Моят наркотик

Господи, защо си дал на нас хората любовта? С какво сме заслужили тази награда и това наказание,защо тя ни вкарва в своя капан и не знаем как да се измъкнем...
Господи, защо не си ни дал и лекарство за любовта... защо няма лечение за тази наркомания... защото любовта е като наркотик... искаш..искаш едно и също... този, когото обичаш... все повече и повече... и повече... и няма край... и защо този наркотик е толкова лош, че ни носи болка в сърцето... и защо, Господи, не можем да се излекуваме от тази зависимост, дори и с пълно отказване и спиране на наркотика... някои казват, че ставало... не знам... кога ще стане... но как мога да го откажа... как да престана да търся и търся наркотика си... ден след ден... и кой може да ме спре да го търся... и мога ли да се спра сама... не мога... как да го направя, Господи!
Събуждам се сутрин... и мисля за дозата си..онази мъничка доза виртуално общуване... която притъпява малко болката... само за малко... но за момент стига... после още малко... и още малко... не стига! Нуждая се от още...но няма, нали? Дай ми моята доза, Господи... защо всеки път трябва да се боря със зъби и нокти за своята доза... нека един път да я получа като подарък... да, такова нещо не се подарява... нали е отрова... такова нещо иска жертви... какви жертви? Човешки, жертви на достойнството, на самолюбието, на себеуважението? Дааа, какви жертви... Трябва ли да ги даваме тези жертви? Тогава дозата става още по-скъпа... дали да не пробвам с пълно отказване? Може би, Господи, ти ще поискаш пак да ме прилъжеш сред пристрастените към любовта и ще ми подариш ... поне мъничко... или пък ще се откажеш от мен... ще ме оставиш да се вия от болките на наркотичния глад... да треперя,молейки без глас за още един шанс... за една малка дозичка само... ей така, колкото да притъпи болката...
Но аз ще се затворя зад много дебели врати, Господи, ще се заключа с много ключалки... ще се завържа с много вериги и ще захвърля ключовете... за да издържа на болката... ще страдам, знам, но ще издържа, Господи. Този път ще победя моя наркотик... знам... този път... нека бъде след малко... само още веднъж, а?
Само още веднъж да усетя опиянението.. .за последно, обещавам... и после в никакъв случай... решено е вече, нали? Сега искам, Господи, дай ми го сега, моля те... не мога да издържам вече... нещо пулсира в слепоочията ми... нещо напира в гърлото ми... нещо стяга сърцето ми... защо треперят ръцете ми... само още веднъж.....
Влизам в чата... тя е там... наркотика ми... "здравей"... бавно поемам дозата си... малко се успокоявам... но действието е твърде слабо... някак само притъпява за момент болката... но все пак я притъпява... за последно, Господи, само за последно...

*****