Докато бие сърцето

Вратата зее отворена... Пред мен... Като бездна... Още миг, само миг - и ще тръгна... С най-последните си крачки, ще зачеркна всички пътища към теб... С неумолима безвъзвратност... С жестокост, пред най-последната сълза, преодоляла очите ми... За да не я видиш... Ще я скрия в онзи рязък жест, който ще ни раздели... Завинаги... От двете страни на вратата... За да не се намерим... Никога... Отново... Да се загубим в безпътието на самотата... В проклятието, което донесоха очите ти... В обречеността на страховете, изваяни в усмивката ти... В празното острие, което наточи душата ти... В мълчанието, което ни осъди на неразбиране... И да изчезнем... Една за друга... Без да извикаме - името... Без да си спомним - лицето... Без да поискаме - докосване... Тишина, която ще заличи нас - от самите себе си... Груба дреха, която ще ни облече, за да скрие голотата ни, някак неестествена в липсата на желание... И душа...

Ти го поиска... С всеки свой жест, който счупваше, крехката повърхност помежду ни... С всяка своя дума, която издраскваше, огледалната плоскост... С всеки свой поглед, който размиваше нашето Заедно... Докато го превърна в черно - бяла скица... Без форма и смисъл... Сянка без образ... Грозен негатив на най-красивата снимка...

Не заплаквай... Нека не помня сълзите ти... В онази вечност, която предстои... Не ми позволявай да взема нищо твое със себе си... Там... Не ми позволявай, да имам незаровена частица минало, която ще възкръсва в грохота на времето... Не ми позволявай...

Вратата зее отворена... Пред мен... Като бездна... Още миг, само миг - и ще тръгна... С най-последните си крачки, ще отворя всички пътища към теб... С неумолима лекота... С нежност, пред най-първата ми сълза... За да я видиш... Ще ти я покажа, с онзи изящен жест, който ще ни събере... Завинаги... От двете страни на вратата... Защото ти обещах " Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и далечен гостенин..."

За да не се загубим... Никога... Отново... За да ми позволиш - да взема всичко твое - със себе си... Там... За да ми позволиш, да имам Сега и Утре, без спомена за Вчера... А времето, просто да се подчинява... На желанието ми да го измервам с Теб... Да ти принадлежи всяка минута от него, без онези откраднати мигове, които все не достигат... За дългите, безкрайни, вечни думи " Обичам те "...

Не ме моли... Устата ти нека не изрича никога, онази най-страхлива дума " Остани "... Ти нямаш право да я изричаш... Заради всеки свой жест, с който пазеше, крехката повърхност помежду ни... Заради всяка своя дума, с която изглаждаше огледалната плоскост... Заради всеки свой поглед, който изчистваше нашето Заедно... Докато го превърна в най-цветната картина... С форма, събрала смисъла на всичко...

Не разбираш ли - обречена си да си моя... Винаги... Когато целуваш чужди устни... Когато преплиташ пръстите си в чужди коси... Когато бягаш в чужди обятия... Тогава си най-много моя... Всеки път... Когато забравяш името ми... Когато не можеш да си спомниш лицето ми... Когато не търсиш моето докосване... Съм най-близко до теб... Навсякъде... Където вярваш, че ме няма... Където не ме намираш... Където липсвам... Точно там най-дълбоко присъствам...

Вратата зее отворена... Пред мен... Като бездна... Наказана си - Да Те Обичам... Докато бие сърцето ми... После - ще си свободна... Може би... Не обещавам...
Любов моя...

Мига свърши... Трябва да тръгвам... Раздялата не значи нищо... Помни... Докато бие сърцето... Дотогава...

*****