| |
На
чашка
сп. "Lady". бр.
пилотен, 2004г. Нина С. 14
Февруари е. Свечерява
се. Нещо ме дразни, а не
мога да си обясня какво.
Радиото. От два часа се
опитвам да намеря
нормална станция,
където водещите да не
се лигавят на тема любов
да не пускат романтични
блусове от началото на 90-те
и щастливи влюбени да не
се поздравяват пред
две секунди на пряката
телефонна линия. Ужас!
Целият град тъне в розово
и червено, в светещи
сърчица и надписи
изразяващи
безконечна любов.
Супер! На всичко отгоре е
събота - още една причина
да е празничен ден. Ще пием
кафе в ранния следобед,
защото тази нощ ще е супер.
Ами... да взема да си налея.
По-умно нещо не ми хрумва в
целия панаир около този
"розов" ден.
Докато гледам как
изстудената водка
мазно се стича по
чашата ми, си мисля - тя ли
ми остана?! Тя ли отново ще
попие сълзите, които
няма да излязат навън?
Тя ли отново ще открие
усмивки и смях? Тя ли ще ми
създаде онова до болка
познато чувство на
вътрешен комфорт?
|
Тя се
появява в такива моменти и
много добре се разбираме.
Понякога не се сещам за нея.
Претрупана от задачи, задъхана
по скоростната отсечка на деня
си, гонейки отлитащите минути,
в които работата напира да
бъде свършена, а денонощието
отново се оказва по-малко за
целта... не, не се сещам за нея.
Тогава.
Но тя не се сърди, винаги е
наблизо (или може да бъде) и
чака един ей такъв,
превъзбуден от чужди емоции,
миг. "Наздраве!" - в
огледалото ме гледат две очи...
не, не са тъжни, изобщо. По-скоро
уморени. "Наздраве!" -
отговарям тихо, отпивам и се
опитвам да се сетя за една
песен, в която не се възпява
любовта или никой не страда за
никого.
"........ no love in the heart of the city"
Whitesnake - това е!
Поглеждам към чашата си. Не,
нищо не искам да заменям с нея,
просто искам да се отпусна.
Искам да не се дразня от
шумотевицата и припрените
хора по улиците. Искам да ми е
гот и да се забавлявам. Вкусна
е тази водка. Омайва те, без да
ти обещава. Приятелче, което
няма да ти каже, че бърза за
някъде, няма да ти върже
тенекия, няма да те натоварва с
молби или съвети как да си
оправиш живота. Стопля те.
Whitesnake са ми малко тъжни сега...
Пускам си последния албум на
MOLOKO... сега е по-добре.
Пак поглеждам чашата - кофти ли
е, че си наливам сама, докато се
приготвям за супер парти в
супер вечер като тази?! На мен
ми е гот. Не се чувствам длъжна
да се правя на нещо, което не
съм. Нямам усещането, че се
спускам по пистата и съм си
забравила щеките... Скоро си
мислех, защо ли всъщност
хората така са устроени, че
всеки път връзките си търсят
същата онази част от
емоционалното съвършенство и
синхрон, която им е липсвала
преди?! Измислят си я,
изживяват си я и накрая си я
изстрадват. Може би трябва да
не празнуваме чак толкова
всеотдайно такива празници,
може би просто трябва в такива
моменти да запазим една част
от себе си будна, за да сме цели
след това. Може би... "Наздраве!"
- намигвам на огледалото, а там
очите вече не са толкова
уморени... Не, спокойно ми е.
Сигурно ми е. Вкусно ми е и ми е
весело.
На вратата се звъни - една част
от компанията идва. Усмихнати,
забързани, говорим един през
друг... смеем се... Нощта пулсира
и не чака... тръгваме... Знам, че
ще бъде супер вечер!
| | |
