Защото те обичам

Приглушената светлина в бара, този път не ми действа уютно. Нито отпускащо. Напротив, чувствам как усещането ми за празно, възкръсва от нея. Може би защото съм сама. Онази страшна самотност, сред многото хора, които са ти толкова чужди и непознати, че вътре в себе си, отказваш да се впишеш сред тях. А всъщност, заради това съм тук. Именно, защото тълпата би трябвало да засмуква, онази отчужденост, защото тя цялата е такава. И го няма онзи момент на близост, който ти напомня. Нея. Жената, която направи целия свят чужд. Моя свят. Нашия свят. Отивайки си.. Толкова са прости нещата. Защо ги усложнявам? Отишла си е. И толкова. Всеки си отива. Някога. Не, Тя нямаше право да си отива.
Нямаше...
Поръчвам си още едно питие. Странно е, че преди да Я срещна не пиех. И сега не пия, просто се опитвам да Я удавя. В чашата. Ако можех, само ако можех да изкарам сърцето си и да го изстискам, заедно с Чувството си, което И принадлежи. Тя обичаше тази песен. И аз я обичам, заради Нея. Глупости, нищо не обичам... Нито Нея, нито песните, които тя харесва.
Нищо...
В задимения бар, всички изглеждат щастливи. Сигурно и аз изглеждам щастлива в чуждите очи. Дълъг е пътя на разбирането.
Безкраен...
Поглеждам някакво момиче, което стои до мен. И тя е сама. Дали и тя бяга от някого? Или от нещо? Хората цял живот бягат. Дори и тогава, когато не го осъзнават. Момичето, изглежда красиво. Има Нейните устни. И Нейната коса. Алкохола започва да ме хваща. Никой не може да има Нейните устни. И Нейната коса. Докато си мисля, всичко това, не осъзнавам, как съм се вторачила в момичето, което явно се притесни от погледа ми. Гледах нея, мислих за Друга. Не може да знае, за какво си мисля, това момиче. То преценява само, че го гледам. Нищо, че да гледаш и да виждаш са различни неща. Защото аз виждам само Нея. Във всяка. Във всичко. Боже, как не мога да Я удавя в чашите. Да удавя образа й. С него и Любовта си. За да се спася. От омагьосания кръг, в центъра, на който стои все Тя. Бара е почти препълнен вече. Със самотници, дошли да търсят приют за бездомността си. Онази бездомност, която не би трябвало да е толкова разголена, сред другите хора. Илюзия. Ако нещо крещи, по-силно от музиката тук, то е голата самотност, на всеки. Непризнатата... Едно момиче сяда до мен. Съблича палтото си. Лъха ме на парфюм. Не е Твоя. Поръчва си водка. Ти не обичаш водка изважда си цигарите. Ти не пушиш такава марка цигари. Запалва нервно първата цигара и оставя по нея следи от нейното червило. То не е, като Твоето. Студено ми е. Искам Ти да си тук... Искам да се махна оттук. Не искам да те давя вече в чашата. Страх ме е, да не успея. Имам нужда от Чувството си към Теб. Докато го има, ще имам надежда. Да те чакам. Да се върнеш... Защото тук разбрах истината. Не искам други устни. Други очи. Искам Твоите. Искам твоето червило да се докосва до мен. Твоя парфюм да ме гали. Другото не е истинско. Фалшиви са другите устни. С другото червило. С аромата на другия парфюм. И другата марка цигари. От тях ми е празно. Излизам от бара. Чистия въздух, ми позволява да дишам. И да вярвам - че някога ще се върнеш. Защото те обичам. Още...

*****