти и медиа, която дава възможност на българските лесбийки и бисексуални жени да изразяват себе си. Конкурсите за кратък разказ и поезия под наслов "От нея - за нея" събраха 40 участници. Жури, състоящо се от поп-изпълнителка, редактор на литературен интернет сайт и медиен работник, отличи най-добрите произведения, а самата организаторка и частни фирми спонсорираха наградите и проведената церемония по награждаването. Сред отличените имаше представителки на лесбийски неформални клубове, създадени с помощта на "Билитис". Намерението на организаторката е тези конкурси да станат ежегодни и да стимулират откритото говорене и писане за любовта между жени.
За първи път в края на 2004 г. отворено парти на "Куиър България" събра около 100 човека в открит клуб, разположен "над земята" в буквален и преносен смисъл. Партито показа, че лесбийки, гей мъже, хетеросексуални, бисексуални и трансдженсър могат да се веселят заедно и одобряват нови идеи, извлечени от фетишите на гей културата за разнообразяване на своите развлечения. Гей кралици и крале танцуваха редом до лесбийки във военни униформи, андрогинни персони с маски на животни и мускулести мъже в кожа; за отбелязване е, че само двама от 100-те участника изразиха нежелание да бъдат снимани. Годината завърши обещаващо за ЛГБТ движението и новите организации, успели да привлекат хора, които показват по-голяма откритост и желание за публични действия.
Въпреки сравнително слабото включване на бисексуални и трансджендър в новите ЛГБТ организации, 2004 г. стана година на значително разнообразяване на българското ЛГБТ движение. Нови лица, нови идеи и нови подходи демонстрираха промяна в нагласите и преодоляване на зависимостта от международна финансова и методическа подкрепа в българското ЛГБТ движение, което наистина започна да се еманципира и да успее да политизира сексуалността.

 > > > > > продължение