Summer time

Дългата работна седмица приключи. Алекс събра нещата си, изключи осветлението в офиса, взе чантата си и си тръгна. Отново беше останала последна в офиса - навън сенките отдавна бяха започнала да се удължават. Работеше извънредно не от излишен кариеризъм - напротив, макар да си разбираше от работата и никой не можеше да бъде недоволен от нея, тя вършеше всичко някак автоматично, програмирано. Целият й живот напоследък минаваше така - на автопилот.
Излезе навън в задушната лятна вечер. Пътят към дома й минаваше през оживения, както всеки петък, център. Проправяше си път сред тълпата - предимно млади хора, които оживено обсъждаха как да прекарат настъпилия уикенд. Отнасяше погледите на околните със себе си - хубава млада жена, с разпусната черна коса, замислени сиво-зелени очи и красиви устни, по които тъгата беше оставила своята горчива гънка.
Когато най-после отключи входната врата и влезе в малкия апартамент, облекчено въздъхна. Беше отвикнала да е сред хора и оживената навалица малко я беше подразнила. Минути по-късно бе под душа и усещаше как умората бавно се свлича от нея заедно със струите. Бисерните капчици бавно се плъзгаха по нежните й рамене, стичаха се по изящно оформените й гърди и бавно продължаваха своя път надолу по тялото й. Имаше усещането, че нечии нежни пръсти заместват водната струя. Отвори очи, разтърси глава, спря душа и и злезе от банята. Отново беше позволила на фантазиите да я завладеят.
Докато се обличаше нервно се изсмя - беше й омръзнало да залъгва съзнанието си. От деня, в който Мария си отиде, се разкъсваше между самотата и тъгата от една страна и от мечтите, от друга. За да си дадат среща всички усещания, там някъде - по средата - и да застинат в едно чувство на студенина и отчуждение от всичко и всички.
‘В крайна сметка не съм нито първата, нито последната, зарязана от приятелката си’ - помисли си Алекс в пристъп на внезапно ожесточение. ’Ще го преодолея по дяволите!’ Лежеше на леглото и бе дала воля на сълзите си. Вече цели шест месеца живееше по този начин, но тази нощ нещо в душата й се пречупи. Заедно с изтичащите сълзи, Алекс усети как от нея си отиват последните капки от горчивината, натрупана в сърцето й. Почувства се по-добре. Стана, погледна се в огледалото и лека, отдавна забравена усмивка пропълзя по устните й: ’Обичах те Мария и все още те обичам, но няма да ти позволя да разрушиш живота ми, от който отдавна си престанала да бъдеш част.’
Избърса и последните сълзи и включи компютъра. Имаше желание да направи нещо различно тази вечер. След като така или иначе не излезе навън, реши да посети някой от чат-каналите. Отдавна не го бе правила. Когато Мария живееше при нея, нямаше нужда от тези неща. Но сега всичко стоеше по друг начин. Имаше желание просто да си побъбри с някой, да отпусне нервите си. След половин час реши, че идеята не е била толкова добра - чатерите я отегчиха с еднообразното си и натрапчиво поведение. Показалецът й се насочи към мишката, когато се сети, че имаше стара регистрация в един сайт за запознанства. Не влизаше там от твърде дълго време и си помисли, че акаунта й вече не съществува, но нищо не й пречеше да погледне. За нейна изненада профилът й все още фигурираше. Имаше няколко просташки съобщения от нагли господа, които побърза да изтрие. Вниманието й бе привлечено от един единствен месидж от жена. Имаше малка снимка, на която не се виждаше много добре. Зелена светлина запулсира около нея - потребителката беше онлайн! ’Я виж ти! Какво съвпадение’ помисли си Алекс и реши да отговори на поздрава, съдържащ се в писмото. Ответната реакция не закъсня: ’Хей! Радвам се, че ми отговори J В този сайт това си е истинско изключение.’ ‘Е и аз по изключение влизам в него, така че явно тази вечер е по-специална J.Приятно ми е, Алекс.’ ‘На мен също - Силвия.’
Разговорът бързо потръгна. Скоро двете бяха обменили данни относно интереси, работа, любими занимания. Всичко течеше гладко - дори стила им на изразяване си приличаше. Не усетиха как изминаха няколко часа. Алекс за първи път от много време имаше такова желание да говори с някой.
‘Разговорът беше много приятен, но за съжаление трябва да си лягам. Утре съм на работа, макар и само до ранния следобед. Наистина никак не ми се искаше да спираме.’ В месиджите на Силвия сякаш наистина прозираше съжаление. И тогава Алекс се реши: ’Знаеш ли, на мен също не ми се иска това да свършва. Какво ще кажеш да продължим утре, а ако и ти имаш желание, бихме могли направо да се срещнем.’ После притаи дъх в очакване. Отговорът на Силвия беше положителен. Размениха телефони, уговориха се да се видят у Алекс, тя даде адреса си, изключи компютъра и се загледа пред себе си. ’Не действах ли малко прибързано... Рядко ми се случва да върша подобни неща. Но пък какво толкова. Човек понякога трябва да бъде спонтанен.’
Пъхна се под завивките, усмихна се и заспа. Не й беше навик да заспива толкова бързо, но този път беше с мисълта, че нещо хубаво я очаква на другия ден.
Събуди се отпочинала и бодра. Взе душ и се зае да почисти и подреди апартамента за предстоящото гостуване. Денят премина леко и бързо. Наближаваше 19. Това беше часът на уговорената среща. Алекс бе приключила с всичко, като същевременно успя да се погрижи и за себе си. Облече бял спортно-елегантен костюм - впит по дупето и стройната й талия панталон, чийто краища свободно падаха надолу и елек без ръкави, който дискретно разкриваше великолепния овал на гърдите й.
Погледна се за последен път в огледалото и в този момент на вратата се позвъни. Побърза да отвори и отстъпи леко назад - на прага стоеше най-очарователната жена, която беше виждала, откакто Мария я напусна. Силвия бе висока, стройна, с една типична за газела гъвкавост на движенията. Това се забеляза, когато Алекс най-после се дръпна от вратата, за може гостенката й да влезе. ’Извинявай, че така те зяпнах, но забравих добрите маниери. Просто на снимката изглеждаше някак по-различна и ...’ - Алекс се забърка в неловки обяснения. ’Няма нищо, пък и снимката е стара и с не много добро качество. Е, надявам се изненадата ти да е по-скоро приятна.’ Лешниковите очи на Силвия дяволито проблеснаха. ’Можеш да си сигурна, че е .’ Алекс най-после си възвърна самообладанието. ’Последвай ме’
Двете се настаниха в уютния хол и потънаха в непринуден разговор. Също както и предната вечер в чата. С тази разлика, че сега стояха една до друга. Хапваха от леката и вкусна вечеря и пиеха вино, загледани в пожара на залеза.
Изведнъж Алекс съзна, че бе споделила с тази почти непозната, всичко, което я измъчваше през последните месеци. ’Идва момент, в който всеки решава да предприеме някаква съществена промяна в живота си. Но явно тази Мария не е осъзнавала какво губи’ отрони внезапно Силвия, през една от паузите. Алекс потрепна и сведе поглед. Коментарът я свари неподготвена. ’Извинявай, не исках да ти причиня неудобство!’ притесни се Силвия. ’Не, напротив. Поласкана съм. Просто съм отвикнала някой да е толкова мил с мен.’ През сиво-зелените очи преминаха леки, мрачни искрици. Силвия се загледа в тях. Имаше нещо безкрайно тъжно и красиво в тези очи. После погледът й се плъзна по изящно очертаните плътни устни, които леко потрепваха в този момент. Изпита неустоимо желание да държи това прекрасно лице в ръцете си, да докосва и целува тези карминени листенца, да прогони тъгата, затаена в очите. Алекс стоеше и я гледаше. Музиката тихо звучеше и ги изпълваше отвътре, опиянението на мига се носеше из стаята. Двете сведоха глави една към друга, последно кратко колебание... и устните им се сляха...
...Две тела танцуваха най-красивият танц върху сатенените чаршафи. Две открили се жени щяха да дочакат заедно сутринта.

*****