Коледна разходка

Колко е студено само...
Декемврийския вятър и коледния сняг вледеняват пръстите ми...
Не го усещам... само знам че е така...
Дори не съм си закопчала кожухчето...
Излезнах на разходка... малка разходка... да си почина от самотния компютър...
Нещо ме доведе насам... случайно...
Ето го и твоя прозорец...
Студено е...
Много студено...
Ами ако ти погледнеш и ме видиш?
Боже, колко идиотски постъпвам... колко по детски...
Защо изобщо съм тук?
Това трябваше да е просто... разходка...
Стоя под прозореца ти....
Чакам...
Пуша...
Чудя се какво ли става там... зад идеално почистените стъкла на прозореца ти...
Хвърлям цигарата и чувам как шуми загасваща в снега...
Пъхам премръзналите си и безчувствени пръсти в джоба да търся друга...
Запалвам я...

Нямам вече усещане за разстояние и време...
Поглеждам назад и виждам, че натрупващия сняг е покрил стъпките ми...
Обратния път е изгубен и гледайки снега проумявам това...
За мен остава това толкова обикновено действие - да продължа напред... без това обратния път е засипан от снега.
И все пак стоя тук.
Не се връщам и не продължавам...
Правя се, че случайно съм попаднала тук... Съвсем случайно... Разхождах се и случайно минах оттук...
Сянка зад прозореца...
Сърцето ускорява ритъма си...
Ти ли беше това?

Минават хора и ми хвърлят странни погледи...
Аз се правя, че с премръзналите си пръсти гледам часовника...
Оглеждам улицата...
"Глупаво момиче" - прочитам мислите им...
Студения вятър прониква под дрехите ми...
Знам, че съм премръзнала...
Не го усещам...
Какъв кошмар...
Стоя там и се оглеждам нетърпеливо...
Правя се, че чакам някого...
Правя се, че не гледам към прозореца ти...
Това беше само една разходка...
Да се раздвижа след безкрайното висене пред компютъра...
Случайно попаднах пред прозореца ти...
А утре...
Утре пак ще излезна на "случайна" разходка...

*****