Моника, кога разбра, че влечението ти към жените не е само приятелско?
В един момент  започнах  да  се  влюбвам в жени и да си мечтая  не  само  за  секс с жени, но и за връзка.
Вече  бях  омъжена,  когато  разбрах,  че  това,  което  ми  липсва,  е  жена.  Не  защото  бракът  ми не ме удовлетворяваше,  а  защото  изпитвах  нужда  да  бъда  с  жени.  До  преди  десетина  години  не  съм  се замисляла  сериозно, а и постоянно  ни  беше  натяквано, че това  е  нещо  грешно. Може би, ако България беше  Холандия, щеше да  се  случи  по-рано. След 90-95 година гей-обществото стана по-открито, докато преди това всеки се стремеше да изглежда хетеросексуален. Мога само да предполагам, че ако съм знаела по-рано, нещата  нямаше  да  стоят  по  този  начин. Не  всички знаят от  най-ранна детска възраст, че са хомосексуални.  Повечето  жени  го  разбират в  по-зряла  възраст,  защото  тогава  вече  не  се  нуждаят от одобрението на обществото, вече са до някаква степен самостоятелни личности. Имала съм ученически влюбвания  в  съученички, но  никога  не  съм  мислела,  че те  са  стъпка към лесбойството. След като се омъжих, разбрах, че имам нужда от жена и че това не е нещо моментно.

Трудно ли ти беше да си избереш партньорка?
Да, трудно. Най-вече, защото  познавам  прекалено  малко  лесбийки  на  моята  възраст. Жените от моето поколение за по-затворени, не посещават заведенията за запознанства. Не са много и тези, които влизат в лесбийски чатове в Интернет. Отне ми известно време също да свикна с мисълта, че партньорката ми може да бъде доста по-малка от мен. Днес откривам другите страни на това.

Общо  приетото   схващане   за   лесбийките   е,  че  е   била   незадоволена   от   мъж.   Така   ли   е  в действителност?
Не  е.  Убедена  съм,  защото  съм  имала  достатъчно  удовлетворителни   контакти  с  мъже.  Ключът  към разбирането на лесбийските отношения не е сексът. Лесбийка е начин на мислене. Някои хетеросексуални жени харесват да спят с жени, но предпочитат да изградят семейство с мъж. Докато  лесбийките търсят да създадат партньорство с жена.

Какво ти липсваше в отношенията с мъже?
Липсваше  ми  жена  (смее  се).  Мъжете  могат  да  бъдат  прекрасни  в секса, но аз имам нужда от жена. Чувствам се пълноценно, когато отдавам любовта си на жена.

А защо се омъжи?
Бях възпитана в традиционния  за  България  патриархален  модел и ми се струваше съвсем нормално да се омъжа.

Как се запознахте с приятелката ти?
Запознахме  се  чрез  Интернет. Една нощ си  говорихме  от 23.00  до 5.00 сутринта и решихме да се видим. А след четвъртата  среща  решихме, че не можем  да  живеем  поотделно.  Важните  неща в живота никога не идват с предупреждение. Така стана и с нас, затова не мисля, че сме избързали.

Какво откри в  нея? Смяташ ли, че тя е човекът, с когото би искала да прекараш остатъка от живота си?
Тя и аз имаме  едно и също  виждане  за  семейството.  Стремим  се  към  една  цел и  заедно  можем  да я постигнем. Нещото, което  хората  наричат безусловна любов. Няма никакви специфични условия, на които трябва да се отговаря. Просто усещаш, че тя е човекът и толкова.

Ти мъжът ли си, или жената във вашите отношения?
В хомосексуалните  отношения  не  е  задължително  да има мъжки и женски роли. Важно е допълването на характерите, а не ролята, която играе полът.

Омъжена си от 6 години. Как съпругът ти приема твоята връзка?
Мъжът  ми  отдавна   приема   хомосексуалните   отношения   благодарение  на  мен.  Той  неведнъж  ми  е помагал  в  подготовката  на  материали  за  "Джемини",  както и за  оформянето  на  Интернет  страницата на  организацията. Той е компютърен  инженер. Изключително  интелигентен, спортна  натура. С  него  съм постигнала  това, към което се стремят  всички  феминистки - абсолютна  свобода,  уважение  и  право на личен  избор. Уважавам го  като  партньор и нямам  нищо  против да  бъде баща на децата ми. Свободата в брака е взаимна. Той е рядка порода мъж и може би точно за това бракът ни все още продължава.

Разбирате ли се? Какви отношения поддържате вкъщи?
Партньорката ми и  мъжът  ми  почти не  общуват. Но отношението им един към друг е положително. Никога досега не е имало  конфликти  помежду  им. Аз съм единствения  човек, който се изнервя от обстановката, но слава богу има достатъчно хора около мен да ме успокояват.

Трудно ли им е на хората да ви възприемат?
Най-трудно е на родителите. Моите се надяват, че след  като з абременея и родя, ще  вляза  в правия път. А тези на приятелката  ми, че ще  преодолее  фазата на  привличане  към  жени и ще  се  омъжи. Силно се съмнявам, че надеждите им ще се оправдаят.

Искал ли е съпругът ти някога да се разделите?
Досега не е , но ако  поиска, аз  няма да се противя. Ще се радвам, ако намери щастие за себе си с друга жена. Съюзът между  нас до голяма  степен е икономически и като  всеки  икономически  договор може да бъде прекратен.

Той споделял ли е, че има нужда от друга жена или че може би тя вече съществува?
Не, не е споделял, а и за момента  не знам да  има  друга. Той успя да  приеме  партньорката ми като член на семейството. Гледа съвсем спокойно на перспективата да останем заедно цял живот.

Какви чувства изпитваш към него сега?
Мисля, че  не  съм  престанала  да  го  обичам. Свързват  ни  дълбоки  приятелски чувства. Ако виждах, че се  чувства  зле,  щях  да  му  предложа  да  се  разделим  отдавна, но той приема нещата безпроблемно и съжителството ни засега не е застрашено от връзката ми. Още  повече, след като се съгласих да родя и си намерих  постоянна  партньорка, той се чувства  щастлив и удовлетворен. До голяма  степен това, че имам партньорка, го освобождава  от  много  семейни  задължения. Освен  това, той  приема  връзката  ни  и  се възползва от свободата, която му е предоставена.

Как се възползва той от своята свобода?
Събота   и   неделя   не   е   задължен   да   бъде  с  мен  и  може  да  се  отдаде  на  любимите  си  хобита (парапланеризъм, ски и уиндсърф през лятото).

Смяташ ли скоро да имаш деца, мислила ли си как ще ги отгледаш и възпиташ?
Това е доста широко  обсъждан  въпрос  между  нас и родителите  ми. Тъй  като  съм  единствено  дете, те винаги са се  надявали, че един ден  ще се радват на внуче. Налага се да родя, вече съм на 32. Детето ще разполага с трима  родители и аз не смятам  да  крия от него  своята  хомосексуална  ориентация.  По този начин ще го подготвя  за  различията  в  отношенията. И когато  порасне, да му бъде  по-лесно да направи своя избор. Не смятам, че ще стане  хомосексуално  само защото единиятъ му родител е такъв - има много примери  за  обратното. Ако е момиче, никога няма да го насилвам да се омъжи, ще оставя избора на него. ще се опитам да му внуша, че  жената  може да се  реализира  като  пълноценно човешко същество дори и без съпруг и деца. За моите родители това е нещо като ерес.

Общ ли е семейния ви бюджет?
Семейният бюджет на нас двете с приятелката ми е общ. Мъжът ми няма нищо общо.

Как живеете трима?
Налага  се.  Ние  двете  не  разполагаме  с  достатъчно  средства. Всички  знаят, че на  жените в България се плаща малко. Те по-трудно достигат до връх в кариерата от мъжете. Да не говорим, че ако разберат, че една жена е лесбийка, ще възникнат допълнителни трудности.

Имала ли си случай като този?
Аз  никога  не  съм  крила, че съм лесбийка и затова нямам такъв случай досега. Още от самото  начало на назначаването ми на дадена работа моите работодатели са знаели, че съм  хомосексуална. Познавам обаче други жени, които цял живот  са криели и в момент, в който се разкрие тяхната сексуална принадлежност, те сами предпочитат да напуснат, а не да станат обект на подигравки и унижения.

Какви ще  останат  отношенията  ти  със  съпруга,  след  като  двете  с  приятелката  ти  си  стъпите финансово на краката и се изнесете в свой дом? Какво ще стане с бъдещото дете?
Най-вероятно  ще  живеем отделно. Отношенията ни зависят изцяло от нас двамата. Аз лично не бих имала нищо против  пак да се събираме и да  ходим  на  почивка  тримата (четиримата).  При  всички  случаи  ще гледам да му помагам с каквото  мога, както той  ми помага  дълго  време. А детето ще отглеждаме заедно, макар и разделени. То ще има еднаква възможност да бъде и с двамата.

При какви условия би поискала ти самата развод?
Бракът е формалност, от  която  има  нужда  не  толкова  индивидът,  колкото  обществото.  Бих  поискала развод, ако той се противопостави  на  връзката  ми или ако в България  стане възможно узаконяването на хомосексуални връзки. Тогава бих била щастлива да сключа брак с партньорката ми.

Как приема твоята партньорка възможността да останете заедно тримата?
Да живеем тримата  заедно е прекалено  радикално  решение за моята приятелка. ще ми бъде доста трудно да я убедя да живеем тримата, но ако успя, ще бъда много доволна.

Моника,  какъв  е  животът  на  една  хомосексуална   двойка  и  с  какво  е  по-различен  от  този  на хетеросексуална?
Мисля, че няма големи  различия. В моя  случай  животът  ми с партньорката ми не е по-различен от този в началото на брака ми. И двете  ходим  на  работа,  през  свободното  си  време се забавляваме с приятели, излизаме като всички останали свойки.

Смяташ  ли,  че  едно  хомосексуално  съжителство   би   могло   да   бъде  по-щастливо  от  това  на хетеросексуална двойка?
Като  се  има  предвид, че  едно  хомосексуално  съжителство  е  застрашено  от  родители,  роднини, дори съседи, освен  това  създава и проблеми в  работата. Съвмествният  ни  живот  на  практика  е  изпълнен с хиляди  перипетии  и  почти  е  невъзможно  да  бъдем  напълно  щастливи. Хетеросексуалните  двойки  са нормата,  те  имат  повече  предпоставки  и  предимства  да бъдат щастливи. от друга страна, трудностите помагат  за  сближаване.   Хомо-съжителствата   са   по-дълготрайни.  В  лесбийската  история  има  много известни  двойки,  живели   заедно   повече   от  20-50  години.  Дори  днес  това  продължава - серийната моногамия е най-разпространена.

Какво е серийна моногамия?
Цял живот да прекараш с  един  партньор. Способността  на  един  човек да остане верен на партньора си.

За какво мечтаеш? Какво искаш да постигнеш?
Да стане съвсем обичайно  да  се  разхождат  прегърнати  гей и лесбийски  двойки,  без  да се страхуват и срамуват. Да не се  налага да се крият, ако забележат  колеги и  роднини. Когато  в  училище се говори за семейство, да се обяснява, че има и такива като нас и че те по нищо не  се различават от другите. Мечтая си в София  да  отвори  врати  лебийски  бар. Поне веднъж  месечно да излиза  лесбийско  списание, за да могат хората да се информират и да не ни изгнорират. Мечтая в недалечно бъдеще да се узаконят връзките като нашата. И за в бъдеще родителите да се радват, че детето им живее със своя партньор независимо от пола.