Обикновено и просто

Обичам простите неща. Обичам малките неща, разположени в нужното време по нужния начин. Искам да ти разкажа за едно такова малко и просто нещо, за един ден с Нея. Дори не цял ден, а част от него. Съвсем просто е...
Ето, затварям очи...и е пред мен:
Държа я в прегръдките си, а слънцето бавно слиза надолу. Наоколо е тихо, подухва вечерния бриз, чува се плясъка на вълните. Седнали сме на опустелия плаж, а пясъкът излъчва топлината, събирана през целия ден. Някоя чайка търси още своята храна, а в далечината минава някое от корабчетата с туристи, излезли и те да се насладят на залеза. Мълчим, загледани в слънцето, усещаме се и това е достатъчно. Малко по малко златното става оранжево, после червено. Небето е кърваво, но не страшно, а като разцъфналия цвят на роза. Най-красивата роза с името Любов. Слънцето се скрива, а ние унесени стоим още там. Не искам да я пускам. Всичко наоколо е в нас и аз и Тя сме се слели с всичко.
Ставаме и аз я повеждам към нашето си място, нашата стая. Не пускам ръката й, защото не искам да спирам да усещам кадифената й мекота. Минаваме през близкия магазин и вземаме необходимото - безброй свещи, бутилка вино, малки вкусни неща, които никога не сме опитвали и шоколад. Прибираме се. Тя ляга в хладната стая и отпуска глава на възглавницата. Косата й се разстила. Изпитвам неустоимо изкушение да отида при нея, да я докосна и да се отдадем на любовта, но само се приближавам, целувам я нежно по бузата и й казвам "Обичам те".
Излизам на терасата и пак поглеждам небето - то е вече черно с безброй блещукащи звезди, а луната е огромна. Усмихвам й се и благодаря, че е тук, при нас тази нощ. Знам какво искам да направя. Нареждам всички свещи навсякъде и ги паля. Звездите слизат при нас. Отивам при нея и я моля да дойде с мен, за да й подаря една звезда. Тя ми се усмихва и пита тихо: "Само една?" "Тази вечер само една - отговарям аз - за да има по една за всяка нощ с теб".
Бутилка вино, две кристални чаши, аз и Тя. Наливам бавно, защото я гледам в очите. Вдигаме тост: "За Любовта" и пием до дъно. Седнала е точно срещу мен. Разговаряме за света, за красивите неща, за миналото и за бъдещето. Гледаме се и започва да ми се струва твърде далеч. Бутилката е вече празна. Отново поисквам неудържимо да я имам веднага и да се любим. Но преди това има още нещо. Блокче шоколад - за мен и за нея. Отчупвам внимателно сладкото късче и му се наслаждавам. Усещам как се топи в устата ми, въображението ми се развихря, страстта е по цялото ми тяло. Приближавам се до нея, заставам на колене и вземам дланите й в своите. Целувам върховете на пръстите й, един по един. Докосвам лицето й. Докосвам с устни нейните. Нощта е огряна от звездите - на небето и тези при нас.
Останалото е...докосване, стон, вик и мълчание...

*****