…Важното е за кого мечтаеш и с кого искаш да изживееш живота си…

Моника: За мен е много условно да се говори за жена по принцип. Няма такова нещо като жена по принцип.

Но определено можем да говорим за нова женственост. Много неща се промениха в позицията на жените в обществото., разбира се не без участието на феминисткото движение на Запад. Това, което аз си мисля е, че жените за първи път започнаха да навлизат, като активен социален субект, в обществените отношения и все повече и повече да завземат мъжките социални пространства. В същото време, за първи път в ХХ век, жените заемат и мъжкото сексуално пространство. За първи път жената става активен сексуален субект, не само към мъжете, но и към собствения си пол. Това вече довежда към много нови качества в женската индивидуалност. Жените вече не са просто обект на мъжките сексуални желания, както е било дълго време преди това.

Моника: Най- малкото , мъжете трябва да отстъпят някой позиции. Със или без тяхно желание. Наложи им се да отстъпят и за първи път да почувстват женската конкуренция. И в сексуалната и в социалната сфера. А това е нещо което не правят безпроблемно.

Моника: Да, но се търсят по-изтънчени методи за контрол над жената. Тя вече не може така лесно да бъде задържана в къщи, както едно време. Но внушението, че жената е непълноценна без мъж, продължава да бъде един сериозно разпространен мит. Внушението, че тя може да се реализира пълноценно единствено като съпруга и майка. Може да е страхотен бизнесмен, но ако не се е реализирала в основното си предназначение, тя е претърпяла фалит. Сега дори се издигат в култ жени, които въпреки бизнеса са родили, примерно, три деца и са успели да поддържат един що годе приличен семеен живот. Те са новите модели, които се натрапват на обществената психика чрез медиите.

Моника: Абсолютно. Това, че само жената ражда е последното, което я държи все още под контрол. Не знам, но според мен това е последната крепост, която остана. Ако по някакъв начин медицината измисли възможност децата да се отглеждат извън тялото на жената, това ще бъде пълното освобождаване. И представи си какво ще стане. Няма да има нужда от много от съществуващите до сега форми на контакт между половете. Все още фактът на раждаемостта се обвързва страхотно със съответния индивид, с когото си. Психологически, физиологически, материално. Зависим си от моделите му на мислене. Това всъщност е примката, която те държи към миналото. Нещо, от което не можем да се освободим. Малко или много, семейството съществува като форма за създаване на деца…

Моника: Точно. Елементарно хранилище на възпроизводство.

Моника: Отглеждането, като че ли не е най-големият проблем. Дори и в момента много семейства не отглеждат сами децата си, а наемат гледачки. Все пак мисля, че работещата жена в България не по-малко има нужда от свободата, която си позволяват работещите жени в развитите страни.

А не те ли смущава, че детето има нужда от тази топлина и защитеност, от любовта, която само майката може да му даде?

Моника: Не знам до колко тези твърдения са научни. Възможно е да е така, но понеже нямам опит в майчинството, не мога да твърдя. Но това, което казваш може също да е някакъв обществен мит, който отново се използва за държане на жената под контрол.

Моника: Може… но ми е досадно, че в България жената продължава да се определя като личност най-вече чрез мъжете в живота си. Съпругата на… майката на…любовницата на… роднината на… Жената сама по себе си все още не фигурира, като социален субект. Това е трагичното, то говори за нашата изостаналост с години от други страни. Това пречи на хората, които са надраснали тази ситуация…

Моника: На първо място, да не се определя чрез другите, а единствено чрез себе си. Не релативно. Това, което сама мога да създам.

Моника: Тук не става въпрос за зависимост, тук става въпрос за необходимостта от социални контакти. Но не трябва те да бъдат призмата, през която се гледа на личността. Личността е нещо само по себе си.

Моника: Много трудно можем да избягаме от субект-обектните отношения. Това, че жените завземат социални и сексуални пространства, означава, че те малко или много, започнаха да гледат на мъжете като обект. Те си избират мъже. Когато жената е разглеждана от мъжа като обект на неговите желания, не се очаква от нея да има собствени такива. Това е много често срещан проблем. Обвиняват жените, че са изпаднали в позицията на мъжете, в лошата страна на тази позиция. Това е неизбежно. Ние нямаме мотивация да бъдем други. Трудно се създават едни субект-субектни отношения, ако не гледаш на другия като на личност.

Моника: Като идеал е възможно, но както всеки идеал, е трудно осъществимо. Изисква се определено ниво на възпитание, образование. Общо ниво, не само на отделния индивид. Защото, дори отделният индивид да постигне това съзнание за себе си, то се губи в масата, потъва. Дори аз да се държа към всички като към субекти, ако те ме мачкат, като един обикновен обект на техните желания и страсти, то съответно аз реагирам, за да защитя себе си. Реагирам по същия начин, гледам на мъжа единствено като на средство за удовлетворяване на моите желания. Сексуални, или социални. И за съжаление, това е позицията, която еманципираната жена много често заема. И не трябва да се сърдим. По ненормално би било обратното – да се оставим да ни тъпчат.

Моника: Е, мечтата ти, за сега, никъде не е реализирана.

Моника: В икономическия модел, по който нашият свят се развива. Нещата са свързани. Материализмът е една доста логична концепция, която аз приемам. И в най-смешният си вид съзнанието също може да определя битието и на практика, някой нови социални движения, като феминизмът, го доказват. Феминизмът успя да промени отношението към жените, но икономическото битие остава непроменено. Затова жените приеха мъжката позиция, за да се опитат да променят реално нещо. 

Моника: Ще ти разкажа за опита от 70-те в Щатите. Това са годините на радикалния феминизъм, когато те се опитват да постигнат отхвърляне на мъжките ценности, в опит за създаване на алтернативен модел. Повечето радикални феминистки са били лесбийки. Смята се, че за да се прекрати тотално мъжката експлоатация над жените, за да се постигне солидарност, би трябвало те да бъдат тотално откъснати от мъжкия пол - и сексуално. Тогава се създават, на доста места, лесбийски комуни. Това са група лесбийки, които наемат една ферма и се опитват да изградят едно общество с различен модел. Все по това време се появяват лесбийски издателства. И музикални и книжни. Принципът, по който те работят е много близък до този на Маркс. Труд според възможностите, получаване според потребностите. Техният опит се проваля. Защото принципът на капитализма е много по-жизнен. Те приемат при себе си лесбийки с деца от предишни връзки, които получават най-високи възнаграждения, въпреки че влагат на-малко труд. Много бързо, в рамките на няколко години, се вижда че този модел не е конкурентен. На фона на общата действителност, той не може да просъществува. Но поне е направен опит.

Моника: Изводът е, че ние, като жени сме безсилни да променим битието. Можем единствено с малки стъпки да се борим за постепенно преосмисляне на това битие. То трябва да бъде преосмислено от всички, не само от нас. Но знаеш ли, именно жените са тези, които поддържат толкова ревностно старите модели.

Моника: И то трайно, защото традиционният модел, в който жената е в подчинена роля, все пак й дава значителни привилегии. Привилегията да не носиш отговорност, да имаш сигурност и закрила. Да не си човекът, който взема решение.

Моника: За мен това са така наречените хетеросексуални привилегии. Лесбийките определено не притежават такива привилегии, защото нямат контакти с мъже. Говорим за привилегии в обществен план, не в личен. Лесно е за една жена да се домогне до едно добро обществено положение по пътя на обсебване на различни мъже. Тук е отговорът на въпроса, защо хетеросексуалните жени изпитват едно сдържано отношение към лесбийките, в най-добрия случай. Да не кажа, че ги мразят и ненавиждат. Те виждат в тях потенциална заплаха… Защото, ако се възцари правилото жената да не използва мъжете за професионално израстване в обществото, това ще предяви много по-големи изисквания към женския пол, като цяло, а те не желаят да се откажат от досегашните си привилегии.

Моника: Да. Равните права означават равни задължения.

Моника: Горе-долу е така. Лесбийките са принудени да се съобразяват, защото са в свят, в който съществуват два пола. Лесбийките не са еднородни. Има подтипове, ти не можеш просто да кажеш – тази жена е лесбийка, особено в края на ХХ век. Когато говорим за мъжки лесбийки, това са тези, които се идентифицират като мъжкото начало във връзката. Така наречените buch (а другият тип са famme). За тях мъжът е конкуренция. За другите мъжът може да бъде източник пак на някакви практични средства. Много от тях имат контакти с мъже, защото е удобно. В същото време тяхната емоционалност е насочена към жените. Развитието върви в много посоки. Сега в момента има много buch, които са мъжки като излъчване, но в същото време са пасивни. Те не са активното начало. Може да се спори дали това не е отражение на все по-голямата част пасивни мъже в обществото. Дали това е огледално отражение? Или тази унисекс вълна. Или пък обратното. Или пасивните мъже са тръгнали оттам, че жените имат някакви привилегии, когато са били пасивни. Не знам. Това са трудни за обяснение факти. Когато двете жени са постигнали някаква степен на социална независимост от мъжа, то тогава той е точно като мъртвия индианец.

Моника: Основната разлика е в психологическата нагласа. Една лесбийка може да спи от време на време с мъже по необходимост или дори по желание, просто ей така, за да опита, но нейната емоционалност е насочена към женския пол. Тя се влюбва в жени, мечтае за жени. Мъжете са просто… Де да знам. Нещо, което няма такова голямо значение в живота й. Докато една хетеросексуална жена може да спи от време на време с жени просто за да опита различното, а дори и за да изживее удоволствието. Аз познавам хетеросексуални жени, които твърдят, че най-силно сексуално удоволствие са преживяли именно с жена, а не с мъж. Но те се влюбват в мъже, живеят с мъже. Сексът с жени е другото, интересното. Аз не познавам хетеросексуални жени, които да не са мечтали, мислили да опитат с жена. Както и обратното. Не познавам лесбийки, които да не са опитвали с мъж. За мен разликата не е в секса, не в това, с кого точно правиш секс. Важното е за кого мечтаеш и с кого искаш да изживееш живота си.

Моника: Трудно е да се усети. Трябва да общувам поне малко с жената. Сега в това разминаване на външностите, на моделите. Всяка една жена, облечена в малко по-свободни дрехи, може да ми заприлича на лесбийка. Но външността не е критерий. Аз самата не приличам на традиционна лесбийка. Мъжки тип панталон, къса коса, мъжка походка, това са били традиционните белези едно време. В момента всяко второ момиче изглежда по този начин, масовата култура е усвоила този образ и го е пласирала като търговски продукт. Ако съм в бар и разменяме погледи… Тогава мога да усетя кога проявяват чисто сексуален интерес към мен.

Моника: Това е за, по-скоро една класически тип лесбийска двойка, имайки предвид 50-те години. Сега, в наше време, трудно се говори за рицарство, защото животът е по-динамичен и разнообразен. И сега има дълги връзки, не са се свършили, но вече прекалено разнообразни са лесбийските идентичности. Например сексът за една нощ е нещо обичайно вече за лесбийските общности. Това вече не е странно, не е изключение. Едно време е било изключение. За обществото са ставали видими по-стабилните връзки. Сега има от всичко, както и в хетеросексуалните среди.

Моника: Може би да. Търсене на някакъв алтернативен модел и отказ от тези догми, които хетеросексуалността налага.

Моника: Не знам… Аз имам чувството, че почти всичко прощавам на жените, защото осъзнавам, че те са по-ощетени социално. Затова им прощавам слабостите, които не бих простила на мъжа. За мен мъжът все още е играчът, фигурата в обществото. Жената все още е фонът. Затова лесбийките, колкото и да се опитват да се откъснат от тази реалност, не могат. Техните слабости са следствие на установения ред…

Моника: Не бих искала да се стига до тази крайност. Не могат всички жени да са лесбийки, за да постигнем солидарност. В крайна сметка аз искам да получавам подкрепата и сътрудничеството на хетеросексуални жени, които също добре са се пласирали в обществото, които като мен имат нужда от промяна на моделите. Не искам да бъда изолирана и маргинализирана само в гей средите.

Моника: Вижда механизма на отношенията, върху които се гради една хетеросексуална връзка. Но далеч не всяка лесбийка осмисля патриархалните отношения на хетеродвойките. А голяма част от лесбийските двойки и преди, и сега имитират същия механизъм, на който са подчинени хетеродвойките.

Моника: В България това е непосредствена цел. За да имаме някакви права, ние трябва да имаме социално присъствие.

Моника: Непосредствената борба, която се започва, е за равни права при сключването на брак или партньорство, както е на Запад. Защото, колкото и да е изтъркан като институция, бракът ти дава икономически права. И всъщност за икономически права става въпрос, а не толкова за закрепване на една вечна любов. За онаследяване на имуществото, за такива неща… За това се борят в цял свят гейове и лесбийки.

 > > > > > продължение