Лесбийки сме, не се стряскайте

                                                                                           Текст Ваня Шекерова
                                                                                           Фотография Калин Руйчев

    Съгласяват  се  да  разкажат  всичко  за  себе  си,  за  връзката  си,  за плановете  си  да  раждат. Смущава  ги  единствено  идеята да се снимат, защото смятат, че това  ще  се  отрази  на работата  им - просто не искат с намеци и подигравки да бъдат принудени да напуснат.
    Определяме си среща с Дани и Милена в студена декемврийска вечер.
Аз се опитвам да обясня как  изглеждам,  за да ме познаят, но Милена ме
пресича: няма  начин  да  ни  сбъркаш. Веднага си представям  двойка, в
която едната е съща Брунхилда с кожен брич а другата  - мило дългокосо
създание почти елфида в рокля от тафта, но в кафето влизат две момичета
почти  еднакви на  ръст, с  панталони,  груби  обувки  и якета, едната носи
парчета  пица. Потледът  ми  ги  отминава и чак  когато  се  настаняват  на
маса, решавам  да попитам  дали не чакам точно тях. Ами да, виждаш ли,
че ни позна, ухилват се двете. (Не че съм очаквала на челото им да пише,
но все пак толкова еднакви като две приятелки на питие след работа...)
    Веднага минавам на темата: дали имат някакви тайни опознавателни знаци, които само тяхната общност може да разчита. Дани и Милена се разсмиват и после Милена, която е член на управителния съвет на Българска гей организация "Джемини", обяснява, че в България това не е толкова лесно. Виж, в Щатите може - лесбийките,  както  и  гейовете, си имат специфични стереотипи - заведения, където традиционно ходят, марки обувки и дрехи, прически, по които се идентифицират. В България, за щастие, нещата не са толкова стереотипизирани и всяко момиче носи своята индивидуалност. Продължавам да любопитствам:

Милена: На един купон у обща приятелка. Подчертавам - хетеросексуална. Оказа се, че сме се харесали от пръв поглед, но мина доста време преди да се изясним и да се съберем. Разменихме си телефоните. После Дани започна да ми изпраща по е-мейла на части една прекрасна поема от Жак Превер, но така и не стигна до края, защото започнахме да излизаме заедно. По-красиво никой не ме беше ухажвал.

Дани: С мъжете още от ученически години бях само приятелка. Учех в мъжки техникум, момчетата ме харесваха, но някак си не се развиваха отношенията ни и аз не си давах сметка защо. Момичетата на моята възраст имаха вече сериозни гаджета, бяха правили секс, а с мен нищо такова не се случваше. Все исках и аз да си харесам някого и да съм като останалите, но не ставаше и не ставаше. Осъзнах едва на около 19 години, че влечението ми е само към жени.

Милена: Аз доста по-рано бях наясно със себе си, може би на 12-13. Играех с момчетата, биех се. Излизала съм се с момчета в 8-9 клас (бел. елия - цитата е точен), целували сме се, но не съм имала желание да продължа, макар да не е имало и причина да ме отблъснат. На 17 за пръв път правих секс с момиче. И то с любов, беше желано и търсено удоволствие. Оттук нататък не съм имала колебания. По-късно, на 22 или 23 години, за да разбера дали не изпускам нещо, реших да пробвам и с момче. Честно казано, беше ми все едно. Нямаше тръпка. Не бих казала, че се разочаровах или че се отвратих. Просто ми беше безразлично. Защото нямаше чувства. Чувства към мъж не мога да изпитвам по начина, по който изпитвам към жена. Виж, тъй като се определям и се чувствам 100-процентова жена, мога да флиртувам и с мъже - вниманието, независимо от кого е, винаги гъделичка самочувствието. Обръщам внимание на хубавите мъже от естетична гледна точка. Харесвам Брус Уилис и мъжете от този тип.

Дани: Аз - една, Милена няколко. С моята бившо гадже и сега сме добри приятелки, Милена също се разбира с нея. Разделихме се без драми, просто любовта свърши и толкова. Съвсем естествено е.

Милена е на 26, зодия Овен. Дани е на 24, Водолей. Завършила спортната академия. Подала документи в НСО за бодигард, но 2 см височина не й достигнали, за да покрие изискванията. Сама определя себе си като по-мъжко момиче - късо подстригана, бяла, с прекрасни зелени очи, обрамчени от гъсти мигли. Милена е с грациална структура, нежно лице, кестенява. Окичена е с много сребърни бижута, но ноктите й са ниско изрязани. Все още живее с майка си и сестра си, макар често да остава в квартирата на Дани. Двете мечтаят за собствено жилище вместо 10-те квадратни метра таванска стая, да живеят като истинско семейство. (Боже, какво ли е да си питаш гаджето може ли да ти услужи с дамска превръзка, че твоите са свършили?) Искат да имат деца. Първа ще излезе в отпуск по майчинство Милена, в момента тя има стабилна работа и по-добри доходи. След нея и Дани смята да забременее и да роди.

Милена: Ще си изберем донор на оплодителен материал, ще отидем в клиниката и след задължителните изследвания ще ни направят изкуствена инсеминация. Въпросът е след това да не се стигне до дела за отнемане на родителски права. Само от тази гледна точка е по-добре да се прибегне до материал от непознат донор. Едно дело би било много травмиращо за всички. Чела съм много преди да реша, че мога да поема риска да отгледам дете без мъж, за щастие вече и в библиотеката на "Джемини" има много литература по тези въпроси. С децата при женските двойки е по-лесно и естествено - майчинският инстинкт е налице, както и детеродните способности. При гей-двойките е доста по-сложен въпросът с децата, по-точно с тяхното осиновяване. Наясно съм, че обществото не е склонно да приема еднополовите семейства.

Дани: Сестра ми знаеше отдавна. Наскоро реших, че трбва да кажа на майка ми и на баща ми, (на баба ми и дядо ми естествено го спестих). Бях изненадана от реакцията им в приятния смисъл на думата. Майка ми каза, че винаги се е досещала, а баща ми: "Ти си ми дъщеря и те обичам, каквато и да си." Попитаха ме дали заради това не искам да се прибера в родния си град - за да им спестя неудобството, за да не ги злепоставя. Истината е, че там просто няма поле за професионална реализация. Докато в София винаги има надежда да постигна каквото искам. Родителите ми познават Милена, приемат я съвсем нормално и спокойно.

Милена: Моята майка реагира хладно, защото се страхува от различното и от неизвестността. На баща ми мисля, че му е все едно. Нашите са разведени и отдавна не са заедно. Отдавна се справям сама, постигнала съм известна независимост.

Дани: Милена е Овен и тя води хорото.

Милена: Дани е по-мъжествена, но е по-отстъпчива. Вкъщи тя по-често върши женската работа, готви прекрасно. Но иначе всяка прави това, което й е по-приятно. Само с миенето на чиниите имаме понякога проблеми. Важните неща оглеждаме от всички страни, обсъждаме ги, после ги правим заедно - ако е въпрос за покупка на нещо голямо например.

Аз питам за позата в леглото?

Милена: О, няма отдолу и отгоре при нас, нещата са раздвижени и се променят като при всички двойки. Мисионерската поза той отгоре като израз на доминиране и власт е в историята. Нещата се разчупиха при всички видове двойки и е твърде радостно, че няма твърди стереотипи.

Милена: Рискът от заразяване с полово преносими болести при нас е по-малък, но съществува, както при всички. Специално ние нямаме причина да се предпазваме една от друга. Но искам да ти кажа, че според последни изследвания, в България само 5-6% от всички носители на вируса на СПИН са гейове. Най-голяма е рисковата група на хетеросексуалните с промискуитетно поведение и на наркоманите. За съжаление, у нас сексуалната култура все още е на доста ниско равнище.

Слушам напрегнато двете момичета и се опитвам да открия някакви различия в жестовете. Докато говорят една през друга, двете се напредварват да пушат. Забелязвам, че има разлика в маниера, по който палят цигара, как я държат и как я поднасят към устните. Правят го наистина различно - Дани като мъж, Милена като жена. Ще взема да се наблюдавам дали пък и аз не го докарвам на мъжественост, когато макар и рядко паля цигара.

Дани: Като всяка жена и аз съм суетна - чистя си веждите, епилирам си краката, зоната под мишниците. Даже едно време, когато слушах метъл, бях с дълга коса, приличах на Ринго Стар, но ми пречеше при спортуване. Сега пак ме е осенила идеята да я пускам. Много рядко се гримирам - нямам навик, представяш ли си ме в залата с грим? По същата причина не слагам и много бижута - един-два пръстена, никакви обеци, гривни и синджирчета. Цял живот нося панталони, рокля съм обличала само два пъти - на абитуриентския си бал и още веднъж, не помня вече кога и защо. Но не намирам, че това е неженствено. Просто с панталон ми е по-удобно.

Милена: Аз обичам да се гримирам, макар да го правя рядко. Ходя с удоволствие с къси поли.

Милена: Приятелите ни са повечето като нас, но в никакъв случай не се капсулираме в общество на такива като нас. Имаме и приятели гейове - много добри момчета, повечето от тях страхотни професионалисти, начетени и културни. Събераме се с хетеросексуални приятелки, много от тях омъжени, с деца.

Милена: Не, защо.

Дани: По-скоро отказвам, не обичам блус.

От двете момичета има какво да научи човек извън сферата на сексуалната ориентация. Милена е завършила приложна лингвистика, владее перфектно два западни езика, работила е като учителка, сега е в частна фирма. Дани може да излезе на ринга срещу Бойко Борисов с високата си квалификация по източни бойни изкуства. Мечтае да ги прилага съвсем професионално заедно с познанията си по радиоелектроника в системата на МВР. Сега като повечето млади хора у нас се издържа, работейки в частна фирма - както сама казва, но без нотка на самосъжаление - по 12 часа за нищо пари.

Не зная точно как и защо, но по едно време става дума за сектите - Дани разказва как още като била ученичка отсътвала от тренировки, за да ходи на сбирките на някаква секта в родния си град. Пеели псалми, които помни и до сега, пасторът ги засипвал с прекрасни обещания за светло бъдеще и нямало никакви изгледи нещата да се променят. Докато веднъж в навечерието на рождения ден на Дани не станало дума, че трябва непременно да го празнува само в компанията на "братята и сестрите" от сектата. Как? Ами в произнасяне на молитви и на хляб и вода. Тогава на Дани нещо й прищракало в главата - как така на нейния рожден ден няма да има торта, танци и шампанско, както е имало откакто се помни?

Милена: Умерено, в смисъл, че и двете сме израснали в семейства на православни християни, които спазват традициите. Ние също ги спазваме, но не може да се каже, че сме силно религиозни.

Милена: Тези, които парадират с подобно нещо, просто няма с какво друго да бъдат интересни за околните. Почти всички, които познавам, изпъкват с други неща - професионални успехи, талант.

Дани: Когато бях в последните курсове на техникума, имаше бум от демонстрации на хомосексуализъм - истински или не, но бум. В града имаше заведение, нарочено за гей-бар. Всичко живо и младо се тълпеше там. Всички се обличаха като обратни - момичетата с широки панталони, момчетата по някакъв си там друг начин. Постепенно всичко утихна.

Списание EVA - февруари 2003