Толкова е жестоко отсъствието ти

Толкова е жестоко, Отсъствието ти...
Като глух иконостас, пред който изричаш най-свещенната си молитва...
Въпреки...
Мълчалив Храм, в който пристъпваш, за да изкрещиш най-голямото си съмнение - в Бог... Посреща те, единствено Ехото... Него винаги го има... Вместо нещо...
Или някого...
Облечено в грозна сянка от Далечност, която приближава сърцето ти... За да му напомни, че е само... Не, не Единствено... Просто само... Там, някъде вътре в теб... В голямата бездна, издълбана от спомена за нечие Присъствие... Безвъзвратно, като проклятие... И винаги Твоето, като благослов...
Липсваш ми...
Така, както за Сълза жадуват никога неплакали очи... Взривили с тъгата си - душата ти...
Пронизващи, проникващи, дълбоки...
В тях просто се пропада... Тишината им бавно те поглъща... Потапят те в нея... Докато се удавиш... На брега им...
И без да усещаш - изплискваш от ръба на очите им, онази жадувана капка... Безпощадно...
Имам нужда от теб... Така, както и от себе си, не се нуждая... С лудостта на това, да ми трябваш, дори и с най-жестоката си дума...
С най-лошия си ден...
С най-студената си нощ...
С най-неприветливата ласка...
С най-ироничната усмивка...
С най - пренебрежителния си жест...
С най - безразличния си поглед...

Обичам те...
Толкова, че никога да не извикам, след теб "Остани..."
Толкова, че никога устните ми да не изрекат "Върни се..."
Толкова, че да ти позволя да бъдеш щастлива... С цената на моята смърт... И никога да не ти позволя да разбереш това...

Когато ме попиташ: "Щастлива ли си?..." Аз винаги ще ти отговарям, както днес: "Да..."
Прости ми... Понякога е неизбежно, да не те излъжа... Единствената ми към теб - лъжа...
Защото е толкова жестоко, Остъствието ти...
Като глух иконостас, пред който изричаш най-свещенната си молитва...
Въпреки...
Мълчалив Храм, в който пристъпваш, за да изкрещиш най-голямото си съмнение - в Бог...
Посреща те, единствено Ехото... Него винаги го има... Вместо нещо... Или някого... Облечено в грозна сянка от Далечност, която приближава сърцето ти... За да му напомни, че е само...
Не, не Единствено...
Просто само...

*****