Алените платна на Любовта

Да обича и да бъде обичана, изпълва живота на всяка жена със съдържание. Пътя на любовта е най-важния път, който изминава всяка от нас и този път определя нашата цялост и самоопределеност като жени. Ние сме създадени за да обичаме. И да бъдем обичани.
Аз съм жена. И аз също вървя по своя път на Любовта. Аз също изпълвам своя живот със съдържание, търсейки своето щастие. Само че го търся в блясъка на други женски очи. Не зная защо е така. Просто това блика от сърцето ми и аз му се подчинявам. Това ме прави щастлива, а всяка Любов трябва да прави жената щастлива. Иначе каква Любов би била? Аз съм щастлива с моята Любов, значи всичко е наред. За мен, поне. През живота ми са минали много хора, които са твърдели, че това не е наред. Те са изтъквали убедителни аргументи, или са посочвали аксиоматични доводи в подкрепа на своето твърдение. Но така и не успяха да обяснят защо моята Любов към жените ме прави щастлива, а предлаганата от тях алтернатива ме кара вечер да плача тихичко под одеалото.
Спомням си едно стихче на Робърт Фрост:
”.... Два пътя се разделяха в гората
и аз поех по неутъпкания!
В това е разликата...”

Как започна моят неутъпкан път в Любовта?
Спомням си един филм от съвсем ранното ми детство: „Алените платна”. В него едно малко момиче всяка сутрин тичаше на плажа, защото вярваше, че там ще се появи голямата й Любов. Годините минаваха, хората започнаха да я мислят за луда, но тя вярваше и продължаваше да тича по брега на морето. Докато един ден мечтата й се сбъдна и нейната Любов се появи. Аз също бях малко момиче. И имах същата мечта.

Много символика откривам и до днес в този филм:
ПЛАТНА означава пътуване... 
Моето пътуване в Любовта започва от едни пуканки. Бях дете, друго дете носеше пуканки, аз побутнах другото дете по рамото и си поисках малко пуканки. То се обърна и срещнах едни красиви детски очи. Предстоеше ми моето пътуване.
Пътуване означава стремеж...
Влюбих се в тези детски очи. Самата аз бях дете. В живота ми вече имаше ново и непознато усещане, към което се стремях. Не – към което се устремих.
Стремеж означава живот...
Вече нищо друго нямаше значение. Бях открила смисъла на своето съществуване и моята съдба престана да получава упреци. Смених ги с благодарности. Вече винаги щях да искам да живея. Каквото и да се случи, колкото и лошо да е то – щом има Любов, значи има живот!
Живот означава действие...
Втурнах се през глава в търсене на Любов. Казаха ми, че Любов, означава секс. Секса някак не се връзваше съвсем с очите на Любовта, които така и не забравях, но понеже всички твърдяха така – повярвах. 
Действие означава избор...
Оглеждах се за своите незабравими очи на любовта. Мислех си, че прелитайки като комета от човек на човек, правя своя избор. Нещо като да обличаш дреха след дреха в един огромен бутик, докато избереш тази, която ти отива най-много.
Избор означава копнеж...
Уж всичко беше наред. Обичах и ме уверяваха, че ме обичат. Чувството беше прекрасно, еуфорията беше огромна, силата в мен нарастваше. Но търсените от мен очи ги нямаше и ме изпълваше копнеж. Някъде нещо ми убягваше. Чудех се какво. Бях нетърпелива и търсех още по-упорито от човек на човек. Кожпнежа се засилваше все повече и повече. Вече бях готова.
Копнеж означава същина...
Бах на 20. Срещнах я! Любовта, изразена в блясък на други женски очи. Помете ме! Изтри от живота ми и спомен, и мисъл, и копнеж, и стремеж, и разум. Нищо не остана. Всичко беше Любов към една жена, за което право на Любов бях готова да платя всякаква цена. И я платих! Моята любов не се прощава лесно. Аз я изстрадах и страданието й придаде непостижима сила и усещане за ценност. Да обичаш не заради... а въпреки!
Същина означава хармония...
Любовта ни сля. Споделеността ни промени и двете. Сивите фасади ни обливаха с цветове. Кишавите улици кънтяха от нашия смях. Намръщени съседи се стряскаха от усмивките ни. След всеки дъжд за нас имаше Дъга. Под всяка Дъга две влюбени момичета минаваха хванати за ръка. Живеехме една за друга. Обичахме напук и на инат! Сливахме се в едно сърце, едно тяло, една съдба. Помните ли - Въпреки, а не заради!
Хармония означава завършеност...
Един ден тя си отиде и отнесе завинаги парче сърцето ми. Не можех да проумея как може Любовта да боли. Как може ТОЛКОВА много да боли! Как може още и още и все още да боли! Вече знаех, че Любов, освен огромно щастие, означава и огромна болка. Завърши моето първо пътуване в Любовта. Бях се върнала пак на моя плаж и пак очаквах. 
После още няколко пъти любовта намина край моят плаж на очакването. С една живота ме раздели, друга предпочете сигурността и утъпканата пътечка на любовта към мъжа, трета просто се позабавлява малко. Но аз упорито, като онова момиче, все се връщах на моя плаж и все очаквах. Хората ме мислят за луда, може би... но аз си вярвам. Също като момичето от филма.

За мен Любовта е алените платна на лодката на моя живот. Днес може да са свити или разпокъсани, но неизменно някой ден някоя жена отново ще опъне моите алени платна и аз отново ще се понеса вихрено бурното море на Любовта. Зная, че това може да ми донесе онази ужасна болка, но какво пък... Заслужава си! Защото зная, че може би един ден жената, опънала моите алени платна, ще остане с мен на моя бряг. Завинаги. И заедно, вече уморени и остарели, като стари морски вълчици, брулени дълго от бурите на любовта, ръка за ръка ще гледаме алените платна на лодките на новите млади момичета. И заедно ще им пожелаваме щастието някой ден, някой любим човек... да слезне на техния бряг завинаги.

Патриция Василева-Елия