Цената

Тя дойде в живота ми - без да Я очаквам.
Пристъпваше към мен, като слепец, който потропва с тояжката си - тихо.
И ненатрапчиво.
Нямаше го онова усещане за взлом, което оставяха другите.
Тя беше, като сянка, която кръжеше около мен, без да Я виждам.
Само Я усещах понякога.
Като полъх на вятър.
Като аромат на цвете.
Като дихание, носещо нежност.
Така неусетно Тя се приближаваше към мен.
Докато в един миг не осъзнах, че и аз към Нея.
Плашеше ме това усещане.
На близост.
На някаква непозната нежност, която ме изпълваше към Нея.
И започнах съвсем умишлено да Я избягвам.
Така Я нараних.
Така Я накарах да се отдръпне.
И така Я загубих.
В страховете си, родени от любовта ми към Нея.
Която не й признах.
Тя го направи.
Може би в последен, безсилен опит да спре растящата пропаст помежду ни.
Но аз не й позволих.
И Я оставих да си отиде.
Само, ако знаех, как Нейните стъпки, щяха да кънтят в сърцето ми.
Как всеки миг от нейното отсъствие, ще пълня с желание за Нея.
Само, ако знаех...
Времето, което отмина, не ми позволи да Я забравя.
Онези две, неизречени думи, стряскат съня ми.
Всеки плаща неплатените си сметки.
Някога.
Ти спиш, нали любов моя?
Нощта отвън, не те събужда за нищо.
Тъмното, не те кара да крещиш О - Б - И - Ч - А - М Т - Е.
Ти плати всичките си сметки.
Прости ми.
И лека нощ.
Аз отново посрещам своето безсъние, което пълня с Теб.
Заради това, че си бях въобразила, че мога да бъда по-голяма от Любовта.
Без въобще да зная цената й...

*****