Изповедта на едно влюбено момиче

Ния и Криси вече бяха разбрали какви се техните предпочитания за партньор. Вече почти 3 месеца те бяха заедно. Бяха неразделни. Обичаха се страшно много и и двете добре го знаеха. Те просто бяха перфектната двойка (като изключим факта че бяха 2 момичета, а не момиче и момче, но това нямаше никакво значение). Въпреки че живееха в доста отдалечени квартали те успяваха да бъдат заедно всеки ден, по колкото се може повече време. За тях двете нямаше нежъзможни неща. Правеха успешно всичко което си наумят. Често се усамотяваха в някой парк или просто на някоя пейка. Говореха си тихо, прегръщаха се, целуваха се страстно или само се вглеждаха една в друга. Те бяха най-просто казано щастливи една с друга, чувстваха опожаряваща любов...
Дойде рожденният ден на Ния. Ставаше на 16. Тя бе запланувала купон у тях. Заедно с Криси приготвяха нещата преди да започнат да пристигат гостите. Докато подреждаха една от стаите Криси прегърна Ния и заплака. Ния учудена от това тихичко я попита какво е станало та така плаче. Криси мълчеше и притискаше все повече и повече Ния към себе си. Тя се обърна към Криси избърса зълзите и с ръка и я целуна по бузката. Тъжното момиче най-сетне се опита да каже нещо, но сякъш имаше нещо което и пречеше да го направи. Тя заекваше, а Ния я попита:
- Мила, кажи ми моля ти се. Какво е станало? Защо изведнъж заплака? Наранила ли съм те с нещо? Кажи...не ме измъчвай с мълчанието си. Знаеш че можеш да споделиш всичко с мен.
Криси успя да проговори по-разбираемо:
- Скъпа, прости ми. Не исках. Сега страшно много съжалявам за всичко което направих. Знам че не е правилно от моя страна така да те лъжа, но сега искам да разбереш всичко и се надявам някой ден да ми простиш.
Ния я погледна още по-учудено и я помоли да й обясни за какво става на въпрос.
- Мила, знам че трябва да ти разкажа... Вчера докато бяхме със съучничките ми седнали в една беседка, дойде едно момиче. Оказа се приятелка на Петя. Ти познаваш Петя, нали?
- Да...
- Aми това момиче се оказа като нас. Харесваше момичета. Та говорихме си дълго и когато трябваше да си ходя, тя пожела да ме изпрати. Аз въобще не съм си била и помисляла за такова нещо....но когато завихме в една тясна улица, тя ме зграбчи и започна да ме целува много жадно. Аз се отдадох на нежността й. Дори ми предложи да отидем у тях, но аз отказах. Затова закъснях за срещата ни. Нямаше никаква катастрофа, както ти казах. Моля се от цялата си душа да ми простиш. Знам че това не бе никак честно от моя страна, но аз много лесно се поддавам на удоволствията.
Криси отново заплака, а Ния я прегърна.
- Спокойно. Всичко е наред. Прощавам ти. Радвам се че благоволи да ми разкажеш всичко и затова ти давам моята прошка. И все пак се надявам да не стават повече такива неща, нито с мен, нито с теб.
След тези думи Криси се усмихна и прошепна в ухото на Ния:
- Ния, обичам те с цялото си сърце и не искам да те загубя за нищо на света.
Тогава двете момичета се усмихнаха една на друга и сляха устните си в една страстна целувка.
След около час на вратата се позвъня. Ния изтича да отвори. Бяха няколко нейни приятелки, които я обсипаха с подаръци и пожелания за рожденния й ден. Гостите започнаха да пристигат едни след други. Музиката беше усилена, а в къщата беше тъмно, отличаваха се само силуетите на хората и на някои места беше светло и някои си говореха.
По едно време на вратата пак се позвъня. Криси отиде да отвори вместо Ния. Тя бе поканила Петя, но Петя бе взела със себе си и момичето от беседката. Тя се казваше Моника. Когато различи в тъмното Криси, Моника й се нахвърли и започна да я целува. Криси я отблъсна веднага и отиде при Ния.
- Скъпа, спаси ме! - каза Криси в ухото й.
- От какво да те спасявам? - попита учудено Ния и се усмихна
- Петя е довела момичето от вчера - Моника. Тя веднага щом ме видя, ми се нахвърли да ме прегръща и целува. Моля те, отърви ме от нея. Незнам какво ще й хрумне да направи.
- Спокойно - отвърна рожденничката - Нищо няма да ти направи...няма да го позволя
В този момент Моника се появи и отново прегърна Криси. Криси я избута в страни и й каза да престане.
- Моника, моля те, спри се! - извика Криси - Аз обичам Ния и искам да съм с нея. Остави ме на мира!
Тогава тя отвърна.
- Ооо, така ли. Мисля че вчера не бе на това мнение, нали така. Тогава не само аз те целувах. Ти отвръщаше на ласките ми. Забрави ли? Или е нужно да ти припомням. Аз те харесвам. Много те харесвам и искам ти да бъдеш със мен ,скъпа. Не със нея. Ако е нужно дори бих я убила само и само да не си с нея. Тогава по-лесно ще те спечеля. - говореше лукаво тя, а Криси я гледаше уплашено.
След това Моника тръгна към тоалетната.
Ния и Криси се запътиха към терасата от където имаше прекрасен изглед към морето. Тази вечер то бе тихо и по скалите отдолу се плискаха малки вълнички. Беше пълнолуние и луната осветяваше морето. На терасата бе сложен един много удобен диван, който беше обърнат към изгледа. Двете седнаха на него и се прегърнаха. Обсъдиха отношението си към Моника и Ния успокои Криси. Музиката се чуваше тихо, тъй като те бяха затворили вратата на терасата. Всичко бе много романтично и двете влюбени момичета се впуснаха във взаимни ласки. Те нежно допираха и сливаха устните си. Морският бриз сякаш галеше телата им, които бяха полу голи. Двете нежно се докосваха, чувстваха топлината на телата си. Пръсти шареха насам натам из гърба на всяка една от тях. Те почти не отлепяха своите устни от устните на любимата. Лека, полека те разсъблакоха своите дрехи . Раздаваха си чувствени целувки, които бяха изпратени към най-чувствителните места от телата им. Заедно те двете бяха изцяло удовлетворени. Не искаха нищо повече от това да бъдат заедно. Това бе тяхната мечта - да бъдат заедно ЗАВИНАГИ!!!
Внезапно вратата на терасата се отвори и на нея излезе най-неподходящия човек - Моника. Тя видя Ния и Криси вплетени една в друга и сякаш пощуря. Тя се запъти към тях, но те все още не я бяха видели. Застана пред дивана и тогава те я забелязаха. Моника зграбчи Ния.
- Хей, нещастнице, остави Криси - тя е моя, само МОЯ. Разбра ли ме?
В този момент Криси стана и се опита да измъкне Ния от ръцете на Моника, но не успя.
- Моника, остави я! Защо си си втълпла че съм твоя? Аз принадлежа единствено и само на НЕЯ. Сега ти разбра ли ме?
Тогава Моника се разяри и започна да бута Ния към парапета на терасата. Отдолу зееше 50 метрова пропаст със скали. Криси се опита да викне някой на помощ, но поради силната музика вътре, никой не я чуваше. Тя направи множество опити да укроти Моника, но тя бе бясна - беше пощуряла от ревност. Ния се мъчеше да се измъкне от ръцете на злобното момиче, но те бяха прекалено силни.
Наближиха парапета и докато Криси дърпаше Ния към себе си и крещеше, пощурялото момиче с последните си сили бутна Ния към пропаста. Докато падаше надолу тя извика:
- Обичам те, скъпа. И ще продължа да те обичам и след смъртта, която...
Тогава тя падна върху острите скали. Криси заплака и започна да крещи:
- Господи, защо? Защо ни нараняваш по този начин? Знам че съгреших, но аз се изповядах пред себе си, пред теб и пред човека когото обичам. Без нея аз не мога да продължа да живея пълноценен живот.
Тя ревеше със всичка сила наведена над пропастта. Никой от гостите все още не бе разбрал за трагедията, а Моника се бе изпарила. Ния взе своето решение. Тя бе избрала своят път, а той водеше към нейната любима и към смъртта. Съкрушеното момиче взе една чаша със шампанско, изпи я на един дъх и промълви:
- Прости ми господи за всичко, което съм сторила през краткия си живот и за това което ще сторя сега...
Още не бе изрекла и последната си дума и тя скочи надолу. Летеше към смъртта без страх и тихичко си говореше:
- Обичам те, обичам те,обичам те...
Тялото на 15 годишното момиче се разби в скалите до тялото на нейната любов. В отвъдното те може би пак бяха заедно...

*****