Прераждане

Тя стоеше там. И нощта бавно я обгръщаше със своята приказна пелерина. Лунната светлина придаваше още по-мека и женствена форма на чертите и. Това вече не беше жената, която познавах, а източна богиня, мистичен образ на Красотата. Кафевите и очи светеха с особен блясък, който проникваше в сърцето ми и ме изпепеляваше. Аз се бях превърнала във Феникс- само за една секунда изгарях и отново се възраждах. Аз вече бях роб, един безволев, бездушен роб. Но не на Красотата или Любовта, не на един човек, не на един бог, не на емоция или фанатична вяра... Аз бях притежание на Живота и Смъртта... бях нейна.

Облак, черен и буреносен облак, скри в прегръдките си Луната. Но нищо не можеше да скрие Нея от очите ми. Тя извърна глава към мен. Аз стоях там бездиханна, поглъщайки с ненаситна жажда всяко нейно движение: бавното обръщане на шията и, леката усмивка, която трепна по устните и. Всяко помръдване на мускулите и ме зашеметяваше и опияняваше. Очите и, ах очите и жестоко ме привличаха. Когато пгледнах в тях сърцето ми се разтуптя неудържимо. В тях бушуваха пожари, опустошителни и възраждащи, отражение на цялата и същност.

Как някой би издържал на тези очи без да падне бездиханен само след миг. И ако досега си мислех, какво говоря? Аз нямах тази привилегия. Аз просто съзерцавах като един Платон, преоткривах Природата, същността, Космоса, Истината.

С грациозен реверанс облакът освободи Луната, но не и моята душа.

Тя се изправии тръгна към мен както пантерата към омаломощената си жертва. Всяка нейна стъпка заличаваше време, пространство, x, y, z и всички научни глупости като измерение, движение, покой. Нямаше Ад и Рай, горна, долна и средна земя. Нямаше Земя, Небе, Луна, Въздух, Вода. Имаше само тук и сега, само нейното царство. Съществуваше само Тя!

Вече усещах близостта и, топлината на нейното тяло, нежния допир на ръцете и, горещия и дъх.... Устните и, топли и влажни, с нежна чувственост изпиваха безмилостно моя живец. И в този миг аз умрях и се родих хиляди пъти.

=================================
Посвещавам този разказ на един много специален за мен човек, който ми върна желанието да пиша. Скъпа, никога няма да те забравя!

*****