Приюти ме

Приюти ме!
Там - в тихото на пръстите си. От върха, на които, се трошат всички мисли. А с тях и всяка причина - за наличието на граници. Забрани. Условия. Разделение. Его. Усещане за Аз.
И започва сливането. В онова Ние, което е възможно, само, ако до кръв оголим сетивата си. Издрасквайки ги навън.
Разчертай ме отвъд. С устни. Разрушавай пространството в самата мен. Издишай ме там, където не вярваш, че ще стигна. Извикай ме - докосвайки. И ме чакай. Счупи волята ми да казвам: " Не! ". Разплачи ме в усещането, че нищо не контролирам. Убий ме за малко в признание, че нямам власт, дори над себе си. И го доказвай с ръцете си.
Разпилей косите си, завързвайки с тях - всяка моя представа за ' трябва '. И я замени с твоето ' искам '. Нахлувай бавно в очертанията ми. Но и дръзко. Разкъсай усещането за реалност. Вдишвай всяко трептене. Предизвиквай го. Демонстрирай голотата си. Нека нощта да свети чрез нея. Разплискай ме в страстта си, където е всичко е стон. Загубвай ме в нея, страхувайки се от силата й. А после ме намери. И ме върни при себе си. Прегърни ме за кратко. Отблъсни ме. И пак ме води нататък. В невъзможността да преброиш честотата на дишането ми. Докато успееш - да ме изтръгнеш от самата мен. С писък. А после - изкрещя цялата нощ върху теб. Повтаряйки я цялата. И точно същата.
С всичката й безпардонна нежност. Която едновременно ражда. И убива.

Искаш ли да те приютя?

*****