Приказка за правите

С всяка моя следваща постъпка и дума късам и последните нишки между теб и мен... защо ли го правя... може би за да спра да се надявам... или да усетя поне още един път, че ти мислиш за мен, макар и с цената на болката... това е само още една стъпка по моя път от теб към неизвестното:

...Правите се приближаваха все повече и повече и ето че в един момент се пресякоха... само че след това започва отдалечаването, нали? Няма как, те са прави, не могат да се завъртят в кръг или спирала... И колкото и малка да беше точицата, в която те се пресякоха, тя промени живота на едната права... тя не беше вече просто права... беше права с кръстосна точка с друга права... но на другата права не й пукаше за това..за нея важното беше само , че е права... тя се беше пресичала с много други, но търсеше тази, която ще я накара да завие по пътя си да и не бъде вече толкова праволинейна,а нашата не беше такава... тя си беше една съвсем обикновена права,само много точки подредени една след друга... нищо особено... нямаше си даже и пресечна точка с друга права...
Всъщност имаше една и може би точно това малко безпокоеше и двете...дали пресичането не беше поради факта, че нашата права все още се опитваше да намери първата, с която се беше пресякла,макар да знаеше, че това е невъзможно...но правите толкова си приличат.. би могла да я замени с друга...Всъщност правите въобще не си приличат...всяка има пресечни точки с толкова много различни други геометрични елементи и образува с тях толкова различни геометрични фигури... че придобива собствена неповторима индивидуалност.
И така... правите се пресякоха... едната реши да престане да бъде идеална права и да се пречупи... да се опита пак да се пресече с другата... а другата? Тя искаше все така да е права... но май нямаше нищо против нашата права да се пречупва в опитите си да се срещне с нея отново... но пък... тя вече не беше идеална права, а една начупена линия... а какво интересно има в една начупена линия... с нея винаги можеш да се пресечеш... идеалната права продължаваше по пътя си в търсене на правата, която ще я накара тя да се пречупи... дали тогава нямаше да стане обратното?... Тя се замисли дали все пак да не се закриви и да се върне при начупената линия,все пак пресичането беше приятно... но като спря и започна да мисли тя започна да се превръща в отсечка, защото не се движеше... а отсечките за твърде малки за една линия, пък била тя и начупена... нали?

..и все пак...

*****