Твоята любов

А мислех че умея да обичам…така мислех преди да те срещна.
Така мислех преди да усетя твоята любов - толкова искрена и всеотдайна.
И преди да я загубя - заради моята небрежност и повърхностно държание.
Нараних едно сърце и една душа, които бяха изцяло в ръцете ми.
На кого да се сърдя сега, че ти си тръгна?
Страдам много по теб и без теб.
Ти си с друга…а аз заслужавам да бъда сама.
Разделихме се толкова отдавна…
Но колко нощи още не спя, разкъсвана от чувството че тя е в мислите и в живота ти. И от парещата вина - колко болка аз ти донесох, когато твоята любов беше за мен. Пропуснати шансове…как да си простя, че съм имала това за което винаги съм мечтала и съм го оставила да се изплъзне от ръцете ми…
Сега не живея.
Душата ми се скита незнайно и за мен къде…
Мечтая и копнея да сме заедно отново.
Което никога няма да се случи….
А да продължа напред без теб е такава агония, с която всеки ден трябва някак да се спрявам.
Когато си спомням за нежността с която ме даряваше, когато усещам тихите ласки на ръцете ти, когато очите ми потъват в спомена за твоите очи…
Как душата ми разтваряше в твоята - за да бъдем двете половинки на нещо цяло. Обичам те както ти ме обичаше тогава - предано и безусловно.
За мен любовта беше изцяло непознато чувство.
Усетих я в теб и с времето осъзнах че изпитвам същото, но беше твърде късно…а сега…съм само твоя.
Но съм ти безумно благодарна, че научи сърцето ми да обича така.
След теб се чувствам пълноценен човек - бях много щастлива, после много нещастна, но сега вече знам кое е важното - ЛЮБОВТА е това което остава сърцето въпреки всичко което се случва в живота ни.
Неотслабваща, а напротив по-силна с времето.
Твоята любов ме направи истинска.
Дължа ти цялата себе си.
Обичам те!

*****