Стая в бяло

Обичам да те наблюдавам.
Седя зад теб в някаква стая като от футуристичен филм. Всичко е в бяло и малко сиво за малко разнообразие, много минималистко обзавеждане - само два стола и компютъра ти.
А самата стая е като камера, само стени без прозорци, но доста дълга. И ние сме в бяло облечени.
А ти - най-красивата жена на вселената - си като Египетска царица, само че от XXV век - с бялата ти, разкошна, свободно-падаща роба и това червено, почти покриващо изваяната ти шия колие-огърлица.
Не му знам името, но е толкова впечатляващо.
Пишеш от часове, компютъра ти е прозореца, който липсва на тази стая. Когато си доволна от току-що написаното леко си кимаш с глава.
Обожавам те!
Приближавам с моите леки стъпки, а ти интуитивно вече знаеш, че съм тръгнала към теб. Знам, че ме очакваше, защото само когато лекичко докоснах раменете ти и твоите две ръце вече бяха върху тях. Измъквам нежно своята дясна ръка изпод твоята дясна, само за да я поставя отгоре на твоята. Искам да усетиш какво е допира до твоята собствена, като кадифе кожа.
Подхванала нежно ръката ти те водя, от раменете нагоре към вратлето ти и към косата, да се докоснеш и ти до извора на моето желание. Но мога да те водя само докато стигнем до началото на косите ти, там вече не мога да продължа така, обръщам те към себе си и заравям своите две ръце в любимата твоя копринена коса.
Целуваш ме парещо дълго, виждам го - искаш ме, тук, веднага.
И ето ги и всички цветове изпълнили очите ти, се завръщат в тази така скучна досега стая.

*****