|
“Нищо
неподозирайки за предстоящите
мъки и възторзи, едва 4-годишна,
след операция на сливици, съм
поискала лист и съм направила
първи опит за отразяване на
изстраданото потъване в
тайната – на свободата, в
тайната за духовното
изхранване на другите. И
оттогава не спирам да искам
листа, бои, платна, четки и
всичко, свързано с тях –
страха от белия лист и
възторга, будуването и съня,
изолацията и амбицията,
безлюбовието и любовните
мигове, в които Музата се
обляга на рамото и времето се
изнизва с котешки стъпки…”
Това
е част от автобиографията на
известната художничка Анжела
Минкова.
Тя е родена на 8 април 1955 г в
София, завършила е “илюстрация
и оформление на книгата” при
проф. Христо Нейков в
Художествената академия. От 20
години насам е открила над 17
самостоятелни изложби и е
участвала в още толкова
престижни изяви у нас и по
света – Холандия, Испания,
Англия, Гърция, Германия, три
пъти в Италия. Там й харесва
толкова много, че дори научава
италиански език за няколко
месеца. Но Анжела
казва: "Всичко останало са
географски премествания.”
Рисунки, корици на книги,
живопис, скулптура, фотография,
авангардни инсталации – Анжела
се вълнува от всичко, свързано
с изобразителното изкуство.
Винаги рисува нещо ново и
различно, убедена, че стилът
убива художника. Направила е и
една книга уникат, наречена “Картини
от една любов” – тъжно-красива
приказка, илюстрирана с нейни
произведения.
Отивам на последната й изява в
столичната галерия “Теста”,
озаглавена “Играчки за
пораснали”. Виждала съм
картини на Анжела,
но не се познаваме. Тя е
седнала в галерията и “показва
уменията си” на посетителите.
Едно бюро е отрупано с безумно
количество парчета от неща –
свирка на чайник, част от
гривна, купичка, пълна с
мъниста, копчета и оловни
топчета, перушини, стъкълца,
черупки от охлюви и тенекиени
звезди, парчета дърво, стари
часовници… Анжела
си стои в “Теста”, сглобява
всички тези красиви и
непотребни парчетии, дорисува
ги и си играе с тях. Превръща ги
в играчки: танцуващ дервиш,
тъжни маски, огнедишащ дракон,
гигантско джудже. Играчки за
големи. Защото децата си имат
играчки, но възрастните също
копнеят за по-цветен живот.
-
Анжела,
мислиш си, че всеки човек си
остава дете в душата?
- Не ми е известно какво става с
душата, но аз като малка все
едно съм била друг човек.
Докато станах на 30, животът ми
беше много тегав. Голям зор за
доказване и за работа. Но така
е, човек е роб на характера си,
имам труден характер. Обаче
без характер нищо не става. Има
доста талантливи художници,
които нищо не могат да
постигнат, защото са мекушави,
примиренчески настроени, не са
борбени.
- Ти с какво се бориш?
- Със себе си, с егото си, но пък
то трябва да е силно развито.
Художникът, поетът, писателят,
имам предвид истински
талантливият творец, е много
егоцентрична личност и не би
могло да бъде иначе. От това,
разбира се, интимният му живот
страда. Партньорът му започва
да ревнува, да се домогва за
внимание, не иска да се примири,
че има нещо по-важно от него.
- От личен опит ли говориш?
Страдаш ли в интимния си живот?
- …
- Може ли да го опишеш в
някакви краски – пъстри,
весели, мрачни, сиви?
- Моят интимен живот е в ин
краски.
-Ин в смисъл женски, от ин и ян?
- Да. Харесват ми жени. Какво да
обяснявам повече?
- Мъже никога ли не са ти
харесвали?
- Харесвали са ми, имала съм
гаджета-мъже, но това не
променя цялата ми концепция и
нагласа. Жените ги разбирам по-добре.
Общо взето мъжете са ми скучни.
- Няма ли един мъж, на когото
да се възхищаваш?
- Скулпторът Любо Прахов, но
той е покойник. Много го обичах,
и той мен. Талантлив, страхотен.
От него помня, че човек няма
нужда да е морален и честен в
живота, но трябва да е такъв в
работата си. Кой с кого спал,
какво пил, какво правил – няма
значение. Какъв си, се познава
като застанеш до работата си.
- Ти как разбра, че
предпочиташ жени?
- Като се влюбих в жена –
винаги трябва да има акт на
влюбване. И когато някой е
готов за това нещо, винаги се
появява друг, който да отключи
тези желания. Просто аз се
влюбвам повечето пъти в жени.
Бях в гимназията и се влюбих в
едно момиче. Години по-късно се
стигна до сексуални отношения
с него.
- Сега с кого живееш?
- С Кодучева – така се казва
котката ми. Завиждам й, че няма
чувство за време. Когато седна
да рисувам и в един момент
погледна в очите й, все едно
времето е спряло. Много
интересно чувство на
безтегловност. Котките, тези
бивши богини, имат добра
енергия. Но ти питаш за жена.
Сама съм. Скоро се разделих с
едно момиче, с което живеехме
заедно като семейство 7 години.
Оказва се, че сега ми е… трудно.
- Тя художничка ли е?
- Не, но много ме разбираше и
много ме обичаше. Не знам дали
сега го… прави, но аз я обичам.
- Защо се разделихте?
- Вероятно поради моя характер.
Художникът има нужда от музи и
приятели, без те да са негови
интимни партньори. Например
Салватор Дали и жена му Гала –
когато той се увлякъл по
певицата Аманда Лиър, Гала си
събрала куфарите и заминала,
докато на него му мине. Но не й
е хрумнало да го напусне
завинаги. Просто изчакала
отстрани. И Гала е увековечена
в неговите картини.
- Твоята книга-уникат “Картини
от една любов” звучи
изключително лично. Там
героите са птици, но явно става
дума за хора. За кого си я
написала?
- За предишна моя любовна
история, която продължи 14
години. Няма да й споменавам
името, защото е известна в
областта на изкуството,
музикалното изкуство. Когато
обаче и двете личности в една
връзка се занимават с
творчество, има допълване, по-
можеш да простиш, да извиниш.
- “Ревнувам я от хоризонта,
когато бавно се отдалечава към
него”. Теб цитирам. Защо
приемаш любовта така…
болезнено?
- Тази моя любов беше толкова
голяма и силна, че ако го нямах
рисуването, след раздялата щях
да се гръмна. В книгата
текстовете и картините са едно.
Правила съм ги болна от любов и
може би непредпазлива в
искреноста си. Това е книга за
изстраданото, но не за
страданието. Любовта се е
случвала само в моята глава,
обаче дали ще постигнеш
просветление чрез любовта,
чрез тантра или като изваеш 11
сребърни рибки, претопиш ги и
отново изваеш 11 сребърни рибки
– какво значение има?
- Книгата ти може да се види
само в интернет /на адрес
www.artangela.com/ или ако ти я покажеш
на някого, защото е в един
екземплюр. Смяташ ли да я
издадеш?
- Да, ще я издам. Направих
фондация “Тиас” /думата значи
древногръцки културно-религиозни
празници-бел. ред./ за
подпомагане на хора на
изкуството с хомосексуална
насоченост. Освен с книгата,
фондацията ми ще кандидатства
за финансови помощи и с други
арт проекти. В България има 4000
фондации, но като моята няма.
- Има “Джемини”.
- “Джемини” не е фондация, а
гей-организация. Аз съм
отскоро в Управителния й съвет.
Но “Джемини” раздава
презервативи и се грижи за
правата на такива хора, но за
изкуство и култура не прави
много, поне до сега.
- Как би помогнала на творци
хомосексуалисти?
- Мога да търся пари за изяви.
Имам идеи за театрални
постановки, за два кратки
филма от истории, които са ми
се случвали. Например как една
картина на Караваджо, която
реставрирах, се влюби в мен.
Мога да ангажирам различни
творци в тези проекти. Защото
вземи някой хомосексуален
актьор или актриса от
провинциален театър. Той или
тя може да е много талантлив/а,
но каквото и да прави, носи
товара на етикета “различен”,
винаги е в “лупата на
обществото” и много трудно би
пробил/а.
- Но твоята кариера например
не е пострадала от факта, че
обичаш жени, не се притесняваш
от своята различност. Или се?
- Аз не, но други “различни” се
притесняват. Не се притеснявам,
но и не го афиширам. Всичките
ми приятели са
хетеросексуални.
- Дали би могла да се влюбиш в
мъж?
- Може би. Никога не съм се
заричала, че няма да живея с
мъж. Джереми Айрънс например
ако дойде, веднага обръщам
резбата!
- Дразни ли те думата “лесбийка”?
- Разбира се, че ме дразни,
много е неприятна.
- Защо не измислиш синоним?
- Тя Маргьорит Юрсенар не е
могла да измисли, та аз. Но в
крайна сметка това са само
думи. След 50 години нищо няма
значение. Сега съм еднакво
далеч от всичко и от всички.
Мисля се за добър художник,
който по случайност харесва
жени, а не за лесбийка, която по
случайност е добър художник.
Харесва ми мисълта на Ортега-и-Гасет,
че “Първият художник на света
е избрал да стане такъв, защото
останалите начини да бъде
човек не са му се нравели.” Но
и талантът е вид недъг – все
иска някакво действие,
произвеждане…
“Има само едно важно пътуване
– към себе си."
- Каква е твоята роля в
семейството – на жена или на
мъж?
- Аз съм и мъж, и жена, чувството
е важно. Любовта е над всичко.
Например веднъж в Истанбул
видях една жена с много
особена, интересна красота.
Впечатли ме и я помолих да я
нарисувам. Тя каза нещо
странно: ”Никога няма да ме
имаш”. Но мисля, че като
съзерцаваш нещо красиво, като
му нарисуваш портрет, ти вече
го притежаваш така, както
никой друг не го e имал.
- Как приемаш изневярата?
- Тя е плод на ниско
самочувствие. И да изневериш, и
да ти изневерят – и в двата
случая чувството е ужасно.
Когато една от жените на
Пикасо /тази, която е живяла
най-дълго с него и му е родила 2
деца/ му казала: “Напускам те!”
заради неговите изневери, той
бил ужасно възмутен: ”Какво?!
Изгонете тази жена!” – защото
как така някой ще напусне
великия Пикасо? Пак се връщаме
на егоцентризма. Истинският
творец използва другите хора и
се подчинява единствено на
красотата. Сигурно така и
трябва.
- Сега, след раздялата, която
си преживяла, би ли се влюбила
отново?
- Бих се влюбила в китайка,
която не знае български. И аз
няма да уча китайски.
- Заминаваш скоро за Щатите.
Какво очакваш да се случи там?
- Очаквам да се разделя с още
една илюзия или да я прегърна.
- Каква илюзия?
- Нали всички ходят в Америка,
защото вярват, че там се
печелят пари. В края на своя
път вече всичко съм си
доказала и сега май е време да
направя малко пари. Шегувам се.
Ще гостувам на приятели,
засега е предвидено да стоя 3
месеца.
- Защо мислиш, че си “в края
на пътя”?
- Защото след 50 години всеки
момент могат да те приберат.
Горе.
- Вярваш ли в Господ?
- Религиите много ме занимават,
отношенията на човека към Бога
и обратното, мистицизмът също.
Стигнах до извода, че будизмът
е много по-близо до хората,
отколкото християнството. Той
казва какво трябва да прави
човек, за да се чувстват всички
добре.
- Какво не ти харесва в
християнството?
- Това, че се повтарят едни и
същи грешки, допуснати при
преписа на Бибилията,
отношението на ортодокса към
жената. Като попиташ някой
отец защо не се приемат жени на
Атон, всеки казва: “Така е”,
ама защо е така – не знае. Не ми
харесват и споровете между
мъже и жени, безсмислени са,
хаби се енергия. Единственият
философски въпрос е “Какво ще
стане след това?” Будизмът
дава най-смислените хипотези
– карма, прераждане.
- Ти каква мислиш, че си била в
предишния си живот?
- Не знам. Ти знаеш ли къде си
била на 29 май 1967-а година в 12
часа? Не знаеш – ей така се
забравят и предишните животи.
Има теория, че всеки на всекиго
е бил майка поне по веднъж. Но
не е важно какъв си бил, а какви
си ги надробил.
- Не ти ли е мъчно понякога, че
нямаш деца?
- Я се огледай: пластиките,
картините, рисунките, книгата -
всичко това са мои деца.
- Освен с рисуване и писане
как успокояваш бурите в себе
си?
- С тай-дзи – китайско бойно
изкуство, не е толкова
популярно у нас, в него
движенията са по-бавни. Слушам
източна музика, чета.
- Юрсенар?
- Да, в момента тя ми е
фаворитка. Скоро прочетох
нейната нова книга “Записки
от градината”. След една
любовна драма тя отива на
самотен остров и я написва.
Такива дълбоки есета, че
просто след тях няма какво да
се чете. Обичам и стиховете на
един поет от 11-и век - Джеаладин
Руми, който е бил влюбен в свой
учител, странстващият дервиш
Шемси. Обичали са се с такава
любов, каквато рядко може да се
почувства и да се съпостави с
друга.
- Каза, че си се разделила с
приятелката ти заради твоя
характер и силното ти его. Сега
как мислиш, би ли се простила с
него, за да промениш нещата?
- На драго сърце бих загубила
егото си, за да се слея с тази,
която обичам, ако можем заедно
да постигнем Абсолюта. Ще ти
разкажа древна приказка,
написана от Джеаладин Руми: “Един
мъж потропал на вратата на
една жена. Тя попитала: “Кой е?”
Той отвърнал: “Аз съм.” Тя му
казала: “Вкъщи няма място за
твоето Аз и моето Аз, иди си.”
Той си тръгнал. Мислил, мислил
и след една година отишъл пред
нейната врата, потропал и
когато тя попитала: “Кой е?”,
отвърнал: “Ти си!”.
|
