Един живот

Били ли сте в гората денем? В прохладната, спокойната, нежната гора, която ви примамва съблазнително в летните горещини? Излизали ли сте сами – или с любим човек – на чудесна утринна разходка из вековните дъбрави? Ако не сте, направете го и няма да съжалявате! Там всичко е различно. Ще забравите трескавото, забързано всекидневие, грижите, умората и мислите, които ви терзаят. Гората има свой собствен ритъм на живот – бавен, спокоен, непринуден и естествен. Мирис на дърво, на храсти, на цветя и на треви... Природна чистота, неосквернена от човешката намеса. И тишина, божествена тишина, нарушавана единствено от звуците на обитателите на гората и от шума на собствените ви стъпки. Вървите по неутъпкани от човешки крак пътеки, проправяни от горските животни. Огромни стари дървета се издигат толкова високо над главата ви, че не можете да ги обхванете с поглед. На места короните им се преплитат и образуват арки от клони и листа, под които вие тържествено минавате и които ви предпазват от палещите лъчи на слънцето подобно на дебел, непроницаем, пъстроцветен килим. Чувате цвъртенето на многобройни невидими птици, които сякаш се надпяват в стремеж да привлекат вниманието ви. Наоколо прелитат бръмчащи насекоми, нещо ви полазва по ръката... Не се плашете, това е само паяче, озовало се там, докато сте се провирали през гъсталаците. Ето че долавяте веселия ромон на поточе, още няколко крачки и сте до него. Топвате ръце, а по тялото ви преминават тръпки – водата е леденостудена. Сядате уморени край потока, може би си правите малък пикник. Ако сте с любим човек, горското усамотение се превръща в прекрасна възможност за безброй приятни неща, които да правите заедно, за разговори, смях и нежност. Но ето че преди да сте се усетили, е дошло време да се връщате, а толкова не ви се напуска това уютно и спокойно място... Е, няма как – “цивилизацията”, от която сте се отскубнали за миг и на която едва ли много сте ù липсвали – ви зове обратно, за да ви погълне в хищническия си водовъртеж.

А били ли сте в гората нощем? В студената, непозната, неприветлива гора, която ви привлича единствено със своята откъснатост от хората? Отивали ли сте там сами за любовна среща с любимия човек, в тъмното и страшно, но единствено възможно място? Ако не сте, не го правете! Там всичко е опасно. Гората крие неизвестности и риск. Змии, вълци, мечки и всякакви неподозирани горски зверове се прокрадват в непрогледен мрак, способни да ви умъртвят по най-ужасен начин. Звуците в гората нощем са зловещи. Стряска ви дори шума от собствените стъпки. В тъмнината вървите по несъществуващи пътеки, краката ви се заплитат в жилави треви, настръхнали шубраци драскат нежните ви ръце... Най-накрая стигате завèтното място и сте сами с любимия човек. Горският мрак е предпазно наметало за вашата любов и ви обгръща... И при все че е студено, тъмно, страшно, не ви се напуска това изолирано от човешката злина пространство. Но тази нощ гората е пълна с други зверове, тръгнали на лов за плячка, изпълнени с жестокост и омраза. Горските животни са отстъпили пред индивиди от по-висока категория – Човеци. Нощната тишина се прорязва от викове на ужас, писъци на болка и мъчение. Човешкият живот не означава нищо... за човекоподобни същества, носители на животински страсти, сеещи насилие и смърт. На сутринта гората пак е тиха и спокойна, но защо ли вече не е същото?

Един миг в човешкия живот може да трае безкрайно, а животът да се окаже мигновение.
Затова обичайте живота до смърт.

*****