Приюти ме

Боли те, боли ме..ще сравняваме ли болката.Трябва ли да ти кажа за болката, която ме изпълва всеки път, когато усетя твоята болка?
Боли те,боли ме...чувствам болката ти, тя идва към мен, залива ме, дави ме, чувствам капчиците от вълните на болката по лицето си.Те се стичат и имат соления вкус на морето...Морето може да бъде и тихо, и да виждаш в далечината синевата на хоризонта.Синьо,толкова синьо,че гледам и гледам.Виждам толкова надалече, но в същото време само до хоризонта.Там понякога виждам нещо, лодка, корабче или пък друго.Опитвам се да се вгледам и да видя подробностите, но колкото и да е ясно времето, хоризонта не ми дава.Той скрива част от това, което искам да видя.
..А после задухва вятър, небето вече не е толкова синьо.Става сиво,после черно, вълните ме заливат, опитвам се да изплувам, първия път успявам, втория, третия,губя сили,не мога да изплувам,нямам въздух,усещам само капчиците по лицето си..солени...
Боли те,боли ме...Как да спра болката?Искам да спра болката.Не знам как.Дори да избягам , където и да отида, пак ще виждам синьото небе,пак ще се взирам в синьото небе и ще търся ...какво ли?...морето.. ...Винаги съм живяла на сушата и сега ме е страх...Потапям пръсти внимателно, после навлизам навътре и по-навътре.Отпускам се във водата, вълните ме галят, вълните ме поемат и носят. Хубаво ми е, затварям очи и пак продължавам да виждам синьото на морето, на небето..синьо...Изведнъж притъмнява, страх ме е, искам да изляза на сушата.Не мога да плувам...търся дъното..КЪДЕ Е ДЪНОТО!?..НЯМА ГО!!!
Вълните са ме отнесли навътре.Галещите вълни вече не са галещи,стават големи, заливат ме...НЯМА ДЪНО!!! Не мога да се върна към сушата, мятам се, опитвам се да си поема поне още една глътка въздух, припомням си всички детски уроци по плуване..НЯМА ДЪНО!! - само крещи нещо в мен, опитвам се да извикам за помощ, устата ми се пълни с черна вода...протягам ръка....
...хвани ме...

*****