Ти първа ще ме осъдиш

Все те търся там, където те няма... Извън себе си... В другите... В случайните думи, които биха могли да те докоснат... Как - изречени от чужди устни?... Как - гледайки в чуждите очи?... Невъзможност, която някаква нужда, вътре в мен самозалъгва, понякога...
До онова страшното "Няма нищо общо с Теб..."
До онова жестокото "Че не трябва да има..."
До онова глупавото " Че искам да има..."
Омагьосани кръгове, пълни с отчаянието ми, че съм те загубила безвъзвратно... И с надеждата, че може би ще успея да те заместя... Вътре в себе си... С някоя друга... На която да дам това, което остана недоскоснато от Теб... И да вярвам, че е наистина за Нея... Без колебанията, взривили всичките ми безсъния... С кошмара на Твоето лице... На Твоите очи... И на моята любов към тях... Заради, която издигнах толкова стени, пред всяка Друга, че понякога сама не вярвам, че зад тези зидове други стъпки, ще бъдат приютени в света ми... А толкова болезнено, кънтят запомнените твои... С красотата ти, която не мога да залича, докато беше... И онзи последен фатален изстрел, който проглуши съществото ми с миналото за нея... Превръщайки всичко в незалечим спомен... От който бягам и едновременно с това ревниво пазя - в себе си...

А времето, в онзи пясъчен часовник на живота ми - тече, въпреки... Все по-бързо... И все по-неумолимо...

Вчера става, все по-далеч... А Днес се взирам в безпътието на всичките си посоки... И Утре, ще се блъсна в кръстопътя на многото кървящи ръбове, които очакват моето "спряло време", за да го накажат... Заедно с мен... Защото трябва да го платя... Дори с цената на Твоите коси... Които са вързали стрелките ми...

Прости ми... Днес в безсилието си - отрязах косите ти... С гневен жест, както детето си пази играчката... Онази болка, в ляво ги запази изящни... Дори в глухия шум на осакатяващите ги ножици... Безжалостно и безсърдечно, разпилявайки кичури...

Докато обръщам часовника - тихо ти благодаря за Вчера... Любов моя... И още по-тихо, поемам към Утре... Защото, ако пясъка в часовника ми свърши Днес, ти първа ще ме осъдиш... Че не съм вървяла... С онези същите, Твои коси...
Не отрязаните... А изящните...

*****