Целувки...

1. Автобусът се катереше по склона, завой след завой... Гледката, която се разкриваше бе страховита понякога, ако погледнеш през стъклото и видиш зейналата пропаст на метри от него, но красива и вземаше дъха... Но никоя от двете не гледаше навън. Очите им се търсеха, макар думите да бяха съвсем обикновени. Очите казваха "искам те", устата произнасяше отегчено: "ама че е задушно". Линда бе седнала на единствената свободна седалка до някаква жена, която бе прегърнала детенцето си нежно, когато успяха да се вмъкнат в последния момент. Виан бе останала права, макар да не разрешаваха. Автобусът все така се катереше... Детето започна да нервничи, трудно му беше да стои мирно сред многото хора, задуха и слънцето, което напичаше през прозореца.
"Хей, какво сладко детенце, искам да те целуна, нали няма да плачеш" ... И Виан се наведе, проближавайки се до детето... но и до...
Нещо в сърцето на Линда трепна... Устните на Виан бяха толкова близо до нейните... задържаха се няколко секунди така... като че ли в колебание за кого да бъде целувката... а после докоснаха нежно детската буза. Само очите след това сякаш казваха: "Исках да бъде за теб...".

* * * * *

2. Тази сутрин се събудих разплакана... а сънувах теб..
..имаше купон... и ти дойде... Подари ми една роза..кърваво червена роза..а след това те изгубих сред хората...
...търсих те... обикалях с поглед всички лица... но те нямаше...
...видях две влюбени жени... те се целуваха... отначало почти невидимо, а след това все по-страстно, забравяйки за другите...
...отместих поглед... за да не преча... или защото завидях...
...купона свършваше... отново те потърсих ( а дали бях спирала да го правя?)... беше в друга стая...
...седнах на прага и те загледах мълчаливо... а очите ми се пълнеха със сълзи...
...и ти разбра... трябваше да си тръгваш..за да остане...
...приближи се до мен... и милиметри деляха устните ни... и тогава си помислих, че може би... че този път... ..но ти се отдръпна...
"Всяко цвете е една целувка за теб..." - ми каза...
....Сълзите намериха своя път...

* * * * *

3. Една приятелска вечер на бутилка вино. Вечер като всяка друга. Разговори за семейството, за приятелите, гаджетата, работата. Чашите се пълнеха, имаше наздраве, усмивки..разговорът продължаваше. Музиката бе приятна, любимата и на двете. Нежният глас на певицата вълнуваше сетивата и сърцето. Очите все по-често се търсеха, а когато се срещнеха успяваха да се задържат за миг, преди някоя да отмести поглед смутено. Думите спираха за един кратък почти незабелижим момент, в който всяка се връщаше в реалността. А след това всичко продължаваше... и се повтаряше...
Мелодиите се сменяха, започна любимата на Даян... винаги, когато я чуеше, тя се сещаше за момичето, което сега бе срещу нея... Погледът й стана по-дълбок и сякаш приканваше... макар думите да бяха различни. Джоан усещаше погледа върху себе си, той я привличаше, караше я да забрави условностите и ограниченията, които си поставяше.
Ръцете се докоснаха... отначало плахо... тръпката прониза и двете, магия... устните се потърсиха... желано докосване... желана наслада... наслада, която не свършваше...

*****