Измамна близост

Тиха музика...
Следи от червило върху чашите...
Приглушена светлина, потопила всичко в измамността за близост... Този кротък уют, заглушава колебанията, съмненията, въпросите... Понякога човек просто има нужда, да излъже себе си, макар и осъзнавайки изменчивостта на собствените си бягства... В чужди нощи, посрещнати в чужди прегръдки, поради липсата на онези две ръце, след които простенва самотно "Обичам те"... И още по-самотно отвръща единствено тишината...
Когато тихото, започне да издрасква със себе си душата ти, започваш да търсиш заместители, които да го заглушат... Да не го чуваш... Да не кънти, с безпощадността на нищото, в което очите ти търсят Нея...
Душата ти моли за Нея... Сърцето ти, умира за Нея... А Тя си остава далеч... Зад вика... Зад молитвите... Зад сълзите... Зад празното... Зад всичко, с което се опитваш да Я приближиш...
И в такива мигове, преодоляваш себе си и просто търсиш, нечии очи... Нечии ръце... Които да заключат Нея и да седнат на нейното място... Поне за една нощ... В която няма да умираш сама...
Такава е тази нощ... На случайно запознанство... Една непозната жена срещу мен... Заглушила за малко нещата в мен... С усещането за измамна, но толкова кървяща нужда да й повярвам... Да ми повярва...
Само за тази нощ...
Защото светлината на деня, ще отнеме и малката илюзия, която създаваме... Разбита в гледката на две чаши със следи от червило... И едно разхвърляно легло, чийто смачкани чаршафи, сякаш рисуват формата на собственото ни сърце...
После дъха на сутрешното кафе, ще ни кара да избягваме погледите си, взрени в собственото си мълчание... И тихата музика, вече ще ни казва, че сме само две непознати жени...
После едната ще си отиде, а когато вратата хлопне зад гърба й - горещата вода на душа, тихо ще измива целувките по тялото...
От чуждите устни...
Докосванията от чуждите ръце...
Сълзите ще се стичат по лицето, с онова: Защо?, което никога няма отговор... И после отново, ще видиш лицето... Ръцете... Косата... На тази, която обичаш... Но не можеш да имаш вече... Защото Тя си отиде... Отдавна... После всичко се повтаря... Само Тя, остава същата в теб... И я чакаш да се върне... Цял живот, ако трябва...
През това време, чуждите ръце, чуждите устни те обичат по малко... С измамната близост, която понякога помага на сърцето да не умре... Защото то, чака всеки миг Нея... Тиха музика... Следи от червило върху чашите... Приглушена светлина, потопила всичко в измамността за близост... Едно случайно запознанство... В опит за разделяне на мрака... Сърцето мълчи... Такава е тази нощ... Безмълвна и чужда...

*****