В българския Наказателен кодекс все още има текст, който ни дискриминира, твърди активистката на лесбийското движение у нас

ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ        

Моника Писанкънева е 31-годишна, родена в Пловдив и завършила английската гимназия там. Следва после философия и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1997-1998 г. специализира "Gay and Lesbian Studies" в Амстердам със стипендия на "ТЕМPUS". С връщането си прави лесбийска секция към Българската гейорганизация "Джемини". В момента е хоноруван лектор в Нов български университет, където води курс "Сексуални идентичности в постмодерното общество". Редактира международното списание "Fair Play" на коалицията от феминистки организации на Югоизточна Европа "KARAT". Превежда книги с гей- и лесбийска проблематика. До края на годината ще излезе преведената от нея книга "Разкриване пред родителите" на издателство "Вирга"

- Г-це Писанкънева, какво най-много ви вбесява в реакцията на другите, когато им кажете, че сте лесбийка?
- Първо, да ми задават въпроси предимно за сексуалния ми живот. Второ, да гледат на мен като на непълноценно човешко същество. Трето, да изразяват съчувствие. Мисля, че хетеросексуалните, които никога не могат да погледнат от различна перспектива, са по-достойни за съчувствие. Понеже на мен тяхната перспектива ми е позната от най-ранно детство, а другото е нещо, което съм открила с търсене.

- Има ли конфликт между т.нар. обратни и т.нар. нормално общество?
- Конфликтите са постоянни, макар и прикрити. Самият факт, че т.нар. обратни са длъжни да се съобразяват с "нормалните", които ги поставят в неравностойна позиция, говори за наличието на напрежение.
Хетеросексуалните понякога не осъзнават, че хомофобията наранява всички. Тя ограничава техните възможности да възприемат добрите страни на гейкултурата, например постиженията в изкуството. Затова елиминирането й е задача на цялото общество, а не само на хомосексуалните. Хомофобията често принуждава хората да реагират в контраст със собствените си представи за човечност.

- Обществото предизвиква ли ви по някакъв начин?
- Лично мен ме предизвиква да развивам дейност за промяна на общественото мислене. Засега преподавам курс на тема "Сексуални идентичности". В бъдеще мога да върша и други неща. Целта ми е с малки стъпки да се върви към промяна.
У нас трудно се правят кампании за промяна на отношението към хомосексуалните. Самите геймъже и лесбийките дълбоко са възприели хомофобията като отношение към себе си и това им пречи да изразят открито своите нужди и желания.

- На какво ви учеха в Амстердамския университет?
- Там се запознах отблизо с това, което се нарича лесбийска и гейкултура, и бях приятно изненадана колко обширна може да бъде тя. Учех не просто от книгите, но и от реалния живот. Възхищавах се от преподаватели, които не крият своята хомосексуалност и демонстрират радикално мислене. Курсовете, които специализирах там, са: "Гей- и лесбийски изследвания", "Европейски сексуални култури", "Социални теории за сексуалността", "Масмедии и формиране на сексуалните идентичности", "Преживяване на различията" и др.

- А на какво учите студентите си тук, в НБУ?
- Програмата за курса, който преподавам в Нов български университет, съставих още в Амстердам, като се консултирах с двама мои преподаватели. Курсът е свободно избираем и представя сексуалните идентичности като политически категории. Разглежда историята на тяхното формиране.

- Как реагират студентите ви?
- Слушат с внимание. Трудно е да се отърват от наслоени клишета и митове, но полагат усилия.

- Имали ли сте проблеми с намирането на работа?
- Аз лично - не. Но много мои познати лесбийки - да.
Една вечер приятелката ми се върна от работа разплакана, защото колегите й започнали да усещат нещо и моментално променили отношението си към нея. Дори и най-дребните прояви на различие могат да доведат до изолация и дискриминация на хомосексуалните. Същевременно няма нормативи в трудовото законодателство, на базата на които да се предотврати дискриминацията на хора с различна сексуална ориентация и да бъдат защитени правата ни.

- А вие лично чувствате ли се изолирана? Как се движите например в женския свят?
- Щом имам постоянна връзка с жена, значи знам как се прави това. Единственото, което ме притеснява, е, че в България на хомосексуалността все още се гледа като на отклонение от нормата, а нормата е хетеросексуалността.
Всъщност съпоставката хомосексуалност-хетеросексуалност е йерархически изградена. Хетеросексуалните се приемат за по-висока категория хора. Оттук идва дискриминацията на хомосексуалните. Тя може да се изразява в съчувствие или в подигравки и обиди. Дори приемането на хомосексуалните е вид дискриминация. Откъде накъде на геймъжете и лесбийките трябва да се гледа като на нещо различно, което трябва да се приеме!

- Имали ли сте сериозни разочарования в тази посока?
- Да, заради пълното игнориране на хомосексуалната проблематика в българския обществен живот. Дори медиите винаги се интересуват само от сексуалния ми живот, сякаш цялата ми личност се изчерпва с правенето на секс. А това, за което всъщност искам да говоря в медиите, е как би трябвало да се промени българското образование и законите ни, за да отговорят те на нуждите на различни сексуални, етнически и други малцинства.
Едва ли много хора знаят, че Съветът на Европа препоръчва промяна на член 157, ал. 4 от Наказателния ни кодекс, който визира лишаване от свобода и поправителен труд за хора, които изявяват своята хомосексуалност публично и "по скандален начин", подтиквайки други по пътя на разврата. Това е един мъртъв текст, който скоро не е използван за повдигане на обвинения, но стои като черна точка в българското законодателство с двусмислените определения, които съдържа от рода на "скандално поведение".

- Не се ли борите твърде тихо за промяна на законодателството? Много малко сте тези, които поставяте на висок глас социалните си проблеми.
- Във всички страни активистите за промяна са малко. Но е по-лесно в държавите с изградено гражданско общество да се получи подкрепа за тези активисти от страна на общността, която представляват. У нас в гей-средите преобладава безразличие към социалната проблематика. Една от целите на "Джемини" е именно да се бори с тази пасивност.

- Какво най-много ви мъчи?
- Неприемането на моята "различност" от страна на родителите ми. Когато разговарям с тях, те изсипват всички обществени предразсъдъци спрямо хомосексуалните върху мен накуп. И не желаят да приемат моите аргументи срещу широкоразпространени и безпочвени твърдения. Правят го най-вече от загриженост към мен, затова не мога да им се сърдя. Но ме боли, че тази страна на личността ми е причина за напрежение между нас.

- Как точно съобщихте на близките си, че сте лесбийка?
- В директен разговор.

- Как реагираха?
- Първо не вярваха, после не желаеха да го приемат. Накрая реакцията им застина в трайно отхвърляне.

- Как ви приемат околните? Толерантно ли?
- Хомосексуалната ми среда е толерантна към мен. Колегите в работата ми - също. Но те са високообразовани и интелигентни хора, които ценят професионалните ми качества и приемат без резерви сексуалната ми идентичност. Но не мога да кажа същото за обществото като цяло.

- Не са ли твърде затворени гейклубовете?
- Да, затворени са в смисъл, че трудно могат да бъдат намерени, ако човек не знае за съществуването им. Това се прави от съображения за сигурност и запазване на анонимността на клиентите. Някои от по-скоро създадените клубове търсят различни форми на реклама, така че не се различават коренно от всички останали заведения.

- Как изглежда хомосексуалната среда отвътре?
- Тя е пъстра, интересна. В един гей-клуб има далеч по-голямо усещане за близост отколкото в което и да било друго заведение. Може би защото голяма част от посетителите са редовни и още с влизането се чувстваш сред приятели.

- Лесно ли е да си лесбийка в България?
- Трудно е в закостенелия, хетеросексистки контекст, господстващ у нас. Но съществуват много лесбийски компании, в които животът е приятен и интересен. Лесбийката може да се чувства пълноценно човешко същество със своята партньорка - подобно на хетеросексуалната жена, която създава семейство с мъж. Ако няма партньорка, тя не се различава с нищо от хилядите необвързани хетеросексуални жени

- Има ли някаква случка в миналото ви, която ви накара да предпочетете еднополовата любов?
- Няма конкретен повод. Погрешно е да се мисли, че хомосексуалните стават такива поради някакво, често негативно преживяване. Това е обяснение, което задоволява останалата част от обществото. Но едва ли някой хетеросексуален може да даде отговор на въпроса кога е разбрал, че е хетеросексуален.

- А правили ли сте секс с мъже? Каква е разликата?
- Този въпрос ми звучи в стил "Нощен магазин". Отговаряла съм на такива въпроси преди, но не мисля, че с това трябва да занимавам читателите ви. Много по-важно е да се обърне внимание на социалните проблеми на хомосексуалните у нас, а не на техните еротични изживявания. Отношението към хомосексуалните в обществото ни е политически проблем, а не въпрос, който касае само индивидуалната сексуалност.

- Щом е въпросът е политически, има ли политическа формация, която отстоява правата ви? Какво правите в тази насока?
- Това е гейорганизация "Джемини", която се надявам в близко бъдеще да има по-значително политическо присъствие в обществото ни. Засега сме по-известни в чужбина, отколкото в България, защото членуваме в европейски асоциации на гейорганизации.

- Отказвате ли се от майчинството?
- Не, напротив. Обсъждаме вече с постоянната ми партньорка въпроса за децата. Вероятно първо аз ще родя, после тя, понеже е по-млада.

- Ще спите с донор или ще прибегнете до изкуствено осеменяване?
- Ще видим. Моментът на зачеването не е толкоз важен за мен, колкото отглеждането и възпитанието на детето. Хубаво е, че децата ни ще имат възможността от малки да видят един модел, различен от доминиращия и ще могат да направят реален избор.