Нещата, които няма да ти кажа

Жената и детето никога не са спирали да се борят в теб. Кой ще вземе връх? Кога ще пораснеш? Въпроси, въпроси на които наивно чакам да получа отговор. Не от теб. Ти не го знаеш.
Не знаеш и много други неща.. Не знаеш, че всеки ден, всеки час, всеки миг, когато си до мен се боря със себе си.. Не знаеш, че вече ме мога да избягам от теб, дори и нощем. Тогава се промъкваш нахално във съня ми. Не съм те канила. Забранявам ти да идваш повече. Но всъщност - аз не признавам забраните. Най-малко своите собствени.
Сили, принципи, чувства, гордост - нищо не ми остана. Ограби ги. Кажи - къде ги отнесе? Върни ми ги - на теб не ти трябват.
Бях успяла да затворя сърцето си. Как успя да влезеш? Навярно съм забравила някоя пролука. Сега си спомни пътя и излез!. Все още си там. Не ме карай да те гоня. Не мога ли? Да-права си..
Караш ме да се чувствам като просяците по студените замръзнали улици. Те просят хляб, а аз-внимание, усмивка. Целувки не прося, не смея. Ти сама ми ги даваш от време на време. Скъперница си - знаеш ли?
Ти си като солена морска вода. С всяка глътка жаждата се засилва. И остава горчив вкус. Не искам да пия от теб. Ще се удавя.
Понякога ми се иска да плача. Не потичат сълзи. Няма ги в очите ми - в сърцето ми са. Тежат. Изхърлям ги, но пак остават там. И те са като теб.
Най-много ми липсваш, когато сме заедно. Когато не те виждам, с мен са мечтите ми. Там си моя. Празни миражи, излишна романтика - да! Но са ми нужни. Моят наркотик. Заместват щастието - Теб.
Погледни ме! Поглеждаш ме.. Нищо не виждаш. Опитай пак! Не, няма смисъл. Пък и да можеше, какво ли щеше да видиш - собственото си отражение. Защото ти си там, в мен.
Не ме боли, че не ме обичаш. Боли ме, че не ме усещаш. Но за да усещаш някого, може би трябва да го обичаш. Не знам. Поне веднъж се обърни, когато си отиваш. Тогава ще знам.

*****