Нещо си забравила

Утре, ще дойдеш да си вземеш нещата... За да си тръгнеш завинаги от мен... Оставила празно там, където досега всичко беше Твое... Оглеждам се в стаята... Ще ми липсва червилото ти, което все забравяш отворено до огледалото...Ще ми липсва парфюма ти, който все захвърляш на леглото... Ще ми липсва хаоса, който създаваш, разхвърляйки навсякъде дрехите си... Всичко това, досега ме е дразнило... А сега, сега, когато осъзнавам, че вече няма да го има - ми е толкова близко... Защото е част от Теб... Всичко ли ще ми вземеш утре?..
Не мога да ти позволя да си отидеш... Не искам да си отиваш... А нищо не мога да направя, Господи... Нищо... Отпивам направо от бутилката... Ти пиеше така - помниш ли?...А аз всеки път слагах пред теб чаша... Защото ми изглеждаше грозно да пиеш по този начин... А ти се усмихваше и се правеше, че не ме чуваш... Боже, как ще ми липсваш... А утре, дори не е дошло... Онова страшно утре, когато...
Влизам в банята... Не можах да те науча, да слагаш проклетите капачки на шампоана, на душ-гела и балсама, и да затваряш пастата за зъби... Под струйките на душа, разбирам, че от утре - няма да ги има разхвърляните капачки... И това ме плаши... Плаши ме...
Минава полунощ... Още само няколко часа и Ти ще се появиш, за да си вземеш нещата и да не те видя никога повече... Сигурно, има и по страшни неща от това, но в момента това "никога повече", ми звучи по страшно и от смърт... Трябва да се държа утре... Не мога да заплача пред теб... Не мога да поискам да останеш... Ти вече си решила... Мога единствено, да запазя частичка от гордостта си и да приема мълчаливо присъдата...
Лягам в леглото - толкова е празно...
И плюшеното мече, ще вземеш утре, нали?...
То си е твое...
И сърцето ми е твое... Него, ще го вземеш ли?... А душата ми - и тя ти принадлежи, ще я сложиш ли и нея в чантите с твоите неща?...Като ще си прибираш нещата, вземи ги всичките... Всичките...
Боже, вече е почти два часа... Защо толкова бързо върви времето, когато предстои някой да си тръгне...
Не просто някой, а Тя...
Трябва да съм силна...Силна...
Часовника показва осем и половина... Каза, че ще минеш рано... Може би, всеки момент ще позвъниш на вратата... За да влезеш за последен път в тази стая, която подслони сърцата ни в толкова нощи...
Звъни се... Сърцето ми забива учестено и докато отивам да ти отворя, си мисля, че няма да издържа гледката, с която ми отнемаш всичко... Отключвам вратата и си мисля "Колко си красива, Господи", докато твоето хладно "Здравей", не ме изкарва от унеса, в който за миг бях забравила, че от днес на тази красота, ще се наслаждават други... Парфюма ти достига до мен, докато бавно влизаш в стаята, в която са нещата ти...
Няма да стоя при Теб, докато си в тази стая... Буцата, заседнала на гърлото ми, ми подсказва, че съм слаба, за да издържа... Чувам скърцането на гардероба от другата стая, чувам стъпките ти, с които крачиш... Обещах си, да не плача... Просто още малко, още малко и всичко ще свърши...
- Тръгвам...
Изведнъж ме прорязва гласа ти и чувам, как излизаш от стаята... Трябва да стана, за да те изпратя... Още съвсем мъничко усилие... Едно последно усилие...
Заключвам вратата, след Теб... Всичко свърши... Влизам в стаята, която още мирише на твоя парфюм - всичко твое си взела... Докато сълзите ми текат, си мисля, че все пак, нещо си забравила...
Сърцето ми...
И душата ми...
Ако ти трябват някога - върни се за тях...
Те също са твои...

*****