Жената

Концентрацията върху лицето ти ме влудява. Тръпки се роят върху нежната кожа на гърба ми. Искам да прокарам дългите си нокти върху твоето тяло, за да разбереш… Нямам сила. Силата е в слабостта ми към теб. Ровя се в чувства, които могат да ме сринат. Бурята е непозната, но я приемам като въплъщение на повика ми, огнено-женски. Концентрирам се в разпада си и кротко го полагам в твоето сърце, очи, ръце. Имаш избор как да действаш, но ако приемеш кода на неговото разгръщане ще бъдеш свидетел-участник на любовта ми в безброй измерения или поне колкото позволява човешкото. Думи няма. Изплъзват се образите, пробождат иглите на чувствата. Тялото е като безмълвен прибой на вселени. Границите са заличени отдавна, хоризонтите са залезли в очите на приетото. Погледът ми е остър и сече всичко различно от лицето ти. Сълзите са огледалото – страха на неприетото. Реалностите се преплитат и тяхната допирна точка придобива фини очертания при нашите срещи за кратко. Синьото на очите ти, най-нежната гаранция, че свят има, ме кара да го приема заради теб, жената.
Ако има смисъл да продължавам, то той е нов за мен и посоките са други, ако те следвам. Ако частица от теб ме очаква на път, то аз съм крайната точка и отново ще ме намираш при себе си. Тогава оставям безрезервно съдбите на другите да се скитат и нямат предели превъплъщенията ми, за да съм твоя!

*****