След отломъка от време

Телефона звъни...
Ти...
Вана...
Няколко капки уиски в чашата ми...Изпивам го, почти насила...
Гримирам се пред огледалото...
Ръката ми с отмерен жест, нанася спирала върху миглите ми...
После малко сенки на клепачите...
После си оправям косата...
Пръскам от пяната, която изпълва дланта ми, и с движения, вече превърнали се в рутина я нанасям плавно навсякъде...
Кратко колебание, какво да е червилото ми...
Дали да си сложа малко руж?... Не, няма...
Мислите ми се реят далеч... Назад във времето, преди да блъснем сърцата си в невъзможността да преодолеем себе си... И сега, това неочаквано желание за среща след толкова години... След толкова опити да забравям...
Да заличавам... За да взривиш всичко, само за един единствен миг... С едно обаждане...
Дали да ти купя цвете?...
С този въпрос, заключвам вратата след себе си... Докато вървя към мястото на срещата, усещам, че изпитвам някакъв тих страх, на който не мога да дам име... Дали си се променила, или си същата?... Толкова време е минало... Пясък, изтекъл безжалостно помежду ни, отломка от времето на живота...
Избирам една червена роза...
Поглеждам часовника си, има още време...
Какво ли искаш?...
И защо, се свива всичко в мен, с онова полузабравено чувство, което оставихме далеч... Странно е усещането, как се стопява цялото ми с амообладание, въпреки изтеклото време, което поне привидно ме направи безразлична...
Виждам силуета ти в далечината...
Господи, след толкова години, пак си оставаш онова мънисто, което блести сред тълпата... И ти ме забелязваш, по усмивката на лицето ти го разбирам... Откога не е било така сърцето ми?... Приближаваш се, а аз мислено констатирам, че си същата... Дори по-красива... Синьото на очите ти, ме пронизва... И нещо, вътре в мен, премълчавано толкова дълго, отново тихо изрича: "Любов, моя"...
Кратка прегръдка... Миг, в който си спомням, колко неистово много ми е липсвало докосването ти... Красотата на допира ти...
"Недей" - тихо ти казвам, докато виждам как очите ти, всеки миг ще прелеят в сълзи...
Овладяваш се...
Тръгваме, към бара отсреща... И мълчим... Какво ли си казват хората, в такива моменти?... Когато буцата, заседнала в гърлото ти - напомня слабостта... Красивата слабост, пред живото "Обичам те", оцеляло с годините... Сядаме на една маса, скрита във вътрешността на бара... И някога, търсехме все места, далеч от чуждите очи... Само за нас двете... Сякаш се страхувахме, че някой може да ограби любовта ни, само с присъствието си...
"Имах нужда, просто да те видя" - гласа ти прекъсва, собствените ми мисли, които се връщат, все назад...
С усилието да си спомнят всичко... Да го извикат отново в паметта ми, с натрапчивото усещане, че искам да разровя праха от миналото...
Усмихвам се, без да кажа нищо...Думите, сякаш са си отишли от мен, а тези, които са останали, едва ли имам право да ги изрека... Сервитьора, донася питиетата ни и отново потъваме в собственото си мълчание... Изваждаш цигари от чантата си...
Пропушила си...
Запалваш...
"За какво ще пием?... За мълчанието?..." - опитваш да се пошегуваш и красивите ти устни, изписват усмивка...
"За нуждата да се видим..." - отвръщам аз и звъна на чашите, казва много повече отколкото ние двете смеем да назовем...
После започваме непринуден разговор, с който се опитваме някак да разчупим атмосферата... Дипломната работа, която ти предстои да пишеш, общите познати...
След второто питие, изреченията започваха повече с "Помниш ли"...
На третото, споменахме Нас...
Колко измамно нещо е времето, след като не може да отнеме всичко... След, като въпреки него, пак съхраняваме частичките в себе си, за да разберем в един миг, че не са просто отделни парчета от цялото, а самото то...
Съществуващо в тях... Иначе, как бих усещала същата нежност сега, след толкова сменени календара...
Докоснах ръката й... Сините очи се спряха в мен - толкова близки... И толкова топли... Не ни бяха нужни думите, за да извикаме желанието си...
Сбъднахме го, след празната отломка от време, което беше проверката за истина...
И за силата на чувството, преодоляло бариерите, пред себе си...
За да извоюва, двете думи: "Обичам те..."

*****