Неизразена нежност

Излизам на балкончето си да запаля цигара на свеж въздух. Взела съм дълги цигари. От най-дългите. За да може по-дълго да бъда с теб. Да помечтая за теб. Винаги съм се чудила как всички сме едни такива...
Кога живеем истински? Кога е реалния живот? Дали когато цял ден тичаме насам-натам, прелитаме задъхани в едно сиво ежедневие и се преборваме с дребни и незначителни проблеми... или в кратките минутки, когато оставаме сами със себе си и потъваме в Света на Мечтите си...
Какво ли би било, ако можеше да разменя местата. И тази реалност сега... когато съм на балкончето с дългата цигара в ръка... да я заменя със Света на Мечтите си...
Където те има и Теб...!
Виждам тропически рай...
Диви гори...
Сафари с джип...
Отиваме към водопада, скрит нейде в гората...
Не знаем къде е... някъде там - никъде...
Ще го намерим, щом съм с Теб...
Ти караш моя джип. Държиш волана уверена и решителна... Точно такава, каквато те познавам... В този момент ми приличаш повече на хлапе, изпаднало във възторг от джипа, от неизвестния път, който лежи пред нас и от предстоящото приключение...
А аз...
Аз никога не съм се палила от колите. Дори малко ме е страх, когато не шофирам самата аз... Но сега съм до теб и съм спокойна... Вярвам на твоите реакции и умения и с усмивка те наблюдавам как сменяш скоростите, въртиш волана, риташ педалите и пееш с цяло гърло детската песничка за пиратите...

"Търговски кораб се носи в морето...
Пиратска яхта след него лети...
Пирати, стари канибали...
Играят танца на Смърта...

Едни от черепи виното пият
А други цакат белот до зори...
А трети заровете хвърлят...
Играят на Живот и Смърт...

Един пират е извадил камата...
Да я забие във своята гръд..
Че бе изгубил той играта...
Играта на Живот и Смърт...

А долу нейде във тъмните трюми
Лежи девойка със руси коси...
Лицето и във кръв обляно...
Очите пълни със сълзи...

Търговски кораб се носи в морето...
Пиратска яхта след него лети...
Настига го и го ограбва...
А после се изгубва в нощта..."

Забравила съм я. Но сега това не е важно. Важно е, че аз чувам песента ти. И че ти толкова приличаш на хлапе.
Стигаме и ти хукваш с радостни възгласи към водата. Заставаш под бялата пяна на водопадчето, оставяш да те облеят прозрачните му водни струи... и се преобразяваш... от хлапе - в Жена...
Замирам...
Толкова си красива...
Любувам ти се, гледам как върху теб падат водните капки и се удивлявам как леко и нежно галят кожата ти. Не тръгвам към теб... просто те наблюдавам. И всяка капка от върха на водопада до твоята кожа, лети поне 10 секунди. И през тези 10 секунди тя - капката - те очаква...
Очаква срещата си с теб...
Малката капка... докосваща се до тялото ти...
Тази капка ще дари тялото ти със своята влага. Ще ти подари своя кратък живот. На теб - смеещата се, радостната, щастливата ТЕБ. Тази капка ще изживее мечтания от мен живот и ще има мечтаната от мен съдба... 10 секунди в очакване на срещата с теб... и един миг в който ще бъдете заедно...
После аз ще влезна във водата на малкото горско вирче. Ще се смеем и плискаме, ще се дърпаме под водата и гониме... ще си играем... а после... водата ще се успокои... аз ще те прегърна и ще бъдем тримата... ти... аз... и изумрудената вода...
После ще настъпи Залеза... и ние уморени ще се изтегнем на големите плетени кресла на верандата на нашата горска хижичка, ще наблюдаваме отблясъците на запаленото за нас небе.. ще слушаме шума на вятъра в клоните на дърветата... и ще се държим за ръце...
Виждам те толкова ясно...
Ти се изправяш и пускаш тихичка музика, която идва сякаш много отдалеч. Чувствена и протяжна като Нощта пред нас...
Нощ бременна от Любов...
Донасяш ми чаша вино и пием мълчаливо на верандата. Никога няма да има такъв залез повече. Приказен, фантастичен, опожаряващ като виното, което приближаваш към устните си.
Поглеждам те.
Ти си като цвят. Очите ти се смеят, отново хвърлят така познатите ми искри и закачливо спират поглед на устните ми...
Скоро ще настъпи Нощта...
Очаква ни...
Нощ бременна от Любов...
Мека... бархетна... развяла красивата си, везана със звезди перелина... млада и чувствена Нощ... Но толкова обикновеничка сравнена с твоето тяло...
Сами сме...
Някъде в далечината се чува протяжен вой на диво животно, чуват се крясъци на нощни птици... чупене на клони... но те не ни пречат... на нас двете вече нищо не може да ни попречи... ние сме сами... аз и ти и Любовта между нас - сами в целия свят... Излъгали и времето и пространството и зависта и злобата и омразата и самотата... Две безгрижни и влюбени деца. Две момичета...
После ще заспим. И ще заспим заедно... Едновременно... Ще сънуваме един и същи сън, а когато се събудим едновременно, ще видим в очите една на друга една и съща нежност. Тогава ще станем едно...
НИЕ ще се превърне в АЗ...

Иска ми се за още малко... За 10 секунди... Само...
За времето, докато пада капката от водопада, или докато ми догори цигарата на малкото сиво балконче, да те запазя в този друг живот. Още 10 секунди. Притварям очи... и ти подарявам радост... нежност... вечен живот... или просто Любов... и ти не искаш повече да напуснеш никога това място от моите мечти... защото там няма да има тъжни и мрачни дни. Защото в този мой свят за теб ще се изпълняват най-невероятните, най-невъобразимите желания, които би могла да измислиш и пожелаеш... И така ще бъде завинаги вече...
Завинаги...
Докато в някоя от нашите утрини там - в моя Свят на Мечтите... звука на шумно захлопната врата или автомобилна аларма не ме изкара от унеса ми. Пръстчетата ми стискат отчаяно догорялата до филтъра цигара.
Хвърлям я през малкото сиво балконче и влизам в стаята си. Полумрак е тук. Компютъра хвърля отблясъците си върху няколкото ми книги. Лягам си в студеното легло, гушвам си плюшените играчки и придърпвам одеалото над лицето си.
Не те познавам.
Сигурно няма и да те срещна.
И ти никога няма да разбереш, че само преди минутка ти подарих радост и частичка от моята неизразена нежност...
Аз съм силно момиче...
Под одеалото плача тихичко...

*****