Преди безвъзвратно да съм пораснала

Ти оголваш детето в мен... Сякаш с нокът, издраскваш повърхността на маските ми, за да откриеш лицето ми - незащитено, пред Чувството ми... Уязвимо, заради Него... Истинско, към Теб... И за миг се превръщам в Слабост... Защото само Ти, можеш да накараш очите ми да плачат... С онази детска болка в мен, че сълзите са ми присъщи... И, че някак естествено, са преминали бариерата на очите ми... Без усещането, че трябва да ги скрия от Теб... Напротив, дори с парещата нужда да ги видиш... Да ти ги покажа... Да ги усетиш... Че са за Теб... От Теб... Заради Теб... Въпреки Теб... Дали, осъзнаваш влиянието си над мен?... Когато спреш очите си в моите, дали разбираш страха ми, че виждаш душата ми, че си способна да преминеш през плътта и погледа ти да се взре навътре, в дълбокото?... И да съзреш, че всичко там, принадлежи повече на Теб, отколкото на мен... Защото всичко е облечено, в частичка от Теб... От голямата пелерина на Любовта ми... Плаши ме неумението ми, да защитя детето в мен от Теб... Плаши ме лекотата, с която го извикваш... Преодоляла всичките ми съпротиви... Толкова е просто, да ме счупиш... Можеш го... Защото тогава съм, сякаш от стъкло, прозрачна и крехка... В ръцете ти... Един замах, и ще ме превърнеш в никому ненужни счупени стъкла... С които дори, няма да можеш да се порежеш... Без ръбове, които да наранят Теб... Без желание, да Ти причинят болка... Защото, ще са част от детското в мен, което извикваш със себе си... Без дързостта и фалша на маските... Може би, защото ме е страх, ако промълвиш "Обичам те", да не го кажеш на Нея... Някоя от многото ми същности, с които обличам душата си... За да преодолявам кладите, на които ме горят... Да оцелявам в битките, в които ме въвличат... Да не ме убиват ножовете, които потъват в гърба ми... На теб Ти вярвам... Или може би искам... Или имам нужда да го правя... Затова ти показвам детето, живеещо в мен... Онази най - чиста част от себе си, която никой не познава... Сигурно и самата аз... Имаш право на избор - да обичаш или да убиеш... Детето в мен, си чака присъдата... Каквато и да е тя... Кога, ще я изречеш, мила?... Само те моля, направи го преди безвъзвратно да съм пораснала... В някоя клада... В някоя битка... Или в острието на нож, потънал в гърба ми...

*****