Истинска

Разяждат ли те съмнения, къде съм била?... Онова отровно зрънце на ревността пусна ли корени в сърцето ти?... Боли ли те, когато усещаш чужд парфюм по кожата ми?... Търсиш ли тайно, следи от друго червило, оставило диря по дрехите ми?... Представяш ли си, жестоките картини на другата притисната до мен?...Чуваш ли как стена от нейните ласки?... Страшно е, нали?... Безмълвието на голямото неизвестно, което задава въпроси, а липсват отговори... Усещането, че загубваш човека до себе си, потърсил приют в чуждите ръце, които сякаш са се отпечатали по тялото, за да напомнят, че ги има... Защо плачеш мила?... Безсънни са нощите, разкъсали съня ти с изгарящо безверие, нали?... Очите ти, не се затварят, заради жилото на ревността, впито в сърцето ти... Скришом оглеждаш лицето ми до себе си и се опитваш да си представиш Нея... Другата, с която те заменям... Иска ти се да изкрещиш...А мълчиш в тъмното... Сълзите ти попиват във възглавницата - самотни и тихи... Скръб обзема цялото ти същество и чувстваш себе си нищожна... Пред усмивката, озарила лицето ми насън... И се взираш в нея, с ужаса, че може би сънувам Нея... Чуждата... Взривила спокойствието ти... Отнела покоя ти... Всичко... Страх ли те е?... Страх ли те е, че ме загубваш?... Че вече сърцето ми принадлежи на друга?... С какво ще заглушиш всичко това в себе си?... Ще ти стигнат ли моите думи "Няма друга в живота ми", за да накараш съмненията си да изчезнат, а не да разпъват всеки миг душата ти?... Аз бях на твоето място първа... Кръв течеше от сърцето ми, както тече сега от твоето... Защо не ме пощади?... Сега ти отмъщавам... По същия начин... С вечното подозрение, израсло в Теб завинаги, че вече не съм само твоя... Боли ли те, когато докосваш косата ми и усещаш дъха на Нейния парфюм?... Когато ме събличаш и търсиш следи от нейните устни, които са ме целували, преди твоите сега?... Умираш бавно в усещането за Нея, която ме краде от Теб... Която ме има, като Теб... Чудиш ли се, дали нейното лице, поне малко прилича на твоето?... Рушат ли те въпроси: "Какво не й давам аз?... " Слаба си, както никога досега не си била... Изплашена си, както никога не си се плашила... Всеки миг, знам какво усещаш... Същото, каквото изпитвах аз, докато бях на твоето място... Докато ме поставяше там, в бездната - от полъха на чуждия парфюм в косата ти... От чуждото червило по дрехите ти... Всичко това, срещу моята вярност... Срещу моята любов... Счупи ме... Счупи всичко, което бях... Сега ти си счупената... Как ще слепим всички парчета?... Ще успеем ли?... Защото, аз все още те обичам... Но няма да ти кажа, че парфюма не е от друга жена, че червилото не е от чужди устни, докато не ти повярвам отново... Докато не ми повярваш отново... Засега, другия парфюм и червило, стоят скрити в чантата ми... Но, как ли ще преодолееш мислите си?... Може би, когато сутринта ти подаря и парфюма и червилото... За да разбереш, че всичко е било игра, заради отчанието в което ме блъсна?... Сега, когато го опозна и ти, по-лесно ли ще разбереш, колко те обичам... Толкова, че да не отговоря на изневярата ти с такава... Истинска...

*****